Решение № 1547 от 08.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300502894 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №32836/30.10.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника УМБАЛ „Свети Георги“ ****, срещу постановление №2444 от 04.08.2023 г., постановено по изпълнително дело №371/2023 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. №***** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано да се намали размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и на таксите по ТТРЗЧСИ, включително таксата по т.26. Твърди се, че изпълнителното производство е образувано по молба от 13.07.2023 г., подадена от взискателя Б. Б. чрез пълномощника му адв. Л. М., за събиране на сумата от 21 лв., за която е издаден изпълнителен лист от РС Велинград. На същата дата сумата, дължима по изпълнителния лист, е платена на Б. с пощенски паричен превод, тъй като от страна на взискателя и на пълномощника му не получили съдействие с посочване на данни за банкова сметка. На 17.07.2023 г. лечебното заведение получило покана за доброволно изпълнение. Въпреки пощенския превод, в срока за доброволно изпълнение отново внесли сумата от 21 лв., както и всички суми, описани в ПДИ. По делото не са наложени обезпечителни мерки и не са извършвани изпълнителни действия. След изплащане на цялото задължение, подали възражение за редуциране на адвокатското възнаграждение и таксите по делото, но с обжалваното постановление бил постановен отказ. Излагат 1 съображения, че разноски за изпълнителното дело не се дължат, предвид извършеното плащане на 13.07.2023 г. Ако се приеме, че разноски се дължат, следва да се редуцират, като се дължи само такса за образуване на делото и такса за изпращане на ПДИ. Оспорват и размера на адвокатското възнаграждение, като недължимо, евентуално го оспорват за сумата над 200 лв. – само за образуване на изпълнителното производство, като се излагат подробни съображения. Иска се атакуваното постановление да се отмени, като се приеме, че не се дължат разноски, а направените остават за взискателя, тъй като длъжникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Ако не се отмени постановлението, се иска изменение, като се намалят разноските както следва: адвокатското възнаграждение да се намали от 400 лв. на 200 лв. – за образуване на изпълнителното дело; да се намали размера на дължимите такси, като следва да се заплати само такса за образуване на делото, за изпращане ПДИ и такса по т.26 в размер на 22.10 лв.

Ответната страна по жалбата - взискателят Б. Б. не е изразил становище.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като навежда доводи за твърденията си.

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.

2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо жалбата е допустима, а разгледана по същество е и частично основателна.

Пловдивският окръжен съд, след проверка на представеното копие от изпълнителното дело, установи следното:

Изпълнително дело №371/2023 по описа на Частен съдебен изпълнител М. К. с рег.№***** от регистъра на КЧСИ, е образувано на 13.07.2023 г. с разпореждане №2324 от същата дата (л.4 ИД) на помощник ЧСИ, по молба на Б. Б., подадена чрез адв. Л. М., с приложен изпълнителен лист, издаден на 10.07.2023 г. от РС Велинград на основание подлежащо на изпълнение съдебно решение по гр.д. №953/2022 г. по описа на същия съд, срещу длъжника УМБАЛ „Свети Георги“ ****, за сумата от 21 лв. разноски.

Приложени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Отбелязано е, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като сумата е приета за събиране от ЧСИ.

ПДИ е изпратена на длъжника и е връчена на 17.07.2023 г. (л.6 ИД), за сумата от 564.12 лв., като освен сумата по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение от 400 лв., са посочени и 143.12 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 28.07.23 г., от които 36 лв. такси за прекратяване на изпълнителното дело и заличаване/вдигане на наложените обезпечителни мерки. Дължимата сума от 564.12 лв. е преведена на 19.07.2023 г.

2

На 21.07.2023 г. е постъпила молба от длъжника, направено е искане за отмяна на постановлението за разноските, като се приеме, че не се дължат, тъй като са платени и страната не е дала повод за завеждане на делото, евентуално – да се измени постановлението в частта за разноските, като се заплати само такса за образуване на делото и изпращане на ПДИ, а адвокатското възнаграждение да се намали на 200 лв. – само за образуване на делото.

Именно във връзка с това е и произнасянето с атакуваното постановление, с което исканията са оставени без уважение.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:

Както е посочил и ЧСИ в постановлението, до момента не се установява взискателят да е получил сумата, която е изпратена с пощенски запис от длъжника. Ето защо взискателят се е възползвал от възможността да събере вземането си принудително. Действително, налице е покана от пълномощника на жалбоподателя до пълномощника на взискателя за посочване на банкова сметка, по която да се преведе сумата, която е изпратена в 18:49 часа по имейл, но няма данни да е получена. Самото плащане отново е извършено след приключване на работния ден – в 18:42 часа на 13.07.2023 г. Решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е влязло в сила на 03.06.2023 г., а изпълнителният лист е издаден на 10.07.2023 г., т.е. страната е разполагала с възможност да изпълни задължението си в продължение на повече от месец, което не е направено. По този начин с поведението си е станала причина за завеждане на делото.

Именно за това не се възприемат доводите на жалбоподателя, че не се дължат разноски по изпълнението. Искането за отмяна на постановлението на ЧСИ, с което са определени разноските, е неоснователно.

По отношение на евентуалното искане – за намаляване размера на разноските:

Длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Ето защо дължи такса за образуване на делото, за изпращане на покана за доброволно изпълнение и за прекратяване на делото, както и такса за събиране на сумата.

Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита на взискателя е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Изпълнението е извършено чрез плащане на сумата по банкова сметка на ЧСИ - след получаване на ПДИ, но в срока за доброволно изпълнение. Други изпълнителни действия по делото не са извършени и няма да се извършват. Работата на пълномощника на взискателя е приключена с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело. Към нея е приложен договор за защита и съдействие, като се установява, че сумата е заплатена.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната 3 възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

С оглед характера на извършеното определеното възнаграждение на пълномощника на взискателя е прекомерно на свършената работа.

Чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК определя кои от разноските в изпълнителното производство се поемат от длъжника, а именно тези, които са се явили необходими за събиране на вземането. Такива разноски за адвокатско възнаграждение се явяват тези за образуване на изпълнителното производство - по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 200 лв.

Заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лв. не следва да се поема от длъжника изцяло, тъй като не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените изпълнителни способи. В настоящия случай се дължат разноски от длъжника единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., каквито действия са реално извършени от пълномощника на взискателя, поради което в тази част следва да бъде отменено постановлението на ЧСИ над посочения размер, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По отношение на окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители: същата, съгласно цитирания текст, при изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума. Размерът на паричното вземане, което следва да събере съдебният изпълнител по конкретното изпълнително дело, върху което се определя и неговото възнаграждение, каквото по същността си представлява таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, е сумата по изпълнителния лист, както и адвокатското възнаграждение, следващо се за изпълнителното производство.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Доколкото се дължи от длъжника адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнително производството в размер на 200 лв., то намаляването на дължимата пропорционална такса се явява последица от редуциране на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, при изчисляването от ЧСИ.

Съгласно цитираната по-горе разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, не се дължат от длъжника и разноските, направени от взискателя, за изпълнителни способи, които не са приложени, или разноските в изпълнителното производство следва да се поемат от длъжника само тогава, когато са били необходими за събиране на вземането.

В настоящия случай таксата по чл.26, б.б от ТТРЗЧСИ е в размер на 22.10 лв. без ДДС или в размер на 26.52 лв. с ДДС. Дължат се и такса за 4 образуване на изпълнителното дело – 20 лв. (т.1 от Тарифата), за връчване на ПДИ (т.5 от Тарифата) – 20 лв., за справка за публични задължения – 5 лв.

(т.3), за уведомяване на страните при приключване на делото – 40 лв., както и 2.60 лв. за пощенски разходи. Или общият размер на таксите и разноските е 114.12 лв., като именно тази сума следва да се заплати от длъжника.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника срещу постановление за отказ да бъдат изменени разноските в производството. Съгласно трайната практика на ВКС в производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение №76/14.02.2019 г. по ч.гр.д.

№4562/2018 г. на ВКС, III г.о., определение №158/08.04.2019 г. по ч.гр.д.

№87/2019 г. на ВКС, III г.о., определение №119/04.07.2019 г. по ч.гр.д.

№1975/2019 г. на ВКС, II г.о. и др.).

По изложените съображения жалбата е частично основателна, като следва да се отмени постановлението на ЧСИ в атакуваната част.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление №2444 от 04.08.2023 г., постановено по изпълнително дело №371/2023 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. №***** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано да се намали размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя Б. И. Б. за разликата над 200 лв., както и на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, за разликата над 114.12 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: