Решение № 10 от 20.01.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Шумен, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Ралица Ив. Хаджииванова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500409 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №311 от 20.04.2022г. по гр.д.№3221/2021г. Районен съд - гр.Шумен е признал за установено че Д. К. Й. с ЕГН ********** дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с ЕИК .... сумата от 2116.10 лева главница, от която 2084.36 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2016г. до 30.04.2019г. и 31.74 лева представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.03.2020г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед от 21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№14999/2020г. по описа на СРС. Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл.422 /415/ ГПК, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сума в общ размер на 353.77 лева - законна лихва, от която 348.30 лева лихва за забава за периода от 31.08.2017г. до 14.02.2020г. върху сумата от 2084.36 лева и 5.47лева. лихва за забава за периода от 30.07.2017г. до 14.02.2020г. върху сумата от 31.74 лева. На ищеца са присъдени деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 983.26 лева. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Директ“ ЕООД с ЕИК ..., гр.София. С Определение №1370/20.06.2022г. по същото дело, съдът е оставил без уважение молбата на ответната страна по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

1

Недоволен от така постановеното решение и определение останал ответника, който обжалва решението на районния съд в частта, с която е уважена предявената претенция, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени в тази му част и постанови друго, с което иска да бъде изцяло отхвърлен, както и определението на съда по чл.248 ГПК, което моли да бъде отменено и изменено решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.

С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил искова претенция по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК срещу Д. К. Й., в която излага, че ответника е собственик на топлоснабден имот, респективно потребители на топлинна енергия за битови нужди, при общи условия, като ползват предоставената им енергия в имот на адрес: гр.С..... Въз основа на депозирано от дружеството на 24.03.2020г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било образувано ЧГД №14999/2020г. по описа на Софийски районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 2469.87лв., от които 2084,36лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2017г. до м.04.201 9г., както и стойността отразена в изравнителни сметки №0012362045/31.08.2017г. за периода 01.04.2017г. до 30.04.2017г., №0012328240/31.08.2017г. за периода м.05.2016г. до м.06.2016г.,

№0012328229/31.08.2017г. за периода

07.2016г. до м.03.2017г.,

№0014474877/31.08.2018г. за периода м.07.2017г. до м.04.2018г., №0014464457/31.08.2018г. за периода м.05.2017г. до 06.2017г., №0016680782/31.08.2019г. за периода м.10.2018г. до 04.2019г. и №0016662301/31.08.2019г. за периода м.07.2018г. до 09.2018г., 348,30лв. законна лихва за забава от 31.08.2017г. до 14.02.2020г., както и 31,74лв- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2017г. до м.04.2019г. и 5,47лв. - законна лихва за забава за периода от 30.07.2017г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, е издадена заповед за изпълнение. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжника депозирал възражение в срок. Излага, че с ответника не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия. Въпреки отправената покана от страна на ищеца, ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си към ищеца за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - помещение №11, находящ се в гр. София, общ.“Сердика”, ж.к.“Банишора“ бл.53, вх.Е, за периода м.07.2017г. до м.04.2019г., аб. №339636, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на 2 дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. Излага, че сумите за ТЕ за процесния период - м.07.2017г. до м.04.2019г. за процесния имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. За имотът на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, които прилага като доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Доколкото задължението на ответника, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до 20 число на следващия месец, с изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава.

Посочва, че въпреки отправената покана до ответника да заплати доброволно дължимата сума, плащане не било извършено, поради което на 24.03.2020г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който я оспорва изцяло, като заявява че не бил собственик на имота, в който се твърди, че е доставяна топлинна енергия в сочените размери, тъй като описаният в исковата молба имот не съществувал. Излага, че през 2002г. придобил последователно помещение № 10, с площ от 94.71 кв.м. и помещение № 11, с площ от 52.71 кв.м., след което двата имота претърпели преустройство и промяна на предназначението си и не съществуват във вида и сочените в придобивните договори размери. След преустройството имотите били също два, но единият с площ от 124 кв.м.

(СОС с ид. ***), а вторият е с площ от 23.42 кв.м. (СОС с ид. № ***.

Претенция на ищеца касаела несъществуващ имот, в който реално не е възможно да е доставяна и ползвана топлинна енергия. Намира исковете за неоснователни и поради липса на ползване и на точно отчитане от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на реално потребеното количество топлинна енергия. Посочва, че ищецът няма основание да доставя топлинна енергия в собствения на ответника недвижим имот, както и да има финансови претенции спрямо него, тъй като никога не бил канен от ищеца за подписване на договор за доставка на топлинна енергия, поради което не бил в договорни отношения нито с ищеца, нито с дялово разпределителното дружество. Оспорва твърдението, че е ползвал през процесния период имота, съответно, че е потребявал някаква топлинна енергия, доставяна от ищеца, което намира претенцията неоснователна и недоказана, тъй като не е налице неоснователно обогатяване. Претенцията на ищеца не отразявала реалното потребление в имота и оспорва размера на претендираните суми като неоснователни и недоказани.

Неоснователни били и исковете за лихва за забава, поради неоснователност на главното задължение. Сочи, че доколкото вземането на ищеца се твърди, че произтича от неоснователно обогатяване, задължението не е с определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора, а не от деня на който е 3 била дължима месечната вноска за топлинна енергия. Оспорва твърдението, че ответникът е получавал покана за доброволно изпълнение, поради което претенцията за лихва за забава намира, че изобщо не е възникнала, поради което счита, че следва да бъде отхвърлена изцяло.

Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - гр.София заповедно производство по ч.гр.д.№14999/2020 г.

/по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане /както е в процесния казус/, или с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че претенцията на ищеца се основава на обстоятелството, че той е лицензиран производител и приносител на топлоенергия, а ответника е собственик на топлоснабден имот, т.е. потребители на топлинна енергия за битови нужди, при общи условия, в имот на адрес гр.С..... Въз основа на сключени договори за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване – Договор №239-01 от 02.01.2002г. и Договор №240-1 от 30.09.2002г., ответника придобил помещение №10 със застроена площ 94.71 кв.м и помещение №11 със застроена площ 52.71 кв.м. в ж.к.

„Банишора“, ул. „Опълченска“ бл.53 вх.Е, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Впоследствие двата имота претърпели преустройство и промяна на предназначението си като отново били обособени два самостоятелни обекта - единият с идентификатор *** с площ от 124 кв.м., а вторият с идентификатор *** с площ от 23.42 кв.м.. Въз основа на данни на фирма за дялово разпределение „Директ“ ЕООД с ЕИК ..., гр.София от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.С....., аб.№339636, по силата на която ответникът следвало да заплати общо 2469.87лв. От изготвената в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза се установява, че задължението на ответника се формира от авансово начислени суми за топлинна енергия и изравнителни сметки изготвени от “Директ”ЕООД.

Общата стойност на консумираната топлоенергия в процесния имот през периода м.май 2016г. – м. април 2019г. била 2203.94 лева с ДДС. Начислените на абоната количества топлинна енергия за процесния период се формирали от следните компоненти: топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/; топлинна енергия за сградна инсталация в сграда етажна собственост /СИ в СЕС/ и топлинна енергия за отопление на имота. За периодите м.май 2017г. – м. април 2018г. и за м.май 2018г – м. април 2019г. изравнителните сметки били изготвени на база максимална мощност на отоплителните тела, тъй като ответникът не бил осигурил достъп за отчитане на индивидуалните уреди. Съгласно заключението на счетоводната експретиза размерът на дължимата сумата за топлинна енергия за процесния период, в която сума се включват сумите за: ТЕ за отопление, ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за БГВ и за мощност, съобразно действащите цени е общо 2084.40 лв. Претендираните суми от ищцовото дружество са въз основа на издадени 4 22 броя фактури и 7 бр. изравнителни сметки №0012328240/31.08.2017г. за периода м.05.2016г. до м.06.2016г., №0012328229/31.08.2017г. за периода м.07.2016г. до м.03.2017г., №0012362045/31.08.2017г. за периода