Решение № 64 от 17.02.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш

Е Н И Е № …. гр.

София, 17.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 20.11.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Г.

ЧЛЕНОВЕ:

Ваня И.

Боряна Гащарова при секретаря Цветанка

Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 487 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 55 от 11.04.2019г., постановено по гр. д. № 911 по описа РС- гр. Елин Пелин за 2017 г., са били отхвърлени предявените от „Б.2.“ ЕООД срещу „Б. 72“ ЕООД искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установени вземания на ищеца в размер на 2479,72лв. – главница и 711,42лв. – законна лихва върху главницата за период от датата на забава по съответната фактура до 06.07.2017г.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Б.2.“ ЕООД срещу горното решение. Жалбоподателят счита същото за неправилно и необосновано, както и за несъобразено с доказателствата по делото. Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно представеното като доказателство Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г. Счита, че съдът неправилно е тълкувал клаузите на т. 1.1.1. и 1.1.2 от договора. Твърди, че приложението касае вземания по т. 1.1.1, а не по т. 1.1.2 – противно на приетото от районния съд. Намира, че същото доказва прехвърляне на процесните вземания от цедента на цесионера.

Изтъква, че, независимо от доказаната неавтентичност на договор № RNA *********/12.04.2013г., същият не е бил оспорен от ответника незабавно след узнаването му (при получаване на фактурите), поради което и на основание чл. 301 от ТЗ, следва да се приеме, че търговецът потвърждава действията по подписването му от негово име. Счита, че този договор касае различни услуги от посочените в единствената неосчетоводена фактура № **********/16.11.2014г., отнасяща се до начислени неустойки, докато договорът има за предмет единствено услугата „Виваком трио биз“, във връзка с която е начислена неустойка във фактура № **********/15.07.2014г. в размер на 755,85 лв. Подчертава, че останалите допълнителни споразумения, заявки и анекси били подписани от ответника, а последният не е възразил относно количеството и качеството на предоставените услуги, а е оспорвал само неустойките. Позовава се на заключението по ССЕ, съгласно което пет от шестте процесни фактури са осчетоводени от ответника. Прави изводи от този факт. По отношение на неосчетоводената фактура (кредитно известие) № **********/16.11.2014г. изтъква, че тя е издадена въз основа на неоспореното допълнително споразумение от 28.02.2013г. към заявка/договор от същата дата, а посочената в нея сума е дължима в цялост. Намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по незаявено от ответника възражение за непредоставяне на заявената услуга и нейната цена. Вместо това сочи, че в договорите и допълнителните споразумения между страните са били включени неустоечни клаузи. Цитира съдебна практика във връзка с дължимост на неустойки. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважава предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който въззиваемият оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Изтъква, че претенцията на жалбоподателя е била за установяване на вземане от 2456,71лв., формирано от главници, но не и от неустойки. Счита, че представените фактури не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, тъй като ищецът не бил провел пълно и главно доказване на съществуването и изискуемостта на вземането, както и на неговия размер. Оспорва направеното от жалбоподателя тълкуване на клаузите на договора за цесия от 29.05.2015г. Настоява, че процесното вземане е такова по т. 1.1.2 от него. Счита, че веднага след узнаването за неподписания от него договор, той го е оспорил.

Описва отношенията си с първоначалния кредитор (цедент) „БТК“ ЕАД. Намира, че представените фактури не доказват реално предоставяне на договорените услуги. Сочи, че е платил частично задължението по част от фактурите, а в останалите си части те отразяват задължение за неустойки, като не били доказани предпоставките за тяхното начисляване. Оспорва тяхната дължимост. Намира, че в договорите и анексите към тях не е включена неустоечна клауза. Не оспорва дължимостта на включените във фактурите задължения за ползвани месечни услуги. Подчертава, че е осчетоводил пет от шестте процесни фактури само защото не е било възможно да се осчетоводи единствено признаваната от него част от отразените в тях вземания.

Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от адв. Г., преупълномощен от адв. Х., който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Представя писмена защита, в която възпроизвежда аргументите от въззивната жалба.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна се представлява от адв. К., която поддържа отговора, оспорва жалбата, и моли съда да я остави без уважение като неоснователна и недоказана, както и да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана точно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция е прието като писмено доказателство по делото потвърждение от „БТК“ ЕАД от дата 14.05.2019 г., намиращо се на стр. 9 от въззивното дело. От съдържанието му се установява, че приложеното Извлечение от Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД (л. 10 от делото) е издадено от „БТК“ ЕАД на 08.02.2018г. с регистрационен индекс № 95-Б-41.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

Неоснователен е наведеният от жалбоподателя довод, че Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г. касае вземания по т.

1.1.1, а не по т. 1.1.2 от договора. От текста на този договор е видно, че относимите към т. 1.1.1 приложения са с номера 1.1 и 1.2, докато

Приложение 1 се коментира единствено във връзка с т. 1.1.2 от договора. Поради това ЕПРС правилно е приел, че процесните вземания са такива по т. 1.1.2 от договора, доколкото прехвърлянето им се удостоверява с извлечение именно от Приложение 1. От друга страна, обаче, настоящият съдебен състав не споделя изложените от ЕПРС мотиви, основани на датата на това извлечение, че процесните вземания срещу ответника „Б. 72“ ЕООД са прехвърлени след изтичане на 6-месечния срок на действие на т. 1.1.2 от договора.

Действително, видно от приетото във въззивното производство писмено доказателство, извлечението е издадено от „БТК“ ЕАД на 08.02.2018г. с регистрационен индекс № 95-Б-41, т.е. много повече от шест месеца след сключване на първия процесен договор за цесия от 29.05.2015г. Това, обаче, не означава, че самото Приложение 1 е съставено извън този срок, нито че то отразява извършени извън този срок прехвърляния на вземания от „БТК“ ЕАД към „С.Г.Груп“ ООД. Поради това няма основание за извод, че процесните вземания не са били предмет на договора за цесия от 29.05.2015г., респ. че прехвърлянето им е било извършено в нарушение на този договор.

Неоснователен е доводът на ответника (въззиваем в настоящото производство), че отричаните от него задължения произтичат от договори, за които е установено, че не са подписани от него, респ. че той се е възпротивил срещу тях незабавно след узнаването им. На първо място, видно от заключенията по двете съдебно- графологични експертизи, неподписани от него са само договор № RNA-*********/12.04.2013г. и анексите към последния, докато останалите процесни договори и анекси са автентични. На второ място, съдът не споделя довода му, че се бил възпротивил срещу действията, извършени от негово име без представителна власт, незабавно след узнаването им. Наистина, съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, „когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването“. В случая, обаче, процесните пет осчетоводени фактури съдържат достатъчно информация за основанията за издаването им, а именно – ползвани далекосъобщителни услуги от конкретно посочени телефонни номера – предмет на различни договори и анекси, както и допълнителни услуги (респ. неустойки), уговорени в тези договори и анекси, като измежду последните само договор № RNA-*********/12.04.2013г. и анексите към него са доказано неавтентични. Въззиваемият не се е възпротивил срещу извършените от негово име без представителна власт действия незабавно след като е узнал, че въз основа на тези неавтентични документи му се начисляват задължения, а дори е осчетоводил фактурите за пълните посочени в тях суми.

Поради това съдът не споделя твърдението му, че се е противопоставил на тези действия незабавно след узнаването им. Точно обратното: с осчетоводяването на фактурите той ги е потвърдил. Затова, обективно верният факт на неавтентичност на договор № RNA-*********/12.04.2013г. и анексите към него не обуславя претендирания от въззиваемия извод за недължимост на задълженията, съдържащи се в петте осчетоводени фактури - още повече, че тези фактури съдържат и задължения, основани на други договори и анекси, за които и двете съдебно- графологични експертизи дават заключения за автентичност. Поради това въззивният съд споделя изложените от ЕПРС мотиви, че, независимо от установената неавтентичност на договор № RNA-*********/12.04.2013г. и анексите към него, пет от шестте процесни фактури са били осчетоводени от ответника, което означава, че последният не се е противопоставил на този договор незабавно след узнаването му (доколкото вземанията по фактурите са отчасти формирани и въз основа на него), т.е. следва да се приеме, че търговецът потвърждава действията по подписването му от негово име на основание чл. 301 от ТЗ. Въз основа на гореизложеното, следва да бъде споделен и крайният извод на ЕПРС за наличие на валидна облигационна връзка между ответника „Б. 72“ ЕООД и първоначалния титуляр (цедент) на процесните вземания - „БТК“ ЕАД.

Неоснователно, обаче, първоинстанционният съд е приел, че осчетоводените фактури са недостатъчни да докажат отразените в тях вземания. Съгласно трайната съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 42 от

19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., ТК) „само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване”, като този извод важи и за неподписаните фактури, каквито са процесните.