Акт от 20.10.2023, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 198 гр. Видин, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева при секретаря

Мария Иванова и в присъствието на прокурора

Кирил Кирилов като разгледа докладваното от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

189 по описа за

2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „КРИСИ ВД-95“ЕООД-гр.Видин, против Решение № 196/12.05.2023г., постановено по АНД №351/2022г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 05-2200029/29.03.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ за допуснато нарушение на чл.152 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Сочи се , че съдът е направил неправилни правни изводи.

Сочи се , че не са ангажирани категорични доказателства в подкрепа на твърдяното от наказващия орган.

Иска се да бъде отменено решението на Районен съд Видин и обжалваното наказателно постановление.

Ответната по делото страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на Районен съд Видин. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на

Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила .

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон административният съд прие за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е потвърдил наказателното постановление, тъй като е приел , че дружеството-работодател е извършило вмененото му нарушение, поради което следва да носи предвидената административно-наказателна отговорност.

Направените от съда фактически констатации се възприемат и от настоящата инстанция. Правилни са и направените въз основа на тях правни изводи.

Видно от събраните по делото доказателства е , че при проверка по документи , извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, е установено , че работодателят има сключен трудов договор с Д. П. М.№ 77/22.10.2021г. , която е наета на длъжността „обслужващ магазин“ . От представения график и отчетна форма на явяване инспекторите установили , че същата е полагала труд на 07.01.2022г. от 14,00ч. до 22,30ч., а на 08.01.2022г. от 06,00ч. до 14,30ч. , поради което на лицето не е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малка от 12 часа.

За извършено нарушение на чл.152 от КТ спрямо дружеството е съставен АУАН на 23.02.2022г. , въз основа на който на 29.03.2022г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв на основание чл.414,ал.1 от КТ .

В съдебно заседание при първоинстанционното разглеждане на делото актосъставителят подържа направените констатации, като изрично е посочил , че от представените документи е установено и че лицето е положило труд в посочените часове.

При така установените обстоятелства и представени доказателства се установява , че наказателното постановление е издадено в съответствие с административно-производствените правила за съставяне на АУАН и в съответствие с разпоредбите на КТ относно извършване на нарушението от наказаното лице.

Установява се по делото от приетата от въззивния съд и настоящата инстанция фактическа обстановка, че работодателят не е осигурил на посочения работни непрекъсната междудневна почивка не по-малка от 12 часа на 07-08.01.2022г. в нарушение на чл.152 от КТ, съобразно която разпоредба работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

Разпоредбата е императивна . От наказаното лице е извършено вмененото му нарушение , поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл.414,ал.1 от КТ . Наложеното наказание е в минималния, предвиден в разпоредбата, размер.

Неоснователни са наведените доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В КТ е предвиден специален състав за маловажни административни нарушения по КТ-чл.415в от КТ. „Маловажните” нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: 1.нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ, 2.от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно-наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък размер. В случая часовете са отработени и не е ползвана необходимата междудневна почивка за възстановяване на работните сили на работника-за същия са настъпили вредни последици , поради което не е налице втората предпоставка за приложение на привилегирования състав на чл.415в от КТ-за налагане на санкция в по-малък размер , следователно липсва основание за изключване въобще на административно-наказателната отговорност на нарушителя на основание чл.28 от ЗАНН. Възражението , че се касае за техническа грешка в графика изобщо не може да бъде споделено по изложените по-горе съображения, а именно , че предвидените смени по графика са и реално отработени.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд-Видин е законосъобразно, като липсват касационни основания за неговата отмяна.

При този изход на производството основателно е искането на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството–касатор следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Видин, сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определена съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в минималния размер съобразно наредбата.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 196/12.05.2023г., постановено по АНД №351/2022г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 05-2200029/29.03.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Видин.

ОСЪЖДА „КРИСИ ВД-95“ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Видин, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.