Решение № 134 от 12.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. П., 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500277 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 от ГПК, образувано по Жалба вх.

№3391/09.04.2024 г., подадена от А. А. К., в качеството му на управител на „И.“ООД, против Решение №92/21.03.2024 г. по гр.д.№571/2023 г. на ОС – П., с което се потвърждава разпределение от 31.08.2023 г. по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.Д. с рег.№* на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд – П.. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на рзпределението, тъй като дружеството „К.“ООД не е кредитор на „И.“ООД, и не може да има качеството на взискател по делото. Сочи се, че дружеството „К.“ООД не е представило на ЧСИ в оригинал договорите за цесия, от които черпи правата си като кредитор. Поддържа се, че след като законът изисква взискателят да представи в оригинал изпълнителният лист, за да се образува изпълнително дело, на още по-голямо основание следва цесионерът да представи оригинала на договора за цесия за да бъде конституиран като взискател. Изпълнителното производство не е спорно производство, поради което всички документи, от които страната черпи права, следва да бъдат представени в оригинал. Жалбоподателят счита, че след като изпълнителният лист, който е официален документ, следва да бъде представен в оригинал, на по-силно основание следва да се изисква да се представи в оригинал договорът за цесия, който е частен документ. Още повече, че в случая частните документи не са представени в пълното си съдържание, а в извлечение, направено по преценка на претендиращия качеството на взискател. Длъжникът не е страна по този договор и не би могъл да знае дали действително има такъв договор и какво е неговото съдържание. Наред с това, представеното доказателство не отразява всички права на първоначалния взискател – паричните вземания, за събиране на които е образувано 1 изпълнителното дело, са предмет на общо пет изпълнителни листа, и само в единият от тях №337/08.02.2016 г. като основание за присъдените парични вземания е посочен Договор за банков кредит продукт „Б.“ от 24.06.2005 г. За вземанията по останалите пет изпълнителни листа не се съдържат данни за конкретни банкови кредити, в т.ч. и за тези, които са описани в молбата за конституиране на „К.“ООД като основание за присъдените суми, част от които представляват вземания за разноски по съдебни производства. По тези съображения жалбоподателят счита, че не може да се направи извод за идентичност по основание и размер на вземанията по изпълнителното дело, и тези по договора за цесия. Настоява се да бъде отменено обжалваното решение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК във вр. чл.462, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител – управител на дружеството – жалбоподател, отговаря на изискванията на чл.260, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от жалбата са връчени на насрещните страни – „К.“ООД, Районен съд – П., Т.

П. – офис П., и Община П. – отдел М..

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор по жалба вх.№5103/29.05.2024 г., подадена от „К.“ООД, чрез управителя Н.Н.Н.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че в т.1 от ТР №2/22.11.2022 г. по т.д.№2/2021 г. на ОСГТК на ВКС се разяснява в какви пороци може да се прояви незаконосъобразността на разпределението, като неправилното присъединяване по изпълнителното дело на взискател, който няма вземане срещу длъжника, не е сред тях. Редът за оспорване на качеството „кредитор“ на присъединен взискател по изпълнителното дело не е чрез обжалване на разпределението по чл.463 от ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за представяне на съдебния изпълнител на оригинала на договора за цесия при искане на взискател за присъединяване. По изпълнителното дело са представени всички необходими доказателства за конституирането на осн. чл.429 от ГПК за конституирането на „К.“ ООД като взискател на мястото на банката, включително и официално потвърждение на извършената от нея цесия. Дружеството притежава качеството на „взискател“ и по силата на вписаните ипотеки за обезпечаване на вземанията на кредитора, като присъединен по право взискател, и съдебният изпълнител е длъжен да вземе предвид вземанията му, като отдели суми за неговото удовлетворяване, съобразно реда на привилегиите. В случая жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№180/2023 г. по описа на ЧСИ Д.Д. не оспорва съществуването на самото вземане, а оспорва личността на кредитора. Законодателят не е предвидил защита на длъжника срещу смяна на кредитора, и не се изисква съгласие на длъжника при смяна на кредитора. Сочи се относима според въззиваемата срана съдебна практика, инкорпорирана в Решение №209/28.11.2018 г. по т.д.

№2530/2017 г. на ВКС – 1-во ТО, съгласно която установяването на надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не 2 освобождава длъжника от отговорността за погасяването му. Ето защо, частните правоприемници на взискателя могат да упражнят придобитото право, което е удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. В конкретния случай по изпълнителното дело са представени доказателства, че длъжникът е уведомен за цесията, и не е възразил, нито твърди да е заплатил задълженията си преди уведомяването или към настоящия момент.

Настоява се за оставяне без уважение на жалбата, като неоснователна, и потвърждаване на обжалваното решение.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в допустимо производство, образувано по допустима жалба на процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем акт на ЧСИ, като производството пред първостепенния съд са участвали всички конституирани страни в изпълнителното производство, по което е постановено обжалваното разпределение – длъжникът и всички взискатели, поради което обжалваният съдебен акт е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, като проверява служебно дали в разпределението са включени присъединените по право взискатели /ТР №2/22.11.2022 г. по тълк.д.№2/2021 г. на ОСГТК на ВКС/.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът съобразява следното от правна страна:

С постановлението за разпределение съдебният изпълнител определя кои притезания и в какъв размер подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им според чл.136 от ЗЗД и особените закони, предвиждащи привилегировано удовлетворяване на някои притезания, и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.

Следователно, незаконосъобразността на разпределението по чл.460 от ГПК може да се изразява в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, неправилно приложение на чл.76 от ЗЗД, неправилно прилагане на чл.136, ал.3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, и грешка в пресмятането на сумите /съобразно разясненията, дадени с ТР №2/22.11.2022 г. по тълк.д.

№2/2021 г. на ОСГТК на ВКС/.

В конкретния случай производството пред първостепенния съд е било образувано с Жалба вх.№16489/04.09.2023 г. от регистъра на ЧСИ Д.Д., с рег.№* на КЧСИ, подадена от длъжника в изпълнителното производство по изп.д.№*** – „И.“ООД, представлявано от управителя на дружеството А. К., против изготвено по същото изпълнително дело разпределение от 31.08.2023 г., предявено на жалбоподателя на 01.09.2023 г. С обжалваното разпределение е разпределена сумата от 6401 лева, между ЧСИ и дружеството „К.“ООД.

Сумата – предмет на разпределение, е постъпила от публична продан, с която е осъществена продажбата на недвижим имот, собственост на дружеството-длъжник, върху който имот е била вписана ипотека за обезпечаване вземането на първоначалния кредитор „Ю.“АД, по чиято молба е било образувано изпълнителното производство на 14.10.2019 г. първоначално 3 като изп.д.№20198820400616 по описа на ЧСИ Г.Т.. След провеждане на публичната продан, заплащане на цената на имота от купувача, и издаване на Постановление за възлагане от 26.05.2021 г., въз основа на постъпило по делото молба на 17.03.2022 г. от дружеството „К.“ООД /на л.459/, към която е приложено заверено копие от договор за цесия от 22.02.2022 г., сключен между „С.“ЕАД в качеството на продавач, и „К.“ООД, като купувач, с нотариална заверка на подписите, съгласно който се прехвърлят на купувача вземанията на продавача, придобити от него по сключен предходен договор за цесия от 30.06.2021 г. с нотариална заверка на подписите, от първоначалния кредитор „Ю.“АД. Прехвърлените вземания са описани в приложение към договора /на л.466 от изп.д./, и индивидуализирани по основание, размер и обезпечения към всяко от тях, като е представено писмено потвърждение от цедента за прехвърляне на вземанията /на л.469/, и връчено на длъжника уведомление по чл.99 ЗЗД /на л.534/. С постановление на ЧСИ Т. от 22.03.2022 г. /на л.471/ цесионерът „К.“ООД е конституиран в качеството на взискател, на мястото на първоначалния взискател „Ю.“АД, като на длъжника „И.“ООД е изпратено съобщение за това на 01.07.2022 г. /на л.501/. По молба на конституирания като взискател „К.“ООД от 09.03.3023 г. /на л.595/, делото е продължено на осн. чл.427 от ГПК от ЧСИ Д.Д., като изп.д.

№*** по неговия опис, образувано на 03.04.2023 г., като от ЧСИ Т. на ЧСИ Д. е изпратено за връчване Постановлението за възлагане от 26.05.2021 г., и по сметката на ЧСИ Д. е приведена постъпилата от проведената публична продан сума в размер на 6401 лв. /на л.640/, представляваща цената на възложения с постановлението за възлагане недвижим имот. С процесното Разпределение от 31.08.2023 г. /на л.750 от изп.д./ е разпределена именно тази сума, между взискателя „К.“ООД, присъединените по право взискатели Т. П., офис П. и Отдел „М. и Т.“ към Община П., и присъединените по тяхна молба взискатели Районен съд – П. /въз основа на удостоверение, издадено по изп.д.№*** на ЧСИ Т./ и Община П. /въз основа на Акт по чл.106/107 от ДОПК, издаден от Община П. на л.684/.

Сумата от 6401 лв. е разпределена като част от нея в размер на сумата от 6281,96 лв. е разпределена в полза на „К.“ООД, на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, за погасяване на част от привилегировано вземане в общ размер на 12 419,41 лв. за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, и остатъкът от 119,04 лв. е разпределен в полза на ЧСИ Д. с рег.№*, на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, за погасяване на част от вземането му в общ размер от 376,44 лв. за начислени такси от съдебния изпълнител по т.3, т.4 и т.5 от ТТРЗЧСИ във връзка с осъщественото принудително изпълнение. Поради изчерпване на подлежащата на разпределение сума, не са разпределени суми за погасяване на вземанията с привилегии по чл.136, ал.1, т.2 на присъединените по право взискатели Т.

П., офис П. и Отдел „М. и Т.“ към Община П., както и за погасяване на вземанията на присъединените взискатели Районен съд – П. и Община П.. Така извършеното разпределение е предявено на 01.09.2023 г. /съгласно протокол на л.754/ на страните в изпълнителното производство, редовно призовани – длъжника „И.“ЕООД /призовка на л.680/, взискателя „К.“ООД /призовка на л.645, обр.разп. на л.662/, присъединените по право взискатели Т. – П., офис П. /призовка на л.647-648/, и Отдел „М. и Т.“ на Община П.

/призовка на л.649, обратна разписка на л.661/, както и на Районен съд – П. /призовка на 4 л.646/ и Община П. /призовка на л.649, обратна разписка на л.661/.