Определение № 2326 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2326 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501639 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба от С. Й. Х., ЕГН **********, чрез адв. М. В. К. против протоколно определение №3646/11.04.2025г., с което съдът е прекратил производството по гр.д.№7961/2024г. по описа на Районен съдПловдив, V бр.състав, като е приел, че съгласно предоставена по делото информация от Районен съд –Анделфинген, Швейцария, в този съд било налице висящо съдебно производство за попечителство и издръжка на дете между същите страни от 09.04.2024г. От друга страна, исковата молба, депозирана пред Районен съд- Пловдив и дала повод за образуване на гр.д.

№7961/2024г., била заведена по-късно, на 09.05.2024г. На следващо място, решаващия съд приема, че обичайното местопребиваване на двете деца към момента на предявяване на исковата молба било в Швейцария, а не в Р.България, което било видно от представените документи от съответните училища в Швейцария.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че първоинстанционното производство било неправилно прекратено въз основа на представен от ответната страна документ, съдържащ невярна информация и изхождащ от съда в Анделфинген, в който документ било посочено, че пред този съд имало образувано производство от 09.04.2024г. за попечителство и издръжка на дете, по което страни са В. Р. и С. Х..

Действителната фактическа обстановка била такава, че с писмо от 19.02.2024г. В. Р., чрез адв. *** поискал от Орган за закрила на децата и възрастните /KESB/– Швейцария, да му бъдат поверени двете деца, да се определи издръжка, която да плаща майката, както и да се определи режим на 1 лични отношения. Това искане било входирано в KESB на 09.04.2024г. На 06.06.2024г. органът постановил свой акт, в който посочил, че като административен орган не бил компетентен да се произнесе по искането, с което бил сезиран, а компетентността принадлежала на съответния районен съд. След отговора от KESB, бащата депозирал иск пред Районен съд Анделфинген, но чак на 29.07.2024г., като поискал да му се предостави упражняването на родителските права спрямо двете деца, както и да бъде определена издръжка, която майката да заплаща. С оглед изложеното жалбоподателят счита, че на 09.04.2024г. бащата не бил инициирал съдебно производство, съответно не била налице процесуална пречка за упражняването на правото на иск пред българския съд.

При получаването на исковата молба от страна на С. Х., същата оспорила компетентността на Районен съд- Анделфинген, поради обстоятелството, че тя първа по време образувала исково производство относно упражняването на родителските права и издръжка, но пред Районен съд-Пловдив от 24.04.2024г.

На 09.10.2024г. Районен съд- Анделфинген прекратил производството пред себе си, образувано по иска на В. Р., което прекратяване било обжалвано от последния, съответно жалбата му била приета за основателна. С. Х. обжалвала акта на проверяващата инстанция пред Върховния съд на кантона Цюрих, където производството все още било висящо към момента на депозиране на настоящата частна жалба.

При постановяване на атакуваното съдебно определение, Районен съдПловдив не съобразил изложената фактическа обстановка и препратил производството единствено на база изпратеното от Районен съд- Анделфинген писмо от 11.02.2025г., в което било посочено, че делото пред последния съд било висящо от 09.04.2024г. Според съда в Швейцария KESB бил арбитражен орган, съответно първа инстанция.

Районен съд- Пловдив следвало да изиска служебна информация от KESB дали този орган се явява първа инстанция при спор между родители, касаещ упражняването на родителските права и издръжка, съответно налице ли е компетентност за произнасянето по тези въпроси.

Жалбоподателят счита, че KESB нямал правомощие за произнасяне по тези спорове, а издаденото от Районен съд- Анделфинген писмо съдържало невярна информация. Това била и причината С. Х. да поиска отвод на докладчика от швейцарския съд.

Районен съд- Пловдив следвало да изиска информация от съда в Анделфинген кога било образувано производството там.

На следващо място, по прекратеното гражданско дело било постъпило писмо от Министерството на правосъдието на Р. България, с което било указано, че производството по делото следвало да бъде спряно в съответствие с чл. 16 от Хагската конвенция, ДО постановяване на решение от СГС, във вр.с молба на В. Р. за връщане на детето ***. от Р.България в Швейцария.

Районен съд- Пловдив обаче не спазил указанията на Министерството да спре делото пред себе си, а направо прекратил същото, като по този начин била 2 нарушена нормата на чл. 16 от Хагската конвенция. Единственото допустимо поведение на РС- Пловдив било да спре производството, а не да го прекратява.

Сочи се от жалбоподателя, че за окончателното разрешаване на въпроса за компетентността на съда, следвало да се изчака произнасянето на СГС, от което щяло да се установи дали децата са били отвлечени от своята майка и дали са имали обичайно местопребиваване в Швейцария, респ. кога е било прекратено то. Само така би могла да се приложи нормата на чл.7 от Регламент 2019/1111, съгласно която съдилищата на ДЧ са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази ДЧ към момента на сезирането на съда.

Излага се на последно място, че решаващата инстанция следвало да се съобрази с чл.11 от Регламент 2019/1111, според която норма, когато не може да бъде установено безспорно обичайното местопребиваване на децата, както било в случая, то по въпросите касаещи упражняването на род.права, компетентност притежавал съда на ДЧ, в която децата се намирали.

Постъпил е и отговор на частната жалба от В. Р., чрез адв. Д.В. от ВАК.

Сочи, че към момента на образуване производството пред Районен съд – Пловдив, вече било налице висящо съдебно производство за родителски права пред Районен съд- Анделфинген, Швейцария, което било образувано през април 2024г. Позовава се на разпоредбите на Регламент 2019/1111, съгласно които компетентност по дела за родителска отговорност притежавал съдът на ДЧ, в която детето пребивавало обичайно, а в настоящия случай било несъмнено, че към момента на предявяване на иска децата пребивавали в Швейцария, като именно пред Районен съд – Анделфинген било образувано производството за упражняване родителските права и издръжката на децата.

Отделно от това Х. нарушила Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г., във вр.с което било налице производство пред СГС по искане на бащата за връщане на децата. Иска се потвърждаване на атакуваното определение.

Производството пред Районен съд- Пловдив е образувано по повод искова молба, депозирана на 09.05.2024г. от С. Й. Х. против В. Р., с която ищцата е поискала да и бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на децата *** В. Р. и ** В. Р., определянето на режим на лични отношения с бащата, както и осъждането на последния да заплаща издръжка.

Постъпило по делото е съобщение с №16-02-19/24/07.03.2025г. от Министерството на правосъдието на Р.България относно молба от В. Р. за връщане на децата му *** В. Р. и ** В. Р. от България в Швейцария по реда на Хагската конвенция от 1980г., в което съобщение е посочено, че молбата за връщане по чл.8 от Хагската конвенция била подадена от бащата и за двете деца, но било приета само за ***, поради липсата на декларация за съвместно упражняване на родителски права по отношение на другото дете **. Същата молба се разглеждала по реда на чл.22а и сл. от ЗЗд и била подготвена за внасяне за разглеждането и в Софийски градски съд. Поради изложеното и на основание чл. 16 от Хагската конвенция, следвало производството по делото 3 пред Районен съд- Пловдив с №7961/2024г. да бъде спряно.

Постъпило е и писмо от 11.02.2025г. от Районен съд – Анделфинген, с което се потвърждава за наличието на образувано производство за попечителство и издръжка на дете между В. Р. и С. Х.. Посочено е в писмото, че Районен съд – Анделфинген смята делото за висящо от 09.04.2024г.

Пояснено е, че с писмо от 19.02.2024г., постъпило в Органа за закрила на деца и възрастни (KESB) на 09.04.2024г. ищецът поискал да му бъде предоставено попечителството по отношение на децата. KESB действал като арбитражен орган, съгласно чл. 198, б. „б“ вр. с чл. 209, ал.1 от ГПК на Швейцария и по този начин се явявал първа инстанция. Отбелязано е в съобщението, че се води производство в тази връзка пред Върховния съд на кантон Цюрих.

Съдът, след като разгледа становищата на страните, както и като съобрази представените по делото доказателства, намира следното:

На първо място, настоящият състав счита, че при заведено дело за родителски права, издръжка, местоживеене на дете и режим на лични контакти, каквото е предмет на производството по гр.д.№7961/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и при наличието на получена молба по Хагската конвенция, то производството по тази конвенция се явява преюдициално по отношение на всички висящи дела между тези страни, свързани с родителската отговорност. В тези случаи Министерството на правосъдието е длъжно да поиска спиране на тези производства, каквато всъщност е хипотезата и в настоящия случай, видно от посоченото по-горе съобщение с №16-02-19/24/07.03.2025г. Нормата на чл. 16 от Хагската конвенция гласи, че „След като съдебните или административни органи на Държавата, в която детето се намира, са били уведомени за неправомерното преместване или задържане на детето, те не могат да се произнасят по същество на въпроса относно родителските права, докато не се установи, че условията за връщане на детето по конвенцията не са налице“. От приложеното по делото писмо от Министерството на правосъдието се установява, че е налице подадена от бащата В. Р. молба за връщане на децата му *** В. Р. и ** В. Р. от България в Швейцария по реда на Хагската конвенция от 1980г. Поради горното, съдът намира, че производството по гр.д.№7961/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, V състав, следва да бъде спряно до приключване на производството по Хагската конвенция, по което компетентният съдебен орган се явява Софийски градски съд.

Република България и Конфедерация Швейцария са страни по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. В чл. 1, т.1, б. „а“ са посочени целите на тази Конвенция, а именно да се определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на децата. Тези мерки могат да се отнасят до правото на упражняване родителските права, правото на лични отношения и пр.

Разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Конвенцията прогласява, че съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има 4 обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето.

Като се има предвид горното, настоящият състав намира, че на първо място следва да приключи производството по молбата на В. Р. за връщане на децата от Р. България в Швейцария, а след това вече да се пристъпи и към решаване на относимите въпроси в производството по гр.д. 7961/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр.състав.

Поради горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение №3646/11.04.2025г., с което съдът е прекратил производството по гр.д.№7961/2024г. по описа на Районен съдПловдив, V бр.състав.

ВРЪЩА за извършване на следващите се процесуални действия съобразно мотивите на настоящото определение.