Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2276 от 22.05.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Касационно административно наказателно дело 109/2026
Вид
Решение № 2276
Подписан
22.05.2026
В сила
22.05.2026
Състав
Яница Събева-Ченалова, Ирена Янкова, Райна Тодорова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2276

Стара Загора, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

Членове:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА и с участието на прокурора НЕЙКА КОЛЕВА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА канд № 20267240600109 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. С. М. против Решение № 496/17.12.2025 г., постановено по АНД № 3287/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1228-004486/01.10.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, с наложено на касатора на основание чл. 638, ал. 3, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ. В жалбата и уточнение към нея са изложени съображения за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. В потвърждение на твърдението си в хода на производството, че за процесния автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в Германия, касаторът представя копие на оригинал и с превод от немски на български език на международна карта за автомобилна застраховка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за превозно средство с рег. № **** на името на Д. Г. У.. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът лично поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено възражение чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 25-1228-004486/01.10.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 4529554/07.09.2025 г. на касатора на основание чл.638, ал.3, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв./204,52 евро за нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ. Изложени са следните факти: На 07.09.2025 г., около 18:06 ч., в гр. Стара Загора, по [улица], в посока север-юг, М. С. М. управлява лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. №*****, Германия, собственост на Д. Г. Д. У. като водачът управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Република България не е сключил договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на Република България.

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд – Стара Загора е приел неговата процесуална и материална законосъобразност. За изложената фактическа обстановка съдът е ценил показанията на актосъставителя, а твърденията на жалбоподателя за наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност в Германия е намерил за голословни и недоказани.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Според материалноправната норма на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Не се сключва обаче договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка – чл.483, ал.4, т.1 от КЗ. Дефиниции на понятията трета държава и държава членка се съдържат в §1, т.6 и т.7 от ДР на КЗ - "държава членка" е държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, а "трета държава" - тази, която не е държава членка по смисъла на т.6. Въведеното с разпоредбата на чл.483, ал.4, т.1, във вр. с ал.2 от КЗ изключение от задължението да се сключи на граничния контролно-пропускателен пункт, от който се влиза на територията на Република България, договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка следва от Директива 2009/103/ЕО на Е. П. и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", задължаваща всяка държава членка да предвиди в националното си законодателство задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на превозните средства с покритие за цялата територия на Европейския съюз - §24 от преамбюла на директивата.

В случая, от доказателствата – международна карта за автомобилна застраховка, недвусмислено е установено, че управляваният от касатора на 07.09.2025 г. автомобил не е от трета държава по смисъла на §1, т.7, вр. т.6 от ДР на КЗ, а с регистрация във Федерална Република Германия, която е държава членка на ЕС и за него има сключен и валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" с немско застрахователно дружество с валидност за периода от 09.07.2025 г. до 09.07.2030 г. и покритие и на територията на РБългария чрез съответното бюро, което поема гаранция за съществуването на застрахователна защита в съответствие с националните закони, отнасящи се за задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Следователно към датата на проверката от контролните органи жалбоподателят е имал сключен и валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, съгласно § 24 от преамбюла на Директива 2009/103/ЕО - арг. и от чл. 480, ал. 3, чл. 483, ал. 1, т. 2 и чл. 486, ал. 2, изр. последно КЗ.

Следва да се каже, че още в писменото възражение срещу АУАН с дата 09.09.2025 г. жалбоподателят е посочил наличието на договор за застраховка гражданска отговорност за автомобила, сключен във Федерална Република Германия. Във въззивната жалба до районния съд се съдържат твърдения, че договорът за сключена застраховка гражданска отговорност е представен на органите на полицията, поради което СУМПС е било върнато на жалбоподателя – тези факти са били известни на АНО и въззивния съд. В наказателното постановление е отразено, че регистрацията на МПС е в Германия, тоест не се касае за трета държава, както неправилно е приел АНО. Приложеното по делото копие на оригинал и представеният след това легализиран превод на български език на международната карта за автомобилна застраховка, установяват по несъмнен начин отсъствие на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за описаното в АУАН и НП нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.

Обжалваното въззивно решение като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени и вместо това да се постанови друго по същество, с което да се отмени оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 предл.2 вр. чл. 222, ал.1 от АПК, Административен съд – Стара Загора

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 496 от 17.12.2025 г., постановено по АНД № 3287/2025 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1228-004486/01.10.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора, с което на М. С. М. на основание чл.638, ал.3 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв./204,52 евро за нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:

Членове: