Решение № 298 от 16.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

В. Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500076 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№91853/03.11.2025г., подадена от В. Н. К. срещу Решение № **72/13.10.2025г., постановено по г.д.№6056/2024г. по описа на ВРС, 8 състав, с което е развален договор за продажба на право на строеж от 08.11.2021г., обективиран в нотариален акт №70, том V, рег.№ 9529, дело №775 от 2021г., на нотариус Павлина Симеонова, рег.№335 на НК, сключен между С. К. Б., ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН **********, с който С. К. Б. продава на В. Н. К. правото на строеж за изграждане на апартамент № **, разположен на третия етаж на предвидена за построяване жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор №*****, с адрес: ******, на кота +5.60, със застроена площ от 52.13 кв.м., състоящ се от коридор, дрешник, кухня с дневна и трапезария, спалня, баня-тоалет и тераса, при граници: ап.21, коридор на входа, ап.23, ведно с припадащите се 2.0202% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6,80 кв.м., на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква се, че е неправилен изводът на съда, че при липса на събрани доказателства за извършено от страна на ответника плащане по банков път на дължимата по договора продажна цена, то следва, че е налице виновно неизпълнение на поетото по него задължение. Сочи се, че от предварителния договор и подписаната от ищеца Б. декларация с дата 05.03.2024г., се установява, че продавачът по договора е получил надлежно и своевременно изпълнение.

1

Допълва се, че подписът в декларацията, съставена от ищеца Б., е нотариално удостоверен от нотариус Г., който в непосредствения си разпит пред съда е потвърдил автентичността на документа. С тези доводи се твърди, че няма причина тази декларация да не бъде ценена от съда. Конкретизира се, че в продължение на повече от две години, ищецът не е имал никакви претенции към ответника и изрично е признал, че му е заплатена дължимата по договора цена, поради което и не е налице виновно неизпълнение от страна на купувача.

Посочва се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е поискал да бъдат приобщени към материалите по делото оригиналите на предварителния договор с дата 05.11.2021г. и на декларацията от дата 05.03.2024г., не е инициирал откриването на производство по реда на чл.193 ГПК за проверка на тяхната автентичност, а вместо това просто ги е изключил от доказателствената съвкупност. Сочи се, че при разпределяне на доказателствената тежест, в изготвения по делото доклад, в нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК, не са дадени указания на ответника за кои от твърдените от него факти не сочи доказателства. Поради което се моли тези пропуски да бъдат отстранени от въззивния съд. На следващо място се обобщава се, че съдът е възприел, че тези документи са съставени за нуждите на производството, единствено позовавайки се на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза. Сочи се, че заключението й не установява кога са съставени посочените документи, а единствено отговаря на въпроса от кога съществуват като файлове в компютъра на ответника. С тези доводи се моли обжалваното решение да бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор с вх.

№103548/11.12.2025г., подаден от С. Б., чрез адвокат Х. Х., в който се сочи, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Конкретизира се, че в сключения между страните договор е посочено, че преди неговото вписване, купувачът има задължение да плати на продавача по банков път продажната цена. Сочи се, че ответникът К. се е възползвала от влошеното зрение на ищеца Б., както и от създадено между тях доверие, за да го накара да подпише документи, с чието съдържание не е бил запознат, а след което тя ги е представила за удостоверяване пред нотариус, за да се облагодетелства финансово. Допълва се, че фактическите и правни изводи на съда са правилни. Отделно се сочи, че ищецът не е оспорвал автентичността на предварителния договор и на декларацията, а единствено е твърдял, че не е бил запознат със съдържанието им и че е бил подведен да ги подпише от ответника. Изтъква се, че искането за откриване на производство по чл.193 ГПК следва да бъде направено от страните, а не служебно от съда и на този етап такова искане се явява преклудирано. Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба, предявена от С. К. Б. срещу В. Н. К. с искане да бъде развален договор за продажба на право на строеж от 08.11.2021г., обективиран в нотариален акт 2

№70, том V, рег.№ 9529, дело №775 от 2021г., на нотариус Павлина Симеонова, рег.№335 на НК, сключен между С. К. Б., ЕГН ********** и В. Н.

К., ЕГН **********, с който С. К. Б. продава на В. Н. К. правото на строеж за изграждане на апартамент № **, разположен на третия етаж на предвидена за построяване жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор №*****, с адрес: ******, на кота +5.60, със застроена площ от 52.13 кв.м., състоящ се от коридор, дрешник, кухня с дневна и трапезария, спалня, баня-тоалет и тераса, при граници: ап.21, коридор на входа, ап.23, ведно с припадащите се 2.0202% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6,80 кв.м., на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът през 1985г. придобива ПИ с идентификатор *****, с площ 619 кв.м., находящ се в град Варна, кв. „И.“.

Сочи се, че през 2021г., той заедно със собствениците на съседния на неговия парцел имоти, предприели нужните действия за обединяването им в един общ парцел с идентификатор ***** и учредили право на строеж на „Хоризонти Делукс“ ООД. Посочва се, че съгласно нотариален акт №61, том V, рег.№9458, дело №766/04.11.2021г. на нотариус Павлина Симеонова, с рег.№335 при НК – ищецът си запазил правото на строеж, а останалите учредители му учредили право на строеж на ап.6 и ап.22, разположени в предвидената за построяване сграда, както и било уговорено ищецът да използва две открити паркоместа с номера 35 и 36. Твърди се, че към този период, ищецът Б. е бил в близки и интимни отношения с ответника В. К.. Сочи се, че с нотариален акт №70, том V, рег.№9529, дело №775/08.11.2021г., на нотариус Павлина Симеонова, с рег.

№335 при НК, ищецът продал на ответника правото на строеж на ап.22 за сумата в размер на 12 452,00 лева, като съгласно сключения договор, цената следвало да бъде заплатена от купувача на продавача по банков път, преди вписването на акта в СВ. Посочва се, че падежът на задължението е настъпил на 08.11.2021г. Сочи се, че страните се договорили, че след заплащане на продажбената цена ще сключат и договор, съгласно който ответникът К. ще заплати на дружеството „Хоризонти Делукс“ ООД сумата в размер на 61 000 евро, за реализиране на самото строителство.

Изтъква се, че въпреки уговореното, сумата в размер на 12 452,00 лева не била заплатена от ответника, както и не бил сключен договор за заплащане на сумата дължима към фирмата – строител. Конкретизира се, че през 2023г., здравословното състояние на ищеца се е влошило, като същият се оплаквал от силно главоболие, както и проблеми със зрението. Посочва се, че това обстоятелство е наложило на 30.11.2023г. да се подложи на оперативно лечение на катаракта на дясното око. Въпреки горното на 26.04.2024г. било установено, че същият страда от кератит и дегенерация на роговицата на очите. Твърди се, че ответникът К. се е възползвала от създаденото между страните доверие, от заболяването на ищеца и на 05.03.2024г., изготвила предварителен договор за продажба на правото на строеж, посочвайки в него дата 05.11.2021г., както и декларация, че ищецът няма финансови претенции към нея. Твърди се, че непосредствено след това К. представила документите на ищеца и без да му обясни съдържанието им, го накарала да ги подпише, а след което тя посетила нотариус и заверила посочените документи. Твърди се, че няколко дни след това К. заявила на Б., че прекъсва всякакви отношения с него и му разяснила, че финансовите им отношения са вече уредени, а 3 доколкото правото на строеж за ап.22 вече било реализирано, възнамерява да продаде апартамента. Твърди се, че след това ищецът, с помощта на своята дъщеря, установили, че на неговия компютър се съхраняват проектите от предварителния договор и декларацията, които К. изготвила и накарала ищеца да подпише.

В срока по чл.131 ГПК постъпил отговор от ответника К., в който се оспорва исковата претенция. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответникът К. не е заплатила дължимата по договора цена. Твърди се, че действителната уговорка между страните е обективирана в предварителен договор от 05.01.2021г., в който страните са се уговорили сумата от 6000,00 лева да бъде заплатена като капаро, а останалата сума в размер на 6452,00 лева да бъде платена от ответника при достигане на етап от строителството – „груб строеж“. Сочи се, че е налице прикрита между страните сделка, което обстоятелство се доказва от подписана от ищеца декларация, с нотариална заверка на подписите, в която ищецът е признал извършеното от ответника плащане по отношение на процесното право на строеж. Оспорват се наведените от ищеца твърдения, че същият е имал проблеми със зрението и не е бил запознат със съдържанието на декларацията, която подписва.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Въз основа на събрания доказателствен материали, съдът намира от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за покупка на недвижим имот №106, том I, дело 273, се установява, че на 25.01.1985г. ищецът Б. е закупил от Т.Ч. дворно място, няходящо се в град Варна, м. „К.“, с площ 600 кв.м. ид. ч. находящо се в гр. Варна, м. „К.“, съставляващо пл.№***, цялото с площ от 1000 кв.м. От съдържанието на нотариален акт №61, том V, рег. №9458, дело №766 от 2021г. на нотариус Павлина Симеонова, се установява, че В.Р.Й., Т.Р.Ч., Б. И. Р. и С.

К. Б. са учредили право на строеж срещу задължение за строителство от „Хоризонти Делукс“ ООД, като ищецът си е запазил правото на строеж за апартамент №*, апартамент № ** и открито паркомясто № **.

Безспорно е обстоятелството на сключването на Договор за продажба на право на строеж от 08.11.2021г., обективиран в Нотариален акт №70, том V, рег.№9529, дело № 775 от 2021г., с който ищецът Б. продава на ответника К. правото на строеж за изграждане на апартамент № **. В съдържанието на същия е посочена продажбената цена, възлизаща в размер от 12 452,00 лева, платима по банковата сметка на продавача след подписване на нотариалния 4 акт и преди вписването му в СВ-Варна. Видно от съдържанието на представения нотариален акт се установява още, че страните са заявили пред нотариуса, че нямат други документи, касаещи сделката, освен представените такива: нотариален акт №61, том V, рег. №9458, дело №766 от 2021г., скица, данъчна оценка, декларация по чл.261, ал.1 ДОПК, декларация по ЗННД, доказателства за платени държавни и нотариални такси. Установява се още, че страните са декларирали, че сделката не е сключена при условията на абсолютна или относителна симулация.