Решение № 110 от 16.07.2020, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Гражданско дело 169/2020
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 16.07.2020
- В сила
- 24.09.2020
- Състав
- ПЛАМЕН ТОДОРОВ ДОЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 110 гр.Бяла, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДОЧЕВ при секретаря Валентина
Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 169 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.220, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между ищцовото дружество „Примекс„ ЕООД и ответника Р.Т.Д. бил сключен трудов договор № 1257/24.07.2018г., съгласно който ответникът е заемал длъжността „работник поправка НС джанти и гуми” с код НКПД: 72311015.
Твърди, че уговореното в договора основно месечно трудово възнаграждение е било в размер на 1030.00 лв. /хиляда и тридесет лева/, с допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 0.6% за всяка прослужена година върху основното възнаграждение. Сочи, че Трудовият договор е бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, като същият е влязъл в сила на 25.07.2018г. с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 6 (шест) месеца. В договора било предвидено още, че същият може да бъде прекратен с писмено предизвестие от 60 /шестдесет/ дни по време на срока на изпитване и 60 /шестдесет/ дни след изтичане на срока на изпитване.
Ищецът твърди още, че с молба от 10.10.2018г. работникът е поискал да бъде освободен от работа на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от 11.10.2018г., като в същата било посочено, че е информиран, че при неспазване на предизвестието, на основание чл. 220, ал.1 от КТ дължи обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за неспазения срок и е дал изричното си съгласие то да бъде удържано от отработеното му възнаграждение, както и от всяко дължащо му се обезщетение.
Навеждат се твърдения, че със Заповед № 994/11.10.2018г. на основание чл.326, ал.1 от КТ е бил прекратен трудовият договор между страните - с отправено предизвестие от страна на работника, без лицето да е отработило предизвестието, считано от 11.10.2018г. В заповедта, връчена на ответника на 11.10.2018г. било посочено, че работникът дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазената част от предизвестието - 60 дни в размер на 1880.46 лв. бруто в полза на работодателя. С оглед изричното съгласие на работника дължимото възнаграждение за месец октомври 2018г. в размер на 268.70 лв. и обезщетението му за неползван отпуск в размер на 89.57 лв., след приспадане на дължимите данъци, били удържани за обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ. Така след удръжките в общ размер на 278.02 лв., задължението на ответника към „Примекс” ЕООД за неспазения от него срок за предизвестие, било в размер на 1602.74 лева (хиляда шестстотин и два лева и седемдесет и четири стотинки),за което на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението, която била върната с отбелязване "преместен в чужбина" .
Предвид гореизложеното, ищцовото дружество моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от
1 602.74 лв. /хиляда шестстотин и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор № 1257/24.07.2018г., считано от 11.10.2018г., в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й плащане. Претендират се и направените разноски по делото.
Ответникът Р.Т.Д. в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. Редовно призован по реда на л.41, ал.1 от ГПК не се е явил в с.з. и не е взел становище по предявения иск.
Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено и от правна страна изведе следното:
От представеното по делото писмено доказателство - Трудов договор № 1275/24.07.2018г. се установява, че ответникът е работил по трудово правоотношение с ищеца на длъжността ” работник поправка НС джанти и гуми” с код НКПД: 72311015, както и че в т.7.4. от същия страните са уговорили, че договорът може да бъде прекратен с писмено предизвестие от 60 (шестдесет) дни по време на срока на изпитване и 60 (шестдесет) дни след изтичане на срока на изпитване. От представеното на л.21 от делото писмено доказателство – заверено копие от молба, подадена от ответника Р.Т.Д. до Управителя на ищцовото дружество „Примекс“ ЕООД е видно, че на 10.10.2018г. ответникът е подал молба, с която е поискал трудовото му правоотношение с ищеца да бъде прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 11.10.2018г. В същата молба ответникът е заявил, че е информиран, че при неспазване на предизвестието от негова страна, на основание чл.220, ал.1 от КТ дължи обезщетение на ищеца в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок и е дал изричното си съгласие то да бъде удържано от отработеното му трудово възнаграждение, както и от всяко дължащо му се обезщетение.
От представеното по делото писмено доказателство от ищцовото дружество – заверено копие от Заповед № 994/11.10.2018г., приложено на л.20 от делото, е видно, че на основание чл.326, ал.1 от КТ е бил прекратен трудовият договор между страните - с отправено предизвестие от страна на работника.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение от ответника по чл.220, ал.1 КТ. Съгласно тази разпоредба страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Юридическите факти, от които възниква задължението по чл.220, ал.1 КТ, са: прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и изявление, че предизвестието няма да бъде отработено. От доказателствата по делото се установява наличието и на двете предпоставки за възникване право на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в полза на работодателя.
С процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса съдът приема, че ответникът не е оборил твърдението на ищеца относно дължимото от него обезщетение по чл.220 от КТ, поради което счита, че на ищеца се дължи обезщетение за неспазено предизвестие в претендирания размер.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 602.74 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор № 1257/24.07.2018г., считано от 11.10.2018г., в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 474.77 лв., от които 410.65 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 64.12 лв. - заплатена държавна такса, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Каспичан, ул.„Ропотамо„ № 7, представлявано от управителя Г.К.П., сумата от 1 602.74 лв. /хиляда шестстотин и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор № 1257/24.07.2018г., считано от 11.10.2018г., в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Р.Т.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Каспичан, ул.„Ропотамо„ № 7, представлявано от управителя Г.К.П., направените по делото разноски в размер на 474.77 лв.
/четиристотин седемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръъжен съд гр.Русе.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/