Решение № 417 от 12.03.2020, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………./………….03.2020 година, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският Окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ИВАН

СТОЙНОВ – Мл. съдия при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов въззивно гражданско дело № 22 по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава

Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител срещу Решение №

5461/05.12.2019 год., постановено по гр. дело № 9078/2019 год. по описа на РС–Варна, с което в производство по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, дължи на „СМ БГ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бук" № 1, ет. 5, ап. 10, сумата 23, 65 лева, представляваща 1/10 част от платена на 25.04.2014 г. от наследодателя на И.М.К. – М.М.К., при първоначална липса на основание, сума от 236, 50 лева, представляваща част от стойността на електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер № ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура № 89472307/27.04.2012 г. за сумата от 1134,92 лв., като вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 20.04.2019 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 3353/24.04.2019г. по ч. гр. дело № 6342/2019г. по описа на РС-Варна, основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивникът навежда, че не са обсъдени наведените от него в отговора му на исковата молба правоизключващи възражения против предявения иск за нищожност на договора за цесия от 20.04.2019 год., с който дружестовото – ищец се легитимира като носител на вземането, поради заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави. Не е обсъдено и възражението на ответника, че не е надлежно уведомен съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от стария кредитор за извършената цесия, поради което и прехвърлянето няма действие спрямо ответника съгласно чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „СМ БГ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът „СМ БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.

Варна твърди, че по силата на договор за цесия от 20.04.2019 год. е придобил от И.М.К. ЕГН ********** ***, нейно вземане към „Енерго-Про Продажби” АД – Варна за сумата от 23, 65 лева, представляваща 1 / 10 част, съразмерна на наследствените и́ права, от платена на 25.04.2014 год. от наследодателя на И.М.К.

– М.М.К., при първоначална липса на основание сума от 236, 50 лева, представляваща част от стойността на електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер № ********** и кл. № **********, за което е издадена фактура № 89472307/27.04.2012 г. за сумата в общ размер на 1 134, 92 лева.

Ищецът твърди, че наследодателят на неговата праводателка – М.М.К. е заплатил на ответното дружество на дата 25.04.2014 год. без основание сумата от 236, 50 лева, като част от общата сума от 1134, 92 лева, съставляваща стойността на служебно начислено (след корекция) количество електроенергия за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., за горния обект на потребление. М.М.К. е починал на 05.07.2016 год. и призовани да го наследят са преживялата му съпруга и четиримата му низходящи, един от които е праводателката на ищцовото дружество по договора за цесия И.М.К..

Въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на „СМ БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна срещу длъжника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3353/24.04.2019 год. по ч. гр. дело № 6342/2019 год. по описа на РС-Варна. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, че не дължи посочената сума, което обуславя и правния интерес от иска на ищцовото дружество за установяване на вземането му срещу ответника.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа иска, настоява за уважаването му и за присъждане на разноски.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание ответникът „Енерго-Про

Продажби” АД – Варна оспорва иска. Твърди, че договорът за цесия от 20.04.2019 год. е нищожен поради заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави. Излага, че сумата по дебитно известие № ********** на стойност 1134, 92 лева е била заплатена изцяло – на 25.03.2014 год. са платени 728, 99 лева; на 25.04.2014 год. – 236, 50 лева; на 29.04.2014 год. – 153, 62 лева и 15, 81 лева. Титулярът на партидата М.М.К., по която е начислена сумата по дебитното известие е починал на 05.07.2016г., като е оставил петима наследници по закон – съпруга

П.И.К.и четири деца – Д.М.К., И.М.К., Ж.М.М.и М.М.М.. Твърди че за удовлетворяване на вземането в общ размер на 1134, 92 лева дружеството – ищец е образувало 16 бр. заповедни производства (въз основа на цесии с всеки един от наследниците на М.М.К.), като към настоящия момент по тях са образувани 9 бр. искови производства. Ответникът счита, че целта на ищеца "СМ БГ" ЕООД е за събиране на вземане в общ размер на 1134, 92 лева по дебитно известие № **********/27.04.2012 г. да се генерират разноски в тежест на ответника в общ размер на 28 350, 00 лева (вкл. и разноските за принудително изпълнение), от която само за заплатени адвокатски възнаграждения 12 600 лева, а в случай на въззивно обжалване и евентуалното потвърждаване на първоинстанционните решения сумата за адвокатски възнаграждения би била в размер на 18 900, 00 лева, която сума надвишава размера на дълга двадесет пъти. Счита, че горното е в нарушение на принципа за добросъвестност.

По тези съображения счита, че договорът за цесия е нищожен поради заобикаляне на закона, тъй като целта на множеството цесии и раздробяването на вземането е да се генерират множество дела – заповедни и искови производства по чл. 422 от ГПК, съответно и съдебни разноски за адвокатски възнаграждения, в размери многократно надвишаващи размера на вземането. Твърди още, че раздробяването на вземанията е по волята на упълномощеното лице и такова поведение съставлява злоупотреба с правото на иск (чл. 3 ГПК).

Възразява също, че договорът е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като целта, с която е сключен всеки договор за цесия е в крайна сметка несправедливо облагодетелстване.

На следващо място твърди, че договорът за цесия не е породил правни последици и не легитимира ищеца като носител на прехвърленото вземане, тъй като е сключен от лице без представителна власт – сключен е от пълномощник на цедента след изтичане на срока на пълномощното, а също и извън обема на предоставената с пълномощното представителна власт, която е включвала правото да се прехвърлят вземания относно заплатени от самата упълномощителка суми по констативни протоктоли и корекции на сметки – и липсва потвърждаване на действията на пълномощника. А с договора за цесия е прехвърлено вземане, което тя е придобила по наследяване от баща си.

Възразява още, че ищцовото дружество не е материално легитимирано да търси плащане въз основа на договора за цесия, тъй като ответникът не е надлежно уведомен за прехвърленото вземане от предишния кредитор съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД – уведомлението за извършената цесия е извършено също от пълномощник, действал без представителна власт.

Навжеда и че в полза на праводателката на ищцовото дружество не съществува твърдяното вземане към ответника с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Не оспорва, че между него и наследодателя на цедента са съществували договорни отношения за продажба на ел. енергия за обект, находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер № **********, като твърди, че за доставена в периода 30.10.2011 год. – 26.04.2012 год. до обекта на наследодателя на праводателката на ищеца ел. енергия същият е заплатил на дата на 25.04.2014 год. сумата от 236, 50 лева, като част от общата сума от 1134, 92 лева, съставляваща стойността на доставена и потребена ел. енергия за посочения по–горе период.

Твърди, че сумата е платена от титуляра на партидата М.М.К. на годно правно основание – съществуващо между страните облигационно отношение по договор за доставка на ел. енергия и представлява стойността на доставена и реално потребена ел. енергия за посочения период, за която ел. енергия потребителят М. Костов дължи и съответната цена. Навежда, че потребената ел. енергия е отчетена на основание ОУ на ДПЕЕЕМ и след извършена проверка на място на 26.04.2012 год. от служители на „Енерго-Про

Мрежи“ АД- Варна (сега „Електроразпределение Север“ АД-Варна) при което е установено, че между главния предпазител преди електромера и преди меренето и вторичния предпазител след електромера е поставен мост, в резултат на което консумираната от обекта ел. енергия, преминаваща по този мост, не се отчита от електромера и не се заплаща.

По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му, ведно с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото КП № 50760/26.04.2012 год. се установява, че на посочената дата служители на „Е.ОН България Мрежи” АД (сега „Електроразпределение Север“ АД-Варна) са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потребената ел. енергия в обект, находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер № **********, титуляр на партидата за горния обект на потребление е М.М.К.. При проверката е установено, че между главния предпазител преди електромера и преди меренето и вторичния предпазител след електромера е поставен мост, в резултат на което консумираната от обекта ел. енергия, преминаваща по този мост, не се отчита от електромера и не се заплаща.

Въз основа на протокола от извършената проверка, „Електроразпределение Север“ АД-Варна) е начислило допълнителни количества ел. енергия по партидата на абоната, съгл. справка за корекция на сметка № 23250 год. за периода 30.10.2011 г. – 26.04.2012 г., като въз основа на справката е издадено дебитно известие № 89472307/27.04.2012 год. за сумата от 1134, 92 лева.

Не е спорно по делото, а това е видно и от представеното от ответното дружество извлечение за платени суми по партидата на абоната М.М.К., че сумата от 1134, 92 лева е платена на части, съответно: на 25.03.2014 год. са платени 728, 99 лева; на 25.04.2014 год. – 236, 50 лева; на 29.04.2014 год. – 153, 62 лева и 15, 81 лева.

М.М.К. е починал на 05.07.2016 год. и призовани да го наследят в равни части, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал.

1 ЗН, са преживялата му съпруга П.И.К.и четирите му деца – Д.М.К., И.М.К., Ж.М.М.и М.М.М..

С договор за прехвърляне на вземане от дата 20.04.2019 год. И.М.К. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си П. Н.К. е прехвърлила възмездно на „СМ БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Бук № 1, ет. 5, ап. 10, чрез управителя на дружеството А.Н.К., вземането си към Енерго–Про Продажби“ АД – Варна за сумата от 23, 65 лева, представляваща наследствената и́ част от сумата от 236, 50 лева – недължимо заплатена от наследодателя и́ М.М.К. в полза на „Енерго-про Продажби“ АД-Варна на дата 25.04.2014 год., сума, съставляваща частично плащане по издадена фактура № 89472307/27.04.2012 год. на стойност от 1134, 92 лева, представляваща корекция на сметка за периода 30.10.20111 год. – 26.04.2012 год. за обект с аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на потребление с. Душево, общ. Севлиево и титуляр на партидата М.М.К..