Решение № 5413 от 26.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5413 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100507681 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4939/18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 55383/2021 г. на СРС, I ГО, 157 състав, са отхвърлени предявените от „Д.З.“ АД срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т.3 КЗ вр. с чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 534,00 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Дом“ за претърпени имуществени вреди, вследствие на временно прекъсване на застраховането, настъпило на 28.11.2018 год., в резултат на което е увреден телевизор марка “Sony“, модел „KDL“32R410B и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 69,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода 12.06.2020 г.-24.09.2021 год.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски в размер от 350 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с установената съдебна практика и събраните по делото доказателства. По същество, твърди, че с решението погрешно се приема, че липсват достатъчно данни и доказателства относно причинно-следствената връзка между увредената вещ и аварията в съоръженията на електроразпределителната мрежа, собствена и поддържана от ответника. Моли съда да отмени решението.

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се разгледа по същество.

От страна на ответника в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ищецът не е 1 положил грижата на добър търговец, като е изплатил застрахователното обезщетение единствено въз основа на данни и твърдения, предоставени от клиента му, които са биле недостатъчни. Позовава се на заключението на вещото лице, според което причина за повредата може и да е дефект на самата вещ. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

С разпореждане от 21.07.2022 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, доколкото по делото не се доказва по безсъмнен начин причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и описаните повреди върху застрахованото имущество – процесният телевизор.

Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа обстановка.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване, районният съд приема следните факти: фактът, че между ищеца и трето за процеса лице е сключен договор за имуществена застраховка със срок на валидност от 28.03.2018 г. – 27.03.2019 г. с обект на застраховане – недвижим имот и намиращото се в него движимо имущество – техника и уреди; фактът на настъпилото на 28.11.2018 год. прекъсване на електрическото захранване на съоръженията, захранващи застрахования обект, собственост на ответника; фактът, че напълно е увреден процесния телевизор; фактът, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер; фактът, че ищецът е поканил ответника да му плати сумата с покана от 12.03.2020 год. и факта относно размера на направените ликвидационни разноски.

Спорен е въпросът дали соченото прекъсване в електрическата мрежа е довело до увреждането на телевизора, обект на застраховането.

Постъпил е и писмен отговор от третото лице-помагач на страната на ответника, с който отхвърлят изцяло предявените искове, като недоказани по основание и по размер, като подкрепят възраженията, направени от ответника.

За да отхвърли предявените осъдителни искове, районният съд е приел, че от представените по делото доказателства и приетото от вещото лице заключение, не може да се направи обоснован извод за причината, довела до увреждане на застрахованото имущество.

По отношение правилността на решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Разноски за въззивната инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия в претендирания размер от 350 лв.

По изложените съображения, Софийски градски съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49369/18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 55383/2021 г. на СРС, I ГО, 157 състав.

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, с със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева, представляваща разноски за производството за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3