Решение № 145 от 12.06.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Смолян, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 20/28.01.2025 г. по гр.дело № 913/2024 г.

Смолянският районен съд ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО на осн.чл.74 ал.1 КТ допълнително споразумение № 2726/21.05.2024 г. към трудов договор № РД[1]18-4/02.02.1998 г., сключено между Р. И. С. и „Национална електрическа кампания“ ЕАД-гр.С., като сключено от работодателя при злоупотреба с право; ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Р. С., извършено със заповед № 85/26.06.2024 г. на изпълнителния директор на „НЕК“ЕАД, и Я ОТМЕНЯ; ВЪЗСТАНОВЯВА на осн.чл.344 ал.1 т.2 КТ Р. С. на заеманата преди сключване на допълнително споразумение № 2726/21.05.2024 г. към трудов договор № РД[1]18-4/02.02.1998 г., длъжност „домакин, той и касиер" в „НЕК“ ЕАД; ОСЪЖДА „НЕК“ ЕАД да заплати на осн.чл.344 ал.1 т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ на Р. С. обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 28.06.2024 г. - 28.12.2024 г. в размер на 14 251,68 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

1

С решението също така са присъдени разноски, като

„НЕК“ЕАД е осъдено да заплати по сметка на РС-Смолян държавна такса и разноски по делото, направени от бюджета на съда в размер на 1 070 лв.; а в полза на Р. С. - направените от нея разноски по делото в размер на 1 250 лв.

Срещу решението в неговата цялост е постъпила допустима въззивна жалба от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД[1]гр.С., чрез ст.юрисконсулт К. К.. Иска се отмяната му и отхвърляне всички искове на Р. С., както и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател „НЕК“ ЕАД-гр.С., редовно призовано, ст.юрк. К. К. поддържа жалбата и моли за присъждане на направените разноски.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Р. И. С., чрез пълномощника и адв.Н. М., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззвиваемата Р. С., редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Н. М., като продължава да оспорва жалбата.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди по изложените от районния съд мотиви, които следва да се имат предвид на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Допълнителното споразумение между „НЕК“ ЕАД-гр.С. и Р.

С., съдържащо уговорен в полза на работодателя срок за изпитване, е сключено, за да се заобиколи законът, като се постигне с позволени средства непозволен от закона резултат, без въобще работодателят да е имал намерение да изпитва качествата на Р. С. за новата длъжност, като на практика не и е дадена възможност да изпълнява задължения по нея. Правилно тези изводи на Смолянския районен съд са основани на съвкупната преценка на показанията на свидетелите Г. Т. и Г. П..

Свидетелят Г. Т. живее с ищцата-въззиваема на съпружески начала от около 26-27 години. Действително, той няма пряко наблюдение върху работата на ищцата в Почивно-оздравителния комплекс в П., но има 2 впечатление за това от нейните разкази и е очевидец на състоянието, в което тя изпада, вследствие проблемите в работата и. Свидетелят знае от С., че един ден тя получава обаждане от синдикалната централа, при което и съобщават, че има ТЕЛК-ово решение, което е без право на работа, което твърдение тя оспорва. Свидетелят знае, че С. изобщо няма такова решение. Ищцата бива притеснявана на работното и място, като и се предлага от страна на работодателя съкращение по взаимно съгласие, която тя не приема. След известно време на ищцата се обаждат от Централното управление на синдиката и и съобщават, че има оплакване от нейни колеги - че е имала конфликт с някой колега, който е написал жалба в НЕК. Р. С. говори с другия свидетел - Г. П., по телефона, като не и става ясно от кого е жалбата и дали изобщо има такава. Свидетелят установява, че ищцата бива доста разтревожена, особен през м.май, когато идват да я преназначат на друга работа. Ищцата иска съвет от св.Т. как да постъпи и той и препоръчва, щом съкращават длъжността й и предлагат друга работа, да остане, тъй като работи от над 20 години в почивната станция на „НЕК“. Тя подписва споразумение за преназначаване от 01.06.2024 г. На въпроси на свидетеля какво става с новата работа, ищцата му отговаря, че имат заповед и започват инвентаризации за издаване на обекта. Тя е домакин и почти целият месец юни минава в инвентаризация и дейности, несвързани с новата й работа като администратор. Свидетелят научава от С., че тя не е работила на рецепцията като администратор, само един път в обедната почивка е била за половин-един час на рецепцията с друга колежка, иначе си е била в канцеларията, където работи като домакин. След като инвентаризациите свършват, Р. С. един ден съобщава на свидетеля, че я съкращават, без да е работила и един ден тази работа, за която е преназначена.

Св.Т. има пряко впечатление, че ищцата разполага със своя канцелария в почивната станция и си работи в нея, тъй като се е случвало да я прибере оттам една вечер по време на инвентаризациите, макар и без да влиза в канцеларията; а е влизал в канцеларията при друго посещение на базата през май, преди да бъде уволнена, да вземе багаж.

Когато през м.юни на С. е връчена заповедта за уволнение, тя получава хипертонична криза и свидетелят Т. е повикан по този повод.

Намира я не на рецепцията, а в същата канцелария.

3

Свидетелят Г. П. познава Р. С. като председател на синдикалната организация от к.к. П.. Самият свидетел е председател на Националната федерация на енергетиците (НФЕ) при КНСБ-С.. Р. С. е председател на синдикалната организация, член на НФЕ при КНСБ и отговаря за почивната станция на НЕК-П.. Свидетелят разказва пряко възприети от него обстоятелства: как през 2023 г. неофициално биват проведени неколкократно разговори между него и ръководството на Административна дирекция в НЕК за това, че трябва да бъде освободена Р. С., която обаче има защита по КТ. От свидетеля неофициално, в устен разговор, е поискано да даде съгласие, за да я съкратят. Съкращението се аргументира с преструктуриране на НЕК, като има насочване и към длъжността и личността й за съкращаване. Иска се тя да бъде съкратена, защото е в недобро здравословно състояние, както и поради това, че е конфликтна личност, създава конфликти в колектива.

Свидетелят Т. заявява лицата от дирекцията, че няма да даде съгласие за съкращаването й, тъй като я познава отдавна и не счита, че е конфликтна личност. Той желае лично, на място, да се запознае с техните твърдения, да направи среща с хората, които твърдят, че са участвали в конфликти с Р.. Такава среща обаче не се състоява. Със свидетеля после има разговори в смисъл, че засега няма да бъде съкращавана.

След това Р. С. е преназначена на друга длъжност. Твърди се, че тя има ТЕЛК, че не е добре със здравето и че не може да изпълнява длъжността, за която е назначена, което не е така, според свидетеля. Такава информация не му е предоставена и тя не е потвърдена. Доколкото разбира, май месец Р. С. е преназначена на длъжност със срок за изпитване. Договор е бил сключен и след това е прекратен в полза на работодателя. Свидетелят обаче не може да каже дали тя е изпълнявала новата длъжност, на която е била преназначена. Доколкото знае, ищцата е била касиер-домакин, а са я назначили като администратор на рецепцията. Описаните по-горе разговори относно съкращаването на С. свидетелят Т. води с директор на Дирекция „Администрация“ - г-н У., и с В. К., която се занимава с персонала.

Свидетелят сочи, че в НЕК има преструктуриране като цяло на предприятието, биват обединени общи функционални отдели. Специално за почивните бази, доколкото знае, биват предприети стъпки само за П., не е чувал за другаде, не е било масово по отношение на „Почивно дело“, заради което свидетелят 4 прави извод, че целта е била да се освободи човек точно от П..

Както се вижда, показанията на този незаинтересован свидетел не противоречат на показанията на св.Т., поради което правилно, с оглед изискването на чл.172 ГПК, последните са приети за достоверни. Би било процесуално нарушение обратното – да не се даде вяра на разказа на св.Т. само поради съжителството му с ищцата на съпружески начала.

Затова се явява неоснователно оплакването във въззивната жалба срещу кредитирането от РС-Смолян на показанията на св.Т.; както и твърдението на жалбоподателя, че св.Т. правел внушения как ищцата не можела да бъде съкратена без негово съгласие, в качеството му на председател на НФЕ в КНСБ, защото се ползвала от закрилата по чл.333 КТ, а работодателят не знаел за заболяването на ищцата, поставящо я под такава закрила – С. не била представила медицински документи от заведения, в които се лекува и се води на диспансерен учет.

Последното се опровергава от намиращите се в трудовото досие на С. заверени копия от ЕР на ТЕЛК към МБАЛ –С. с № 0731/20.2021 г. и с № 0648/18.08.2021 г. Според тези решения, изпратени на работодателя с писма от РЗИ-С. съответно с изх.№ 25-688/10.11.2021 г. и 25-585/15.09.2021 г., Р. С. е с водеща диагноза „Злокачествено образувание на главния мозък“, с временна неработоспособност съответно до 19.10.2021 г. и до 16.08.2021 г.

Т.е., ищцата страда от онкологично заболяване по смисъла на чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ.

Както е изяснено в Определение № 833 от 18.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2016 г., IV г. о., „Работодателят е длъжен сам да събере предварителна информация от служителя страда ли от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/87 г . …., включително да изиска представяне и на медицински документи, удостоверяващи болести по цитираната наредба /арг. ал. 2 на същия текст/. Само след поискана от работодателя информация и при бездействие на работника, или негов изричен отказ, или умишлено затаяване на информация, и ако работодателят не разполага с информация отпреди това, работодателят се освобождава от задължението да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда.“ В случая работодателят разполага с информацията по тези ЕР на ТЕЛК много преди прекратяването на трудовото 5 правоотношение.

Свидетелят Т. изяснява обстоятелства по повод закрилата на ищцата по ал.3 на чл.333 КТ, а не по ал.1, т.3 на същия член. Съгласно ал.3 на чл.333 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2/съкращаване на щата/,…, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

Няма спор и е видно от протоколите на л.22-26 и удостоверението от 19.07.2024 г. на л.27 от делото на РС, че Р. С. е била председател на Синдикалната организация на НЕК ЕАД-ПОК „Е.“-П., като петгодишният и мандат, предвид преизбирането и на 09.12.2019 г., изтича на 09.12.2024 г. Затова е проведен със свидетеля Т. неофициалният разговор, имащ за цел да провери дали той, в качеството му председател на Националната федерация на енергетиците (НФЕ) при КНСБ-С., би бил склонен да даде съгласие за съкращаването на ищцата. Свидетелят не прави никакви внушения, а излага ясно и точно обстоятелствата, които е възприел непосредствено и които отговарят на действителното положение; при което правилно показанията му са кредитирани от РС-Смолян.

Тези показания, както и разказът на св.Т. за предлаганото на ищцата прекратяване на договора по взаимно съгласие, разкриват непоколебимото намерение на работодателя да се освободи от трудовоправната връзка със С. по начин, който да избегне закрилата, с която тя се ползва – с оглед изрично дадения от св.Т. отговор на лицата У. и К., че няма да даде съгласие за нейното съкращение; и с оглед отказа на ищцата да се използва способът по чл.325, ал.1, т.1 КТ и закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ.