Решение № 3805 от 26.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3805 гр. Пловдив, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330105692 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907 против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089 и Община „Марица“, обл. Пловдив, ЕИК 000472182, с която са предявени обективно и субективно пасивно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди настъпило ПТП на 15.03.2018 г., на Републикански път II – 56 в посока от село С към град П, на 2-3 км. преди входа на града /ул. „Рогошко шосе“/, при което за застрахован по им. застраховка „Каско на МПС“ – л.а. с ДК № ..., настъпили имуществени вреди, поради преминаване през необозначена и необезопасена дупка на платното.

Във връзка с образуваната щета, след оценка, застрахователят платил обезщетение в размер на общо 2337,96 лева. Въпреки изпратената покана, ответникът Община „Марица“ не погасил.

Счита, че отговорност за вредите носи АПИ, а в условията на евентуалност – в зависимост от това на чия територия като поддръжка се установи да се намира процесният пътен участък – Община „Марица“.

С плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума, ведно с ликвидационните разноски от 10 лева, поради което претендира същата – 2347,96 лева, както и 714,18 лева – обезщетение за забава за периода 20.04.2020 г. – 20.04.2023 г. само по евентуален иск спрямо ответника Община „Марица“. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 25.04.2023 г. до 1 окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът АПИ е подал отговор, с който оспорва исковете, в т.ч. – настъпването на ПТП на републикански път; механизма, причинната връзка и вредите. Пътният участък не бил част от реп. пътна мрежа, а общински.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община „Марица“е подал отговор, с който оспорва исковете. Описаният пътен участък се поддържал от АПИ, респ. – Община Пловдив. Ответникът не носел отговорност за вредите. Моли за отхвърляне на исковете. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска/овете по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ:

В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования или на трето лице, овластено да получи плащане /респ. автомобилния сервиз, извършил ремонта/, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението. Предвид въведеното възражение от АПИ по иска спрямо него, следва да установи наличие на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора /отв. – АПИ вкл. за погасяване на вземането по давност/, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест и двата главни иска са неоснователни.

От доказателствата по делото се установява, че нито един от ответниците не е материалноправно легитимиран да отговаря по претенциите.

Че е настъпил инцидент с материални щети, поради преминаване на застраховано при ищеца МПС през необезопасена и обозначена дупка на платното се доказва от анализа на всички док-ва.

Разпитан с о.с.з. – водачът на автомобила – св. К. ясно описва мястото на настъпилото произшествие – от с. с.С. за гр. П, след екарисажа, на леко десен завой.

Същият лично посочи, рисувайки точка на приетата по делото извадка от електронен регистър на АГКК на заявеното място – точното местоположение на ПТП.

Категоричен е, че дупката не се е намирала на пътното платно, отразено в представената извадка като път II – 56.

2

В тази насока е налице и писмо от трето, неучастващо по спора лице – ОПУ – Пловдив /л.110/, според което - републикански път II – 56 е второкласен, като свързва конкретни населени места /не тези, за които споменава св./, като трасето му не преминава в близост до табела за начало или край на гр. Пловдив, нито на около 1-3 км. преди табела за начало на града, след завой вдясно.

От трето, неучастващо по спора лице – Община Пловдив, са представени документи и скици на ПИ, отразени в упоменатата извадка на АГКК, спрямо която бе уточнено местоположението на произшествието, от които е видно, че тези имоти са публична общинска собственост и се стопанисват и поддържат от Община Пловдив.

По делото е прието и заключение на СТЕ, което съдът кредитира като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. След изследване и подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че – съобразно всички данни по делото – писмени док. и св. показания – произшествието се намира извън границите на населено място, на междуселищен път. Соченият десен завой в посока от изток на запад /с. С – гр. П/ се намира на около 1,3 км. преди табелите за начало и край на гр.

Пловдив. А границата между Община Марица и Община Пловдив се намира на около 2,4 км. преди табелите за начало и край на града. Съобразно местоположението на произшествието – ВЛ е посочило, че - ако преминаването през дупката е настъпило на 1 или на 2 км. преди табелите за начало и край на гр. Пловдив, то тогава дупката се намира на територията на общ. Пловдив. В устния си доклад пред съда, експертът допълва, че лекият десен завой, след който е настъпило ПТП, посочено като място от свидетеля, се намира на територията на Община Пловдив.

При тези доказателства следва единствено възможният извод, че нито един от двамата ответници не носи отговорност за стопанисването и поддържането на пътния участък, където се установява да е настъпило процесното произшествие. То с категоричност не е реализирано на републикански път II – 56, както се твърди в ИМ, за да се търси обезвреда от АПИ, нито в участък, за който носи отговорност Община „Марица“. Поради това и двата главни иска следва да бъдат отхвърлени. Няма основания за суброгация спрямо нито един от ответниците.

Безпредметно е обсъждането на останалите елементи от ФС на претенциите и възражения на страните, т.к. не могат да доведат до различен правен резултат.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД спрямо Община „Марица“:

Налице са процесуалните предпоставки за произнасяне по главния евентуален иск спрямо този ответник, но доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг и спрямо този ответник, акцесорната претенция, като обусловена също следва да бъде отхвърлена.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на 3 ответниците, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Само АПИ е направил искане /няма списък/, като на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, се дължат такива за юрк. възнаграждение в размер на 150 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни – предявения от ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907 против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089 осъдителен иск за присъждане на сумата от 2347,96 лева - главница, представляваща сбор от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение от 2337,96 лева по договор за имуществено застраховане „Каско”, за причинени щети на лек автомобил с ДК № ....., в резултат от настъпило ПТП на 15.03.2018 г. при движение по републикански път II – 56 в посока от село С. към град П., поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно с 10 лева – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 25.04.2023 г. до окончателното погасяване, както и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове от ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907 против Община „Марица“, обл.

Пловдив, ЕИК 000472182 - за присъждане на същата главница - 2347,96 лева, представляваща сбор от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение от 2337,96 лева по договор за имуществено застраховане „Каско”, за причинени щети на лек автомобил с ДК № ..., в резултат от настъпило ПТП на 15.03.2018 г. при движение по път от село С. към град П. поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно с 10 лева – ликвидационни разноски и 714,18 лева – обезщетение за забава за периода 20.04.2020 г. – 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 25.04.2023 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. Караджа“ № 2 да плати на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4