Решение № 2048 от 09.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2048 гр. Бургас, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120102163 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Ж. П. Л., от гр.

Бургас, с която претендила осъждане на ответника И. И. М., от гр. Бургас, да заплати на ищеца следните суми: 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (физически, психологически и емоционални болки и страдания), последица от непозволено увреждане – нанесена му от ответника на 30.04.2019 год. средна телесна повреда, и 207,40 лева – обезщетение за имуществени вреди, последица от същото непозволено увреждане, състоящо се в направени от ищеца разноски във връзка с деликта, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 10 000 лева, начиная от деня на непозволеното увреждане – 30.04.2019 год., до окончателното й изплащане.

Искът за имуществени вреди е уточнен с писмена молба от 22.04.2024 год.

В обстоятелствената част на молбата си ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: с Присъда № 31/01.03.2024 год. по НОХД № 4029/2022 год. на БсРС ответникът И. М. е признат за виновен в това, че на 1

30.04.2019 год. в гр. Бургас, по хулигански подбуди – на обществено място, непредизвикано и при липса на предхождащи лични отношения, чрез нанасяне на удар под брадата, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вдясно, с което му е причинил трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок повече от 30 дни, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, НК; безспорно е установена причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат; от процесното деяние ищецът е понесъл и търпи и до настоящия момент неимуществени вреди; направена му е операция, при която са му поставени шини на челюстта; той и понастоящем изпитва болки и дискомфорт при дъвчене и говорене; пострадалият е търпял извънредно силни по своята интензивност физически болки и душевни страдания в обслужването и ежедневния бит, те продължават и към настоящия момент; ищецът не е можел да се храни нормално за период от почти два месеца – само със сламка, с храната в течно състояние; след сваляне на шините почти двадесет дни ищецът се захранвал; от дългия период на носене на шините не можел да произнася думите правилно; непосредствено след инцидента, в продължение на около двадесет дни, пострадалият не можел да спи нормално, имал е болки и се е будел и не е можел да заспи, сънувал е кошмари; бил е принуден да взема дълго време обезболяващи; срамувал се да излиза от вкъщи, заради видимите белези от увреждането; пострадалият е понесъл и имуществени вреди, изразяващи се в направени материални разходи – разноски за лечение, медицински материали и други, на обща стойност от 207,40 лева, описани в уточняващата молба от 22.04.2024 год.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба, в който е изложил следните твърдения: предявеният иск е допустим и е основателен, но недоказан по размер; липсват данни относно периода на възстановяване, който би следвало да е протекъл нормално и в обичайните срокове; няма обективни данни за физически и психически усложнения през възстановителния период; получената травма причинява трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни, при обичаен ход на оздравителния процес; няма данни да са проведени 2 контролните прегледи на 08-и и на 31.05.2019 г., а това е доказателство, че ищецът се е чувствал добре; не става ясно какво лечение е проведено и какви манипулации са били извършени, не може да се установи безспорно причинно-следствена връзка между травмата и препоръчания хранителен режим.

Ответникът моли за частично уважаване на иска за неимуществени вреди и за присъждане на деловодните разноски; не ангажира доказателства.

Съдът намира предявените обективно съединени осъдителни искове за допустими; правните им основания са чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, 52, чл.

84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от писмените данни по делото, с Присъда № 31/01.03.2024 год. по НОХД № 4029/2022 год. на БсРС, влязла в законна сила на 19.03.2024 год., ответникът И. М. е признат за виновен в това, че на 30.04.2019 г. в гр. Бургас, по хулигански подбуди – на обществено място, непредизвикано и при липса на предхождащи лични отношения, чрез нанасяне на удар под брадата, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вдясно, с което му е причинил трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок повече от 30 дни, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, НК.

Ищецът Ж. Л. твърди, че в резултат от това престъпно деяние е претърпял неимуществени вреди – болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт, чието репариране налага присъждане на обезщетение от 10 000 лева; възстановяване на направените разходи за преглед, издаване на съдебномедицинско удостоверение, стоматологична услуга и престой в болнично заведение – общо 207,40 лева, съгласно представените Фактура №№ 107116/09.05.2019 год. и 4/11.10.2019 год. и фискални бонове от 02-и и 05.05.2019 год.

В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. П..Л.., сестра на ищеца, която сочи, че Ж. изживял тежко непозволеното увреждане – във физически и психологически аспект; изпитвал силни болки, в продължение на 2 месеца не можел да заспива, да се храни нормално, а само със сламка, и да 3 говори; отслабнал много, не излизал от дома си и не се срещал с хора; и понастоящем той бил с променен говор, с увреждания по зъбите и все още изпитвал болки от студено или горещо, както и при дъвчене на твърда храна.

По делото е изготвено и прието експертно медицинско заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно.

Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между деликта и травмата на ищеца – счупената долна челюст; обичайният срок на възстановяване е от 4 до 6 месеца, а фрактурата на ставния израстък (процесус артикуларис) може да създаде непрестанен дискомфорт, за неопределен период от време, при всяко отваряне на устата, вкл. при дъвчене и говорене; окончателният заздравителен процес е продължил не по-кратко от 3 месеца след сваляне на шините.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание.

Нормата на чл. 300, ГПК обвързва гражданския съд с постановената присъда в наказателното производство относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което настоящият съдебен състав намира, че на 30.04.2019 год. ответникът И. М. е извършил непозволено увреждане срещу Ж. Л. чрез нанасяне на удар под брадата, съставляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо, НК. Съдебният състав отчита прекия умисъл на ответника, интензитета на непредизвиканата с нищо от ищеца хулиганска агресия, начина на извършването й, насочването на удара в лицето на пострадалия – под брадата му, и последвалото трайно затруднение на дъвченето и на говоренето за срок повече от 30 дни, поради което намира, че за ищеца Ж. Л. са настъпили твърдените неимуществени вреди. Този извод на съда се подкрепя от показанията на разпитания свидетел, разкриващ продължителното съществено и неблагоприятно изменение в начина на живот на ищеца, на ежедневието му, на социалните му контакти, като пряка последица от извършеното от ответника престъпление от общ характер.

Основателността на иска за неимуществени вреди налага определяне размера на дължимото обезщетение – чл. 162, ГПК и чл. 52, ЗЗД, при съобразяване с конкретни обективно съществуващи обстоятелства по отношение пострадалото лице (вж. Решение № 95/28.09.2022 год. по гр. д. № 609/2022 год. на I ГО, Решение № 104/05.07.2022 год. по гр. д. № 2467/2021 4 год. на IV ГО и Решение № 271/30.01.2018 год. по гр. д. № 341/2017 год. на IV ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК). С оглед показанията на свидетеля и заключението по медицинската експертиза, съдът намира, че физическите и емоционални травми на Ж. Л. са били тежки и продължителни, те са засегнали във висока степен нормалното му ежедневие на физически здрав и активен мъж. Претърпените физически и психически болки и страдания не са били краткотрайни и незначителни, те са свързани с изключително чувствителни зони – долната челюст, зъбите и шинираната устна кухина; продължили са дълго време и са наложили приемане само на пасирана храна; в хода на възстановяването ищецът отслабнал с около 16 кг. и не е можел да спи спокойно; дълго време е приемал болкоуспокояващи медикаменти; претърпял трайно затруднение на дъвченето и говоренето, ограничили в много висока степен психологичното му и емоционално равновесие („… не можеше да говори..ръкомахаше и обясняваше с жестове… стоеше вкъщи и не се срещаше с хора“ – свид. Л.а). Нанесеният удар под брадата на ищеца е наложил оперативна намеса и поставяне на шина на 03.05.2019 год., свалена след повече от 1 месец – на 07.06. с. г. Ищецът е преминал през продължителен период на възстановяване, довел до негативни преживявания, а част от неблагоприятните последици не са отшумели и понастоящем – с промяна на говора му, с продължаващи болки, с реакция при топло и студено и при дъвчене на твърда храна – според показанията на разпитания свидетел. При съобразяване на тези фактори съдът отчита и неоспореното заключение на вещото лице, установило вероятността за постоянен дискомфорт при ищеца при всяко отваряне или движение на устата му, което ограничение представлява предвидимо за в бъдеще страдание от вредоносното действие – съгл. Решение № 60313/08.02.2022 год. по гр. д. № 937/2021 год. на IV ГО на ВКС. В този смисъл съдът счита, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 8000 лева, която сума е адекватна за репариране физическите и душевни страдания на ищеца вследствие непозволеното увреждане. До този размер искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен, ведно с присъждане на обезщетение за забава по чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ЗЗД, начиная от деня на деликта – 30.04.2019 год., до окончателното изплащане на сумата.

За горницата до претендираните 10 000 лева главният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва бъде отхвърлен, ведно с 5 акцесорната претенция за обезщетение за забава върху тази горница.

Съдът намира за основателен и главния иск за обезщетение за имуществени вреди – платена цена за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, за преглед, за болничен престой и за медицинска услуга (залепване на 4-членен стоматологичен мост). Тези разходи са удостоверени с представените две фактури и два фискални бона, издадени в периода на лечение на ищеца след процесния деликт. Ответникът не е оспорил факта на плащането, не е навел възражения срещу причинно-следствената връзка между непозволеното увреждане и платените суми, поради което съдът намира, че ответникът следва да заплати на пострадалото лице сумата от 207,40 лева. Ищецът не е претендирал присъждане на лихва за забава върху тази главница, поради което съдът не дължи произнасяне по дължимостта на вземането по чл. 86, ЗЗД.

Предвид частичната основателност на предявените искове, в полза на всяка от страните следва да бъдат присъдени деловодни разноски в съответен размер – 1045,30 лева за ищеца, 313,50 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).