Решение № 23487 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23487 гр. С., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110158220 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу Р. В. Г., ЕГН **********, Й. А. Х., ЕГН **********, и О.

А. Х., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 ГПК като наследници по закон на първоначалния ответник А. П. Х., ЕГН **********, за признаване на установено,че ответниците дължат на ДРУЖЕСТВО съответните суми при условията на разделна отговорност сумите в общ размер на 2 502,94 лв., от които 2098.41 лв. - главница за периода от 05.2019г. до 4.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, 359.10 лв. - лихва за периода 15.09.2020г. до 07.11.2022г., а за дялово разпределение - 37.15 лв. - главница за периода от 10.2019г. до 4.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, 8.28 лв. - лихва за периода 01.12.2019г. до 07.11.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както следва:

З а Р. В. Г. - Х. – 4/6 - сума в общ размер на 1 668,60 лв., от които 1 398,92 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /TE/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, 239,40 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 07.11.2022 г, както и за дялово разпределение: 24,76 лева - главница за периода от м.10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,52 лева - лихва за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г.

За Й. А. Х. – 1/6 - сума в общ размер на 417, 15 лв., от които 349,73 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г.

1 до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, 59,85 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 07.11.2022 г, както и за дялово разпределение: 6,19 лева - главница за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,38 лева лихва за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г.

За О. А. Х. – 1/6 - сума в общ размер на 417, 15 лв., от които 349,73 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, 59,85 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 07.11.2022 г, както и за дялово разпределение: 6,19 лева - главница за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,38 лева лихва за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г.

Ищецът твърди, че първоначалните ответници са клиенти на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС аб. № 82502, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение. Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. С., като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, респективно като неоснователни.

Ответникът Р. В. Г. – Х. е редовно уведомена с връчване на препис от разпореждане по чл. 131 ГПК на 30.05.2024 г., като от същата е постъпил отговор на исковата молба вх. № 108784/17.06.2024 г. Впоследствие е постъпил втори отговор от същия ответник на 04.03.2025 г., т.е. след преклузивния срок, поради което съдът ще цени втория по време подаден отговор като допълнение към първоначалния, а релевираните за първи път възражения с втория по време подаден отговор ще бъдат оставени без разглеждане, тъй като са преклудирани.

В подадените идентични отговори от ответниците се оспорва обстоятелството, че са 2 клиенти за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради противоречие с правото на ЕС /Директива 2011/82/ЕС/. Излага, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага. Оспорва ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по доставка на ТЕ.

Оспорва ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела. Счита за недоказано обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото дружество. Оспорва общите условия да имат характера на нормативен акт, който да обвързва ответника без изричното му писмено приемане. Поддържа, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочи, че при липса на писмен договор по отношение на доставената топлинна енергия до потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Счита за недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирани. Оспорва да дължи и цената на услугата за ДР. Сочи, че ищецът не е представил първични счетоводни документи касателно процесните суми. Оспорва ищецът да е начислил процесните суми на база реален отчет. Излага, че измервателният уред не е поставен на границата на абонатната станция. Оспорва общите части да са отоплявани, вкл. оспорва да е ползвал услуга по БГВ. Релевира се възражение, че процесните вземания са погасени по давност.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест 3 на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От анализа на приобщения по делото препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 35, том II, рег. № 3252 по нот.д. № 232/1999 г. се установява, че ответниците Р. Х. и А. Х. на деривативно основание са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Съгласно приложеното удостоверение за наследници (л.85) първоначалния ответник А. Х., починал на 12.11.2023 г., е бил в граждански брак с ответника Р. Х.. Не са приобщени доказателства за избран имуществен режим или брачен договор, поради което на осн. §4 ПЗР СК (2009г.) вр. чл. 18, ал. 2 СК в отношенията им се прилага законовия режим на общност (СИО) от сключването на брака. Следователно на основание чл. 28 СК вр. чл. 9, ал. 1 ЗН, процесното облигационно задължение е наследено при квоти 4/6 за съпруга и по 1/6 за всяко едно от децата на наследодателя. Към 4 доказателствената съвкупност е приложена молба-декларация от ответника Р. Х., която е адресирана до ищеца и съдържа в себе си волеизявление за откриване на партида, т.е. предложение за сключване на договор, арг. чл. 13 вр. чл. 14 ЗЗД. Воден от горното настоящият състав на съда приема за установено, че ответниците се явяват потребители на топлина енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.