Решение № 607 от 23.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100501412 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 26250/16.12.2021 г. на Б. М. Д., длъжник по изп.д. № 20197900401161 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител – извършен на 06.12.2021 г. опис на недвижим имот, назначаване на оценка и насрочване на публична продан – с които е насочено изпълнението върху собствени на длъжника 1/6 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр.София, ж.к. *******“, ул. „******* с площ от 87,95 кв.м. и мазе с площ от 4,38 кв.м., заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

Жалбоподателят поддържа, че притежавал 1/6 ид.ч. от апаратмента, придобито въз основа на наследствено правоприемство от покойната му майка. Сочи, че неправилно и незаконосъобразно съдебният изпълнител насочил принудителното изпълнение срещу тази идеална част, доколкото се касаело за несеквестируем имот. Допълва, че апартаментът бил единственото му жилище, в което живеел с фактическия си съжител на семейни начала и малолетното им дете, заедно с другия съсобственик и негова сестра, на която бил личен асистент. Твърди, че здравословното състояние на сестра му налага всички да живеят в апартамента, пригоден за нейните нужди. Излага доводи, че възбранените идеални част от имот в гр.Тетевен касаят съсобствен имот, който не отговаря на условията за жилище, а възбранените идеални части от имот в с.Гайтанево се отнасят до вилна сграда, негодна за целогодишно обитаване. Желае отмяна на извършения опис и насоченото срещу идеалните части от апартамента изпълнение.Прави искане за спиране на изпълнението по 1 изпълнителното дело на основание чл. 438 ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят „ОТП Л.“ ЕООД депозирал възражение, в което са развити съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че апартаментът не бил единствено жилище на длъжника, който притежавал и идеални части от други да имота – жилищна сграда в гр.Тетевен и вилна сграда в с.Гайтанево. Последното изключвало твърдяната несеквестируемост. Намира за неотносимо обстоятелството дали се касае за единствено жилище на другия съсобственик или членове на домакинството му, включително на детето на длъжника. Допълва, че извършения в хода на процеса отказ от наследството, оставено от бащата на длъжника представлява действие на разпореждане, с което същият е намалил имуществото си след вписване на възбраните, поради което е без значение за преценката на несеквестируемостта. Здравословното състояние на другия съсобственик намира за неотносимо към предмета на спора. Навежда доводи, че несеквестируемостта на имота не е пречка за възбраняването му и за провеждане на опис и оценка, а единствено за осребряването на имуществото.

В мотивите си съдебният изпълнител излага, че жалбата била неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато жалбоподателят е изложил твърдения за незаконосъобразност на насоченото изпълнение спрямо имот, който смята за несеквестируем, съдът разглежда жалбата именно срещу насочването на изпълнението, дори когато с жалбата се иска отмяна на действие по изпълнение, което не подлежи на самостоятелно обжалване – възбрана, опис, оценка на имота, насрочване на публична продан. Поради тази причина настоящата жалба е допустима с оглед нейния предметен обхват, тъй като не е насочена срещу неподлежащото на самостоятелно обжалване изпълнително действие (опис и оценка на идеални части от недвижим имот), а срещу насочването на изпълнението спрямо него.

По отношение на срочността на жалбата, в посоченото тълкувателно решение е разяснено, че едноседмичният срок за обжалване на насочването на изпълнението спрямо недвижим имот започва да тече от датата, на която длъжникът е уведомен за насрочената от съдебния изпълнител публична продан. В конкретния случай насрочването на публичната продан на имота е обективирано в протокола за опис от 06.12.2021г., на което изпълнително действие длъжникът е присъствал, поради което подадената на същия ден жалба е в рамките на срока по чл.436, ал.1 ГПК.

По изложените съображения жалбата е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело било образувано по молба от 18.06.2019 г. от „ОТП Л.“ ЕООД (с предишно наименование „С.-Б.“ ЕООД), ЕИК *******, срещу солидарните длъжници М.

И.К. и Б. М. Д. за сумата от 73 667,19 евро главница по запис на заповед от 03.07.2013 г., ведно със законна лихва от 07.01.2019 г. до изплащане на вземането и сумата от 2 881,60 лева разноски по издаден на 31.01.2019 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 495/2019 г. по описа на СРС, 88-ми състав въз основа на допуснато незабавно изпълнение на издадената по него същия ден заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. С молбата е съдебният изпълнител е овластен да определи начина на изпълнение на основание чл.18 ЗЧСИ. Взискателят поискал и налагане на възбрана върху установеното недвижимо имущество на длъжниците.

В хода на изпълнителното дело били изискани на 19.06.2019 г. били изискани справки за притежавани от длъжника Д. недвижими имоти.

С договор за доброволна делба на недвижим имот от 12.12.2006 г. Д. получил в общ дял с Д.В.П. и В.М. Д.а ½ ид.ч. неурегулиран поземлен имот с площ от 1,575 дка в м.

„Върбовец“, с. Голям извор, неурегулиран поземлен имот с площ от 0,943 дка в м.“Тулешевец“, с. Голям извор и неурегулиран поземлен имот с площ от 2,465 дка в м.

„Дълга ливада“, с. Голям извор. Върху описаните идеални части от ливади и полска култура била наложена възбрана с постановление от 28.06.2019 г.

С договор за продажба на недвижим имот – частна собственост по реда на глава IV от Закона за държавната собственост и параграф 1 от ПЗР на ПМС № 35/1996 г. М.Б. Д. придобил собствеността на недвижим имот, представляващ урегулиран парцел № VII, целят от 607 кв.м., находящ се в кв.8 по плана на с.Гайтанево, общ. Горна Малина.

На 19.05.2008 г. длъжникът Д. подал декларация по чл.14 ЗМДТ, в която заявил собственост на 1/6 ид.д. апартамент № 67, находящ се в гр.София, ж.к. *******“, ул.

„*******, придобити въз основа на наследствено правоприемство от покойната му майка Ц.

В. Д.а, починала на 08.10.2000 г. Върху тази идеална част по изпълнителното дело била наложена възбрана с постановление на съдебния изпълнител от 15.07.2019 г.

На 25.08.2014 г. длъжникът Д. подал декларация по чл.14 ЗМДТ, в която заявил собственост на 1/6 ид.д. от къща на два етажа със застроена площ от 79 кв.м. с дворно място от 435 кв.м., находящо се в гр.Тетевен, ул. ******* придобити въз основа на наследствено правоприемство от покойната му майка Ц. В. Д.а, починала на 08.10.2000 г.

Във връзка с молба на длъжника Д. от 13.08.2019 г. и на основание подаденото от него възражение по чл.414 ГПК срещу дължимостта на сумите по издадената по ч.гр.д.№ 495/2019 г. по описа на СРС, 88-ми състав заповед изпълнителното производство било спряно.

От приложеното удостоверение за наследници изх. № 05751/13.07.2020 г. на Столична община – район „Подуяне“ се установява, че на 05.07.2020 г. настъпила смъртта на М.Б. Д., баща на Б. М. Д..

3

Установява се от издаденото съдебно удостоверение по гр.д. № 30445/2020 г. по описа на СРС, 91-ви състав, че на 17.07.2020 г. в особената книга на съда бил вписан под номер 986 извършения от Б. М. Д. отказ от наследството, оставено от покойния му баща М.Б. Д..

С решение № 260178/11.01.2021 г. по гр.д. № 14689/2019 г. по описа на СГС, IГО, 26ти състав била призната за установена дължимостта на сумите от 73 648,78 евро по записа на заповед от 03.07.2013 г., ведно със законна лихва от 07.01.2019 г. до окончателното плащане, за които по ч.гр.д.№ 495/2019 г. по описа на СРС, 88-ми състав била издадена заповед по чл.417 ГПК, а Д. бил осъден да заплати и сумата от 8 573,40 лева разноски в производството по разглеждане на установителната претенция. С Определение № 266764/12.04.2021 г. по гр.д. № 14689/2019 г. по описа на СГС, IГО, 26-ти състав решението било допълнено с осъждане на Д. да заплати разноските в заповедното производство в размер на 2 880,89 лева. За присъдените разноски в полза на взискателя на 25.05.2021 г. бил издаден изпълнителен лист.

С молба от 10.06.2021 г. взискателят поискал възобновяване на изпълнителните действия и присъединяване за събиране на сумите по издадения на 25.05.2021 г. изпълнителен лист.

На 20.10.2021 г. на Б. М. Д. била връчена по изпълнителното дело призовка за принудително изпълнение във връзка с насрочен за 06.12.2021 г. опис и оценка на 1/6 ид.ч. от апартамент № 67.

На 01.12.2021 г. Д. депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу насрочване на изпълнението по отношение на 1/6 ид.ч. от имот, придобит въз основа на наследствено правоприемство от майка му.

Взискателят депозирал становище, че не е налице твърдяната от длъжника несеквестируемост на идеалната част, поради притежавани от длъжника Д. идеални части от жилищна сграда в гр.Тетевен и вила в с.Гайтанево, а несеквестируемостта представлява забрана единствено за осребряване на имуществото.

На 06.12.2021 г. бил извършен опис на собствените на частния жалбоподател 1/6 ид.ч. от апартамент № 67. С извършването на описа за пазач на имота е бил определен длъжникът. На 15.12.2021 г. била изготвена експертна оценка за определяне на пазарната стойност на собствената на частния жалбоподател идеална част от апартамента.

Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7, пр.1 ГПК, и зпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Основанието на несеквестируемостта е да не се допуска третирано едно лице нехуманно, поради това, че не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение, когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение.

Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално в 4 бъдеще.

Съгласно решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС, ІV, ГО при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл.444, т.7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху което се насочва изпълнението. Несеквестируемостта е забрана за осребряване (т. 1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл.451 ГПК). Поради това е допустим описът и на несеквестируемо жилище, доколкото при него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл.444, т.7 ГПК вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., проверява с кого живее длъжникът, което обстоятелство е от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл.444, т.7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището и съдебният изпълнител ги установява въз основа на представените от взискателя документи и тези, които изисква и събира, включително и от длъжника (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). Ограничението по чл.444, т.7 ГПК се проверява към момента на изпълнението (Определение № 107 от 04.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1094/2013 г., I г. о., ГК; Определение № 277 от 04.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 219/2008 г., I т. о., ТК;