Решение № 246 от 10.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Ванчева Въззивно търговско дело № 20265001000215 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №5 от 19.01.2026 г.,постановено по т.д.№172/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,е постановено,че по иска с правно основание чл.190 ал.2 предл.1 от ЗЗД ,предявен от „ВИРТАС" ЕООД, ЕИК 175170836, със седалище и адрес на управление: град Стрелча, п.к. 4530, ул. „Средна гора", представлявано от управителя И.К.Т. против ответника ОБЩИНА СТРЕЛЧА, Булстат 000351864, адрес: град Стрелча, пл. "Дружба" № 2,представлявана от кмета и..Г.К.П. се осъжда ответната Община да заплати на ищеца „ВИРТАС" ЕООД сумата от 23930,57лв.,с която на посоченото правно основание е намалена цената на земята като част от закупения от ищеца имот с Договор от 04.10.2016г.,а именно: УПИ III-Център за социална рехабилитация и интеграция „МИЛЯ-2000” - частна общинска собственост в квартал 58 по плана на гр. Стрелча, с адрес: гр. Стрелча,ул.„Средна гора”,с площ от 10 466.00 кв.м.,поради претърпяно от ищеца съдебно отстраняване от част от процесния имот в размер на 4588 кв.м. въз основа на съдебно решение на РСПанагюрище по гр.д.№1051 по описа на съда за 2019г.

Със същото решение от 19.01.2026 г. на ОС-Пазарджик е осъдена ОБЩИНА СТРЕЛЧА, Булстат 000351864, адрес: град Стрелча, пл."Дружба" 1

№2,представлявана от кмета и.. Г.К.П. на основание чл.190 ал.2,предл.2 от ЗЗД да заплати на ищеца „ВИРТАС" ЕООД сумата от 47225,32 лв.,представляваща обезщетение за вреди вследствие на съдебното отстранение на ищеца от част от имота,представляващи разходи по строителство в съответната част от имота,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.11.2024г. до окончателното й изплащане,като за разликата до предявения размер от 447 707,38лв.,или за сумата от 400 482,06лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Освен това,с горното решение на ОС-Пазарджик е осъдена ОБЩИНА СТРЕЛЧА, Булстат 000351864 да заплати на ищеца „ВИРТАС" ЕООД деловодни разноски в размер на 4605,17лв. съобразно уважената част от предявените претенции,а ищецът „ВИРТАС" ЕООД е осъден да заплати на ОБЩИНА СТРЕЛЧА, Булстат 000351864 деловодни разноски в размер на 20037,19лв. съобразно отхвърлената част от предявените претенции.

По т.д.№172/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е постановено и решение №39 от 04.03.2026 г.,с което е допълнено по реда на чл.250 от ГПК решение №5 от 19.01.2026 г.,постановено по същото дело,като е осъдена Община Стрелча да заплати на ищеца “ВИРТАС”ЕООД законната лихва върху главницата от 23 930,57 лв.,с която сума на основание чл.190,ал.2,предл. 1 от ЗЗД е намалена цената на земята като част от закупения от ищеца имот с договор от 04.10.2016 г.,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-11.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

Срещу решение №5 от 19.01.2026 г.,постановено по т.д.№172/2024 г. по описа на ОС-Пазарджик са подадени въззивни жалби и от ищеца,и от ответника в първоинстанционното производство,а срещу допълнителното решение №39 от 04.03.2026 г.,постановено по същото дело,е подадена въззивна жалба от ответника Община Стрелча.

С въззивната жалба на Община Стрелча срещу решение №5/19.01.2026 г. на ОС-Пазарджик,същото решение се обжалва в следните части:

-в частта,с която Община Стрелча е осъдена да заплати на ищеца “ВИРТАС”ЕООД сумата от 23930,57 лв.,с която на основание чл.190,ал.2,прел.1 от ЗЗД е намалена цената на земята като част от закупения от ищеца имот с Договор от 04.10.2016г.,а именно: УПИ III-Център за социална рехабилитация и интеграция „МИЛЯ-2000” - частна общинска собственост в квартал 58 по плана на гр. Стрелча, с адрес: гр. Стрелча,ул.

„Средна гора”,с площ от 10 466.00 кв.м., поради претърпяно от ищеца съдебно отстраняване от част от процесния имот в размер на 4588 кв.м. въз основа на съдебно решение на РС-Панагюрище по гр.д.№1051/2019 г. на същия съд;

-в частта,с която Община Стрелча е осъдена да заплати на ищеца “ВИРТАС”ЕООД сумата от 47 225,32 лв.,представляваща обезщетение за вреди вследствие на съдебното отстранение на ищеца от част от имота,представляващи разходи по строителство в съответната част от имота,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на 2 депозиране на исковата молба в съда - 11.11.2024г. до окончателното й изплащане,както и

-в частта за присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 4605,17 лв.

Общината-жалбоподател счита,че в обжалваните от нея части първоинстанционното решение от 19.01.2026 г. противоречи на материалния и процесуалния закон и е необосновано.Изразено е несъгласие с изложения в решението извод на първоинстанционния съд за неоснователност на заявеното от общината възражение,основано на разпоредбата на чл.191,ал.2 от ЗЗД.В този контекст общината поддържа в жалбата си заявения и в първоинстанционното производство довод за нищожност на решение №26309/15.10.2020 г. на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/гр.Панагюрище,офис Стрелча,с което е възстановена на наследниците на Г.Ц.К. нива от 6134 кв.м. в землището на град Стрелча,местност Оратника,заявена с пореден номер №6 от заявление вх.№1254/29.05.1992 г. и оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на това възражение за нищожност.По-подробни аргументи в тази насока са развити в жалбата.Поддържа се и аргумента,че в производството по гр.д.№1051/2019 г. по описа на РС-Панагюрище настоящият ищец “Виртас”ЕООД не само е пропуснал да привлече Община Стрелча като трето лице-помагач,но и не е противопоставил на ищеца Ц. адекватно аргументирано и непреодолимо правопрепятстващо възражение,което да обвърже решаващия съд със задължително произнасяне по реда на косвения съдебен контрол относно действителността на решение №26-309/15.10.2020 г. на ОСЗ-Панагюрище,офис Стрелча.Счита,че това задължително с оглед ефективна защита срещу иска по чл.108 ЗС възражение е следвало да се мотивира с разпоредбата на чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ,която възпрепятства общинските служби по земеделие да се самосезират и да отменят /било изрично,било мълчаливо/ или да изменят /да пререшават по противоположен начин/ вече постановени от самите тях стабилни административни актове и то след като е изминал максималният предвиден в чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ преклузивен срок от три години,течащ от датата на решението на общинската служба по земеделие по чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ.

Наред с гореизложеното,в жалбата на общината се поддържа и аргумента,че окръжният съд неправилно е приел,че не е бил налице стабилитет на административния акт от 2007 г. на ОСЗГ,а освен това е изложено и становището за неправилност на изводите на съда и по отношение на претендираните от ищеца вреди,представляващи разходи за извършено строителство.По повод на последното общината-жалбоподател излага позиция,че не следва да носи отговорност за релевираните от ищеца имуществени вреди в каквато и да е част от общия предявен размер на 447 707,38 лв.-разходи за строителство на комплекс “Къщи за гости и басейн” в УПИ III,кв.58 по плана на гр.Стрелча,респ. не дължи на ищеца исканото обезщетение в никаква част от този общ размер.Заявява в тази връзка,че 3 претендираните от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и не са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.Подробни аргументи в тази насока се съдържат в жалбата.Изложени са и оплаквания в жалбата за необсъдени в мотивите на първоинстанционното решение възражения на общината като ответник по делото.

И въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,Община Стрелча моли да бъде отменено решение №5/19.01.2026 г.,постановено по т.д.

№172/2024 г. по описа на ОС-Пазарджик в обжалваните от общината осъдителни части и вместо това да бъдат отхвърлени неправилно уважените от първоинстанционния съд претенции на ищеца “Виртас”ЕООД.Моли в полза на общината да се присъди пълният размер на направените разноски за първата инстанция с оглед изхода на спора,както и всички разноски,в т.ч.

Адвокатско възнаграждение,сторени във въззивната инстанция.

В законния срок е подаден писмен отговор на тази жалба от насрещната по нея страна,т.е. от ищеца в първоинстанционното производство “Виртас”ЕООД,ЕИК 175170836,чрез пълномощника му адв. А. Н..В отговора си дружеството излага становището,че жалбата на общината е неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно в обжалваните от нея части и следва да се потвърди като такова в тези части.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са развити в отговора.Поискано е присъждането на разноски.

От своя страна “ВИРТАС”ЕООД с ЕИК 175170836 обжалва решение №5 от 19.01.2026 г.,постановено по т.д.№172/2024 г. по описа на ОС-Пазарджик,в частта,с която е отхвърлен като неоснователен иска на дружеството против Община Стрелча по претенцията,представляваща обезщетение за вреди вследствие на съдебното отстранение на ищеца от част от имота,представляващи разходи по строителство в съответната част от имота,за разликата над уважената част от 47 225,32 лв. до предявения размер от 447 707,38 лв.,или за сумата от 400 482,06 лв.

Дружеството-жалбоподател счита решението на ОС-Пазарджик в обжалваната от него част за неправилно,поради нарушение на материалния закон,процесуални нарушения и необоснованост.Поддържа довода,че решението е необосновано,защото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила-чл.236,ал.2 ГПК-неразпределена доказателствена тежест в доклада по делото,необсъждане на всички доказателства по делото и доводите на страните,при формиране на изводите си по предмета на спора и при нарушение на материалноправни норми.Посочва,че приемането за установени на обстоятелствата по делото не е направено след обсъждане и анализиране на относимите към тях доказателства,а част от доказателствата са тълкувани превратно и в очевидно противоречие.

Счита за неправилен изводът на съда,че обезщетението обхваща само вредите,които са настъпили до момента на узнаването след извършване на 4 продажбата и че вредите,настъпили след това,са вследствие на поет от купувача риск и това е основание за неоснователност на претенцията или за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат от евиктирания купувач.Заявява в този контекст становището си,че при съдебна евикция-реализирана или евентуална,е налице неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост,което поражда задължението да се прехвърли правото на собственост,което поражда отговорност на продавача освен да върне част от цената на имота при частична евикция,също и да обезщети купувача за вредите,като обезщетението за вреди се определя по общите правила за неизпълнение на задължението и обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,пряка и непосредствена последица от неизпълнението.Посочва още,че претендираните от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника и са свързани с разходите,които “Виртас”ЕООД е сторило за реализиране на инвестиционното си намерение по отношение на целия закупен от дружеството имот.Според дружеството-жалбоподател,частичната евикция не означава “разделяне” и на разходите,съобразно площта на имота,от която е било отстранено ищцовото дружество,защото инвестиционните разходи и тези за започване и извършване на описаните СМР касаят едно неделимо инвестиционно намерение върху целия продаден от ответника имот,нереализирано по вина на ответника.Неправилно съдът е приел,според жалбоподателя,че само разходите в частта от имота,от която купувачът е бил съдебно отстранен подлежат на обезвреда,защото разходите са се правили за построяване на комплекс,чиито елементи са разположени в целия имот и са във взаимна връзка и зависимост.Счита,че те могат да осъществяват функцията си отделно,за да ги разделим аритметично и което попада в площта на евикцията да подлежи на обезвреда,а другото-не.