Решение № 3311 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3311 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330102111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по депозирана искова молба, от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК: 115016602 против В. Г. М., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 150 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника В. Г. М. дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми: 4886,02 лева - главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. - 30.04.2022 г. ; сумата 569,76 лева - обезщетение за забава в размера на законна лихва върху главницата за периода 05.01.2021 г. 06.11.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***********“ № ***, бл. *** , вх. ** има качеството на клиент на топлинна енергия .

1

Поддържа, че за процесния период 01.11.2020г. – 30.04.2022г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление на обща стойност 4886, 02 лева. Доколкото дължимата сума не е заплатена своевременно, върху нея се дължи и обезщетение за забава в размер на 569, 76 лева за периода 05.01.2021г. – 06.11.2022г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № *****/ **********г. по ч.гр.д. № ****** по описа **** г. на Районен съд Пловдив ** бр. състав.

Същата била връчена на ответника, като в едномесечния срок е постъпило възражение. Превид това, за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. М., с който се изразява становище за нередовност на исковата молба, и неоснователност на предявените искове, като ответникът отрича да е консумирал твърдяната топлинна енергия и в размера на претендираната от ищеца стойност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16022 по описа 2022 г. на Районен съд Пловдив I бр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № *****/ *********г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на дата 04.12.2022г., като на 03.01.2023г. е постъпило възражение. Дадени са указания на кредитора, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск ( съобщение с указанията е получено от ищеца на ********* г. , а исковата молба е входирана в съда на ******** г. ). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател на топлоснабдения имот) на услугите за обект, находящ се на адрес: гр. П., ул. „********“ № ***, бл. *** , вх. ***; че ищецът 2 е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

На първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответната страна, че процесната услуга е непотърсена и че се касае за нелоялна търговска практика, упражнявана от ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. № 7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в. „********“ и в. „********“ / л.***** от делото/. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на 3 правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът В. Г. М. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот се установява от приложената на л. *** от делото справка № ********/**********г. от Агенция по вписванията, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника. О т изложеното следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Съдът счита за нужно да поясни и следното: действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение.

Съответно, същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника.

Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на лице – титуляр на вещно право на собственост и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради което и за последното съществува право да претендира суми за доставена, съответно отдадена топлинна енергия, както от отоплителните тела, намиращи се топлоснабдения имот, така и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключенията на вещите лица, изготвили съдебно- техническа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш. / л.**** от делото/, което се кредитира от съда като 4 обективно, пълно и обосновано се установява, че през процесния период от 01.11.2020г. до 30.04.2022г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., ул. „************“ № **, бл. ***, вх. ** е работила и реално е доставена топлинна енергия към процесната сграда. Посочено е, че отопляемият обект на ответната страна е *** м3, като няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Установено е от вещото лице, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативни актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на топлинна енергия. . В приложение № 1 към заключението / л. **/, вещото лице е онагледил и количеството отдадена топлинна енергия за процесния период, като е посочил отделно стойностите за отопление, сградна инсталация и битова гореща вода.

Горепосочените изводи се затвърждават и от приетото по делото заключние по изготвената ССчЕ ( л. **** ). Експертът е отразил, че стойността на топлинната енергия, консумирана от потребител (клиент) ответникът В. Г. М., кл. № ***********, с ИТН: *********** за имот, находящ се в гр. П., ул. „**********“ № **, бл. **, вх. **, ап. ** за периода 01.11.2020г. – 30.04.2022г. е в размер на 4886, 02 лева с ДДС. Посочено е и че не е установено плащане или прихващане по посочената партида. Вещото лице сочи, че мораторната лихва, изчислена върху всяка неплатена месечна сума за периода 05.01.2021г. – 06.11.2022г. възлиза в размер на 569, 76 лева.

Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7cbac59-17ea-4733-ab9c-1777a223f08c