Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24636 от 04.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11949/2025
Вид
Определение № 24636
Подписан
04.12.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Райна Стефанова, Даяна Калинова Топалова, Милена Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71, ал.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24636 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511949 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. Т. В.; Т. Б. В. и Б. Б. В. срещу определение № 4403/27.01.2025 г., постановено по гр. д. № 4378/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 172-ри състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, както и по частна жалба срещу разпореждане № 57689/07.04.2025 г. за тълкуване на определение № 4403/27.01.2025 г.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че като ответници жалбоподателите не са дали повод за завеждане на делото, тъй като титуляр на задължението е техният наследодател, а те не са поканени да платят и са признали иска като са оспорвали само разноските. В евентуалност се твърди, че по всички предявени искове срещу жалбоподателите следва да се определи една държавна такса, в размер на 50 лв., тъй като се защитава един интерес, произтичащ от едно основание, а не 600 лв., за която сума са осъдени да платят разноски. Относно разпореждането за тълкуване на определението, се твърди, че такова не е извършено, а съдът се е произнесъл по въззивната жалба, по която компетентен е СГС.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна при мотивите изложени в акта на съда.

Частните жалби са подадени от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация - София“ ЕАД срещу Ж. Т. В.; Т. Б. В. и Б. Б. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците да заплатят разделно главници за цена на топлинна енергия и дялово разпределение, както и лихва за забава върху всяка от главниците.

С отговора на исковата молба ответниците са признали иска и са оспорили отговорността за разноски с твърдения, че не са дали повод за завеждане на делото.

С постановеното по делото решение № 21521/27.11.2024 г. ответниците са осъдени да заплатят предявените суми и разноски по делото за държавна такса, определена по всеки един от исковете в размер по 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 100 лв.

1 като съдът е приел, че ответниците са дали повод за завеждане на делото.

От жалбоподателите е подадена молба от 06.12.2024 г. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, както и молба, наименована въззивна жалба с идентично съдържание с молбата по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение искането на жалбоподателите за изменение на решението, в частта за разноските е оставено без уважение като съдът е приел, че паричното им задължение е носимо и падежът му е настъпил преди завеждане на делото, а държавната такса е определена съобразно броя на обективно кумулативно съединените искове.

С разпореждане № 57689/07.04.2025 г. съдът е тълкувал волята си, обективирана в определение № 4403/27.01.2025 г. като е посочил, че волята е била да се оставят без уважение и двете молби по чл.248 ГПК с идентично съдържание.

Относно възражението на жалбоподателите, че не са дали повод за завеждане на делото съдът намира следното:

Исковете срещу ответниците са предявени за вземания за главници и лихви, възникнали към наследодателя им преди настъпване на смъртта му и откриване на наследството. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Падежът на задълженията на наследодателя е възникнал преди неговата смърт, поради което не намира приложение изискването на изр. 2 за изпращане на покана до Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.наследниците на длъжника, поради което същите са изпадали в забава преди завеждане на делото без покана и доколкото не са платили са дали повод за предявяване на исковете.

Относно възраженията по размера на държавната такса:

Съгласно чл.71, ал.1, изр.1 ГПК държавна такса се събира върху цената на иска, а съгласно чл.72, ал.1 ГПК, когато с една искова молба са предявени кумупативно съединени искове държавна такса се събира по всеки иск. С исковата молба по делото са предявени срещу всеки от ответниците четири кумулативно съединени иска за две различни вземания за главница и две акцесорни вземания за лихва върху всяка от главниците, поради което се касае за различни интереси и такса се дължи върху цената на всеки от исковете. Съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК по искова молба се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по – малко от 50 лв. Срещу всеки от ответниците са предявени по четири кумулативно съединени иска, по всеки от които се дължи такса в размер на 50 лв., поради което първоинстационният законосъобразно е определил държавна такса в общ размер 600 лв.

Подадената от жалбоподателите „въззивна жалба“ е със съдържание на молба по чл.248 ГПК, поради което компетентен да се произнесе по нея е СРС, а неговият акт подлежи на обжалване по реда на реда на чл.274 и сл. ГПК, което право жалбоподателите са упражнили в настоящото производство.

Предвид изложеното жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

2

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Ж. Т. В.; Т. Б. В. и Б. Б. В. срещу определение № 4403/27.01.2025 г., постановено по гр. д. № 4378/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 172-ри състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, както и по частна жалба срещу разпореждане № 57689/07.04.2025 г. за тълкуване на определение № 4403/27.01.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3