Решение № 19 от 19.09.2024, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Чепеларе, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Славка Гемишева при участието на секретаря Н. Горялова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело № 20245450200063 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е във връзка с подадена жалба от „********“АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление с.Х., представлявано от изпълнителния директор П. Т. И. действаща чрез адв.Б. К. против Наказателно постановление №92-02-21/23.05.2024 г., издадено от Н. И.

И. в качеството й на *** на Агенция по вписванията, с което за нарушение на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ във вр. с §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 118, ал.1, т.2 от ЗМИП. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от упълномощеният от него адв.Б. К., с която поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.02.2024 год. във връзка с получен сигнал чрез докладна записка №92-02-21/04.01.2024 год. от Н. А. – директор на дирекция ДЛР и ДЛВ, е съставен констативен протокол №92-0221/25.02.2024 год. от Н. Б. на длъжност юрисконсулт в отдел „****“, дирекция „******************“ към Агенция по вписванията, в който било отразено, че след извършена справка по електронната партида на „********“ АД в информационната система на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е установено, че не е заявен действителен собственик на дружеството.

На 09.04.2024 год. Н. С. З. на длъжност ********** в Служба по регистрация – гр.С. към Агенция по вписванията съставила АУАН №92-02-21/09.04.2024 год. срещу жалбоподателя „********“АД, ЕИК ********, за това, че в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 31.05.2019 год. не са заявени обстоятелствата относно действителния собственик на дружеството по чл.63, ал.4 от ЗМИП, което деяние е квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП вр. с §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП. Акта бил съставен в отсъствие на представител на дружеството и в присъствието на един свидетел – Д. Н. Д.– служител в СР – С., който на 22.04.2024 год. е връчен на негов представител.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, съгласно което за нарушение чл.63, ал.6 от ЗМИП във вр. с §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП на „********“ АД, е наложена глоба на основание чл. 118, ал.1, т.2 от ЗМИП, в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени 1 доказателства – констативен протокол №62-02-21/25.02.2024 год. и приложенията към него, докладна записка с рег.№92-02-21/04.01.2024 год., справка от ТР и регистър на ЮЛНЦ, заповед №РД-01-402/29.06.2022 год., заповед №РД-01-149/15.02.2024 год., АУАН №92-0221/09.04.2024 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В административно наказателната преписка липсват доказателства за връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, поради което настоящия съдебен състав приема, че моментът на подаване на жалбата е без правно значение, тъй като срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление. По тези съображения съдът счита, че следва да разгледа жалбата и намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗМИП - учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от ДР, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал.

1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ.

Съгласно §9, ал.2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗМИП лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал.1 в съответния регистър по чл.63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал.1 – т.е. от 31.01.2019 год. до 31.05.2019 год.

Според разпоредбата на чл.123, ал.2 от ЗМИП, актовете за установяване на нарушенията на чл. 63, ал. 1 – 8 и чл. 63а, ал. 4 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. Със заповед №РД-01-402/29.06.2022 год., изменена със заповед №РД-01-149/15.02.2024 год. Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията е оправомощил конкретни длъжностни лица да съставят и подписват актове за установяване на нарушения по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Закона за регистър БУЛСТАТ, Търговския закон и Закона за мерките срещу изпирането на пари, измежду които и лицето Н. С. З. – ********* в Служба по регистрация – гр.С.. Със същата заповед в т.II е възложено на ********* на Агенцията по вписванията да осъществява функциите на административнонаказващ орган с правомощия да подписва. С оглед на възложените от закона и с посочените заповеди правомощия, съдът приема, че съставените АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентните за това органи.

За да се произнесе по същество на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно – наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно 2 нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване, за които съдът следи служебно.

В случая съдът приема за безспорно, а и жалбоподателя не оспорва, че по партидата на дружеството е нямало вписани съдружници или еднолични собственици на капитала лица отговарящи на изискванията на §2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП, поради което за „********“АД е възникнало задължението да заяви действителен собственик, съобразно изискванията на чл.63, ал.6 от ЗМИП. В установения за това срок от 31.01.2019 год. до 31.05.2019 год. дружеството не е изпълнило това задължение, което е установено чрез проверка в информационната система на ТР и регистъра на ЮЛНЦ, и с което деяние, изразяващо се в бездействие е осъществило състава на нарушението по чл.63, ал.6 от ЗМИП на посочената в АУАН и наказателно постановление дата – 01.06.2019 год.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната (чл.34, ал.1 от ЗАНН) и шестмесечната (чл.34, ал.2 от ЗАНН) административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя.

Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно - кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия, като в теорията "правомощието" се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio (служебно), по свой почин да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са били налице всички документи от които да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В този смисъл са и Решение №1344/12.02.2024 год. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. №2732/2023 год., Решение №678/10.04.2018 год. по к.а.н.д. №355/2018 год. на АдмС – Бургас и др. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три/шест месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години, респ.

3 пет години, за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

В конкретния случай се твърди, че заявяването на данните е следвало да се извърши до 31 май 2019 г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок.