Решение № 674 от 12.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Русе, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520107025 по описа за 2025 година

Ищецът А. Д. Г. твърди, че по силата на сключен с ответника „Нелсен-Чистота“ ЕООД, ЕИК:123087321 трудов договор №31/16.05.2024г. е работил на длъжност „шофьор на спец. автомобил“, в звено гр. Русе в периода от 16.05.2024 г. до 20.09.2024г. Договореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 1400 лева, дължима до 25-30 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася и допълнителни възнаграждения за придобит професионален опит в размер на 0.6% на година и сума за работа при вредни и други специфични условия на труд. В трудовия му договор бил договорен и основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 67/20.09.2024г. на управителя, на основание чл.325, т.1 от КТ -по взаимно съгласие, считано от 20.09.2024г. В същата заповед му било начислено за изплащане обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 7 дни неползван платен годишен отпуск.

След прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът е останал да му дължи неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2024г. /от 01.09.2024г. до 19.09.2024г. включително/, за 13 работни дни в нетен размер на 910.00 лева, както и обезщетението по чл.224, ал. 1 от КТ за неизползваният от него платен годишен отпуск за 7 дни в размер на 400.90 лева, но ответника не сторил това.

Ищецът твърди, че до настоящия момент ответникът не му е заплатил трудовото възнаграждение за периода 01.09.2024г. – 19.09.2024г., в нетен размер 910.00 1 лева и обезщетението по чл.224 КТ – 400.90 лева, поради което за него възниква правен интерес да ги търси по съдебен ред.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Нелсен – Чистота“ ЕООД, ЕИК 123087321 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, ул.“България“, комплекс “Ембаси Суитс“ №111, бл.А, ет.3 да му заплати сумите: 910,00 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2024г. – 19.09.2024г., включително, за 13 работни дни, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението, и 400.90 лв. – нетен размер на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, за 7 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „Нелсен – Чистота“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно основателността на претенциите.

След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение в периода от 16.05.2024 г. до 20.09.2024г. основано на договор №31/16.05.2024г., по силата на който А. Д. Г. заемал длъжността „шофьор на спец. автомобил“, с място на работа: „звено Русе“, уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1400 лева, дължимо до 25 – 30 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, допълнителни възнаграждения за придобит професионален опит в размер на 0.6% на година и сума за работа при вредни и други специфични условия на труд.

Със Заповед №67/20.09.2024г., работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл.325, т.2 КТ, считано от 20.09.2024г. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 7 дни неизползван платен годишен отпуск.

Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че след предявяване на иска, ответникът е превел по сметка на А. Д. Г. дължимото трудово възнаграждение и обезщетение, обстоятелство, което ищцовата страна признава.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.128 и чл.224, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.128 КТ:

2

Визираната разпоредба регламентира основното задължение на работодателя – да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение.

Нормата на чл.245 КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като разликата до пълния размер на договорената между страните заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната лихва.

Основателността на иска предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: страните да са били обвързани от трудово правоотношение през съответния период, ищецът да е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения и работодателят да не е изпълнил законовото си задължение.

В случая, ответникът не оспорва наличието на посочените предпоставки и ангажира доказателства, неоспорени от ищцовата страна, от които е видно, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение на 16.02.2026г.

Съобразявайки извършеното плащане, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита, че искът следва да се отхвърли поради погасяване на задължението в хода на производството.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:

Безспорно е, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не ползвал полагаемия платен годишен отпуск, като в издадената от ответното дружество заповед, изрично е отбелязано, че се дължи обезщетение на посоченото правно основание за 7 дни неизползван платен годишен отпуск. Предвид плащането на дължимите суми, извършено след предявяване на иска, съдът счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора, ищецът има право на разноски, тъй като претенциите са отхвърлени като погасени чрез плащане, след предявяване на иска.

Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, процесуалният представител е оказал безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на ищеца.

Съдът счита, че следва да присъди на адвокат Т. М. Т. възнаграждение в размер на 200.00 евро, съобразено с фактическата и правна сложност на спора; извършените от пълномощника процесуални действия и цената на обективно съединените претенции.

3

Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 51.13 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради настъпило плащане в хода на производството, предявените от А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: с.Пиргово, обл.Русе, ул.“Кап.Рачо Николов“, №20 срещу „Нелсен – Чистота“ ЕООД, ЕИК 123087321 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, ул.“България“, комплекс “Ембаси Суитс“ №111, бл.А, ет.3 обективно съединени осъдителни искове за сумите: 465.28 евро /910.00 лева/ – неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.09.2024г. – 19.09.2024г. включително и 204.98 евро /400.90 лева/ – нетен размер на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, за 7 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.12.2025г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Нелсен – Чистота“ ЕООД, ЕИК 123087321 да заплати на адвокат Т.

М. Т. от АК-Русе, гр.Русе, пл.“Средец“, №2, ет.1, офис 2 сумата 200.00 евро – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Нелсен – Чистота“ ЕООД, ЕИК 123087321 да заплати по сметка на Районен съд Русе държавна такса в размер на 51.13 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4