Решение № 210 от 23.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К. П. Софиянски като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200221 по описа за 2026 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия И. Ж. М. чрез упълномощения му защитник адв. З. срещу въззивно решение № 2/07.01.2026 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. № 282/2025 г. по описа на същия съд.

В жалбата на подсъдимия М. се навежда касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК относно явна несправедливост на определеното наказание и се прави искане за изменяване на решението на апелативния съд в частта относно наказанието лишаване от свобода, което да се намали до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК и на това основание да се отложи неговото изтърпяване. Релевираното касационно основание се мотивира с доводи за неправилност на извода на въззивния съд за наличие на отегчаващи обстоятелства по делото, при положение, че обективно са налице само такива, които смекчават отговорността на подсъдимия и това е довело да завишен размер на основното наказание лишаване от свобода, което е отмерено на четири години.

В касационната жалба се сочат като неотчетени факти в полза на дееца състоянието му след пътния инцидент, от който той също е пострадал и е изпаднал в шок от случилото се, но въпреки това е оказал помощ съобразно възможностите си на С. Й., с която е пътувал в един 1 автомобил при транспортирането й до най-близкото лечебно заведение. В жалбата се посочва че въззивният съд е надценил характера на допуснатите нарушения на пътното законодателство, които произтичат от една и съща маневра по неправилно изпреварване, както и неоснователно е отдал приоритет на генералната превенция за сметка на индивидуалната такава, което е в разрез с целите по чл. 36 от НК. Не са отчетени, според защитата останалите обстоятелства по настъпване на пътното произшествие, които следва да бъдат ценени съвкупно с превишената скорост на движение на дееца – подсъдимият не се е движел в населено място, което намалява риска от инциденти; не е избягал от местопроизшествието и не е направил опит да се укрие или да укрие доказателства, а е действал точно обратното на това.

В жалбата се изразява несъгласие и с извода на апелативния съд, направен с присъдата на първата инстанция за неотчитане на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство като допълнителен смекчаващ фактор, което е в разрез със задължителните предписания, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Сочи се, че е следвало да бъде отчетена двуяката им природа като средство за защита и доказателствено средство, както и подкрепата им от останалите доказателства по делото и частично от заключението на повторната авто-техническа експертиза, която не отхвърля възможността за оказано въздействие върху волана на подсъдимия от друго лице, което е седяло на предната дясна седалка в автомобила. Не са отчетени в пълнота и останалите обстоятелства в полза на подсъдимия – изразеното съжаление за деянието и признание за неговата вина, спомагането за разкриване на обективната истина по делото и поведението му по реагиране чрез задействане на спирачната система непосредствено преди удара в крайпътната табела.

Отделно се излага тезата, че целите на наказанието спрямо подсъдимия М. могат успешно да бъдат постигнати и чрез института на условното осъждане и за превъзпитанието му не е необходимо да бъде поставен в изолация от обществото. В подкрепа на последното становище се посочват чистото му съдебно минало, младата му възраст и факта, че е баща на две малолетни деца, трудово ангажиран, с положителни лични данни и такива като водач на МПС, с добро поведение в съдебната и досъдебна фази на процеса, с оглед на което се поддържа искането за определяне на наказание в рамките до три години лишаване от свобода, което да се отложи с максимален изпитателен срок. Ефективното изтърпяване на наказанието се счита, че не е необходимо за реализиране целите на генералната превенция, с оглед изтеклия срок от три години от датата на деянието до определянето на санкцията.

Подсъдимия М. се явява лично пред ВКС и поддържа касационната си жалба. Представлява се от упълномощения защитник адв. З., която пред настоящата инстанция поддържа изцяло касационната жалба на подсъдимия по подробно изложените в същата съображения в подкрепа на посоченото касационно основание и с направеното искане за намаляване на основното наказание и прилагането на института на условното осъждане. Моли да се намали наказанието на подсъдимия и да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.

Подсъдимият М. в последната си дума пред ВКС моли да се уважи касационната му жалба и да се намали наложеното наказание.

2

Пред ВКС частните обвинители А. А. Й. и Ф. А. Й. се явяват лично. Представляват се от упълномощения им повереник адв. Боев, който оспорва касационната жалба на подсъдимия като се солидаризира с аргументите на прокурора от ВКП пред настоящата касационна инстанция. Позовава се на завишената обществена опасност на подсъдимия като деец, както и на високата обществена опасност на деянието, които се определят от предходните му нарушения по ЗДвП и механизма на произшествието - чрез първоначален удар в указателната табела за съответното населено място, което съвкупно с високата скорост на движение с над 44 км/ч от разрешената за пътния участък, което следва да се цени като изключително отегчаващо обстоятелство и изисква съответна по тежест принуда, за да се отговори на повишаващата се обществена опасност на пътно транспортните произшествия.

Частните обвинители Н. А. Й. и С. А. Й., редовно призовани за съдебното заседание пред ВКС не се явяват и не се представляват от упълномощения повереник адв. К., редовно уведомена.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия, поради определяне на справедливо по размер и тежест наказание, при вярно и изчерпателно отчитане на всички индивидуализиращи личността на дееца обстоятелства, които са оценени съобразно тяхната житейска тежест и правно значение, съответно на целите на наказанието по чл. 36 от НК.

Счита, че по делото са налице отегчаващи обстоятелства, едно от които е настъпилата смърт на пострадалата С. Й., която е била бременна в осми лунарен месец, причинените множество телесни повреди на останалите две пострадали лица, значителното превишение на разрешената скорост на движение и предходните административни нарушения на подсъдимия. Прокурорът застъпва тезата, че въззивният съд основателно след надлежна проверка е възприел съображенията на първата инстанция по въпроса за наказанието и след като не е отчел пропуски или грешки, законосъобразно е потвърдил първоинстанционната присъда на окръжния съд. С оглед изложените съображения за обществената опасност на подсъдимия като личност и водач на МПС намира, че не са налице предпоставки за намаляване на наложеното наказание и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведеното в касационната жалба на подсъдимия основание и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт по чл.

346, т.1 от НПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се намери за неоснователна.

С присъда № 27/08.04.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 345/2025 г. по описа на Окръжен съд-гр.Пловдив подсъдимият И. Ж. М. е признат за виновен в това, че на 20.03.2022 г. на Главен път I-6 км. 233+0,70 м. между с. /населено място/ и с. /населено 3 място/, в землището на община /община/, обл. П. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил /марка/, с рег. № /рег.№ на МПС/ е нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. А. Й., бременна с плод на вътреутробна възраст 8 лунарни месеца, както и средни телесни повреди/ подробно описани в присъдата/ на повече от едно лице, а именно на А. А. Й. и Ф. А. Й., поради което и на осн. чл. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б.“в“ и б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.2, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, като на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На осн. чл. 343г от НК на подсъдимия М. е наложено наказание лишаване от право за управление на МПС за срок от шест години.

С присъдата на окръжния съд подсъдимият М. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавното и частно обвинение и съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото.

С въззивно решение № 2/07.01.2026 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 282/2025 г. присъдата на Пловдивския окръжен съд е изменена в частта относно разноските по делото, като в останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не се намери за основателно.

Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в съответствие със законовите изисквания, приложими към избраната съкратена процедура и определеното наказание правилно е индивидуализирано при условията на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

Контролираните съдебни инстанции еднопосочно са приели, че приложимата алтернатива за определяне на адекватно спрямо тежестта на извършеното деяние наказание е хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на намалената отговорност по чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. При условията на първата алинея на чл.58а от НК, размерът на основното наказание е отмерен от първата инстанция на шест години лишаване от свобода при условията на чл.2, ал.2 от НК/ в рамките под средния законов размер, при максимум от 15 години и специален минимум от три години, в редакцията на текста в сила към датата на деянието / и след редукцията с една трета е фиксиран на четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.

ВКС не намери за основателни изложените в касационната жалба на подсъдимия доводи за неправилна оценка на обстоятелствата, които са в негова полза и смекчават наказателната му отговорност и за това, че контролираните съдилища не са наложили наказанието до размер, който позволява отлагане на неговото изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК. Въззивният съд е възприел становището на първата инстанция за превес на смекчаващите обстоятелства, като е изложил и собствени съображения за смекчаващите и отегчаващи отговорността на дееца факти, относно техния вид и относителна тежест в отговор на оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия. ВКС се съгласява с тезата на въззивната инстанция за 4 съответното по тежест наказание, което подсъдимият следва да понесе за извършеното деяние, предвид завишената обществена опасност на същото, както и поради личната опасност на подсъдимия като деец, която е преценявал на база данните по делото за поведението му като водач на МПС и понесените в тази връзка административни санкции.

Съображенията от касационната жалба за неотчетени в пълнота смекчаващи факти и за липсата изобщо на обстоятелства с отегчаващ характер не кореспондират с признатите от подсъдимия обвинителни факти в хода на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, по която диференцирана процедура е проведено съдебното производство по делото и с наличната доказателствена съвкупност, която е получила верен прочит в мотивите на въззивния съд към контролираното решение.

Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7c39777-6fc2-40c7-b66f-2d2e20989627