Определение № 2003 от 02.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2003 гр. Бургас, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501162 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от Х. В. Т., ЕГН **********, - лично и чрез пълномощника му Владимир Иванов Толев, ЕГН ********** - процесуален представител и баща на частния жалбоподател, двамата с адрес: гр. Б., ул.

„Ш.“ № ***, ет. *, ап. ляв, срещу определение № 3766/25.06.2024 год. по гр.д.

№ 2092/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по гр.д.№ 2092/2024 год. по описа на Бургаския районен съд.

В частната жалба са изложени подробни съображения относно твърденията на частния жалбоподател за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Възраженията на частния жалбоподател са в няколко основни пункта: Указанията на районния съд за представяне на преписи от исковата молба за връчване на прокуратурата са дадени преди надлежното конституиране на прокуратурата като страна в процеса, поради което са незаконосъобразни и преждевременни, а ищецът не дължи изпълнение на незаконосъобразни указания за представяне на книжа за връчване на неконституирана страна. Районният съд необосновано е отказал удължаване на срока за изпълнение на указанията поради пристрастност и 1 заинтересованост на съдията по делото, тъй като същият изпълнявал „поръчка“ да помага на ответника. Неспазеният срок за изпълнение на указанията на съда за представяне на преписи е инструктивен, а не преклузивен, поради което изпълнението им след изтичане на дадения срок, не е в нарушение на закона. Твърди се, че действията на районния съд по делото са отказ от правосъдие. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана за обжалване страна и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от приложената преписка Х. - И. В. Т., ЕГН ********** е ищец по иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ предявен срещу Несебърския районен съд за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1250 лв. – частичен иск от обща претенция от 12 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди нанесени на ищеца от съдията- докладчик по гр.д.

№692/2022 год. по описа на Несебърски районен съд, поради невъзможността на ищеца да ползва като отдава под наем своята ¼ ид.ч. от имот, предмет на петиторен иск пред ответника съд, в резултат на неразглеждане на делото в разумен срок.

Първоначално искът е предявен пред Несебърски районен съд, но след последователни отводи на съдиите от Несебърски районен съд, Средецки районен съд и Поморийски районен съд, делото е изпратено за разглеждане на Карнобатския районен съд.

С решение №246/08.11.2023 год. по гр.д.№219/2023 год. по описа на Карнобатския районен съд, предявеният иск е отхвърлен. По въззивна жалба на ищеца е образувано и разгледано в.гр.д.№ 2053/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като с влязло в сила решение №131/06.02.2024 год. по в.гр.д.№2053/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд е обезсилено решение №246/08.11.2023 год. по гр.д.№219/2023 год. по описа на Карнобатския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг 2 състав на същия съд, при участието на прокурор съгласно изискването на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ. С решението на въззивния съд е прието, че съгласно нормата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ участието на прокурор по делата разглеждани по реда на ЗОДОВ е задължително, то се осъществява във връзка с чл.26, ал.3 от ГПК, предвиждаща възможност прокурорът да участва в производства с права на страна в предвидените в закона случаи. В случая прокурорът участва в делата по ЗОДОВ /тогава, когато не е ответник по иска/ като главна страна, необходим другар на ответника, като гаранция за защита на държавния интерес, поради което съдът следва служебно да го конституира като страна по делото.

След връщането на делото в Карнобатския районен съд е образувано гр.д.№139/2024 год. по описа на този съд, но след отвод на всички съдии от състава, с определение №817/23.03.2024 год. по ч.гр.д.№268/2024 год. на БОС, е определен Бургаския районен съд за разглеждане на предявения иск.

Пред Бургаския районен съд по предявения иск е образувано гр.д.

№2092/2024 год. Определеният с протокол за избор на докладчик от 03.04.2024 год. / л.7/ съдия-докладчик, с разпореждане № 4043 от 08.04.2024 год. е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи преписи от исковата молба, уточняващите молби и всички приложения за връчване на Районна прокуратура- Бургас, която следва да участва в производството на осн. чл.10, ал.1 от ГПК. На ищеца изрично е указано, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната на осн. чл.129, ал.3 и чл.101, ал.3 от ГПК.

Съобщение с указанията на съда е редовно връчено на ищеца чрез посочения в исковата молба съдебен адресат на 22.04.2024 год. В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба от 24.04.2024 год., с която ищецът е поискал от съда да го снабди с копия от всички документи - препис от исковата молба, уточняващите молби и всички приложения. Поискано е продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда с две седмици за обезпечаване „нормалното развитие на делото“. В молбата не са посочени уважителни причини, които да налагат продължаване на срока.

С разпореждането си от 25.04.2024 год. съдът е посочил, че ищецът като 3 страна по делото по всяко време би могъл да се снабди с копие от всички документи приложени по него, съгласно чл.78, ал.2 от ПАС това става без нарочно разпореждане на съда, а в дадения срок изтичащ на 29.04.2024 год. е възможно ищецът да се снабди с книжата, като не се сочат и не са налице уважителни причини по смисъла на чл.63, ал.1 от ГПК, които да налагат продължаване на срока за изпълнение на указанията. Молбата за продължаване на срока е оставена без уважение.

С молба от 30.04.2024 год. по делото ищецът е посочил, че във връзка с дадените указания с разпореждането на съда 4043 от 08.04.2024 год. иска удължаване на срока с две седмици за изпълнение на указанията в пълен обем.

С разпореждане от 02.05.2024 год., молбата на ищеца за продължаване на срока подадена на 30.04.2024 год. - т.е. след изтичане на срока за изпълнение на указанията дадени с разпореждане 4043/08.04.2024 год., е оставена без разглеждане.

Ищецът е подал молба на 02.05.2024 год. в която е посочено, че изпълнява указанията на съда, като представя пълен набор от преписи от исковата молба, уточняващите молби и всички приложения за връчване на Районна прокуратура-Бургас. В молбата е посочено, че отказа на съда да продължи срока за изпълнение на указанията за представяне на преписи е отказ от правосъдие, показващо нежелание от страна на съда да разгледа делото, като е поискан отвод на съдия-докладчик. С мотивирано определение от 09.05.2024 год. съдията-докладчик е приел, че няма основание за отвод и е оставил без уважение искането за отвеждането си от разглеждане на делото.

На 09.05.2024 год. е поискано от ищеца възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда. В молбата е посочено, че както ищецът, така и неговият баща-пълномощник по делото, работят по графици и в определения от съда срок са нямали възможност да изпълнят указанията на съда. С определение № 2866/10.05.2024 год. по делото районният съд се е произнесъл по молбата, като е посочил, че не се допуска възстановяване на пропуснат срок, ако е било възможно продължаването му, поради което е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указанията. Това определение е било обжалвано с частна жалба от ищеца, като с влязло в сила определение № 1631/20.06.2024 год. по гр.д.№757/2024 год. по 4 описа на Бургаския окръжен съд, частната жалба е била оставена без уважение.

С обжалваното определение, след като е констатирал, че изисканите книжа са представени по делото от ищеца на 02.05.2024 год. – т.е. след изтичане на определения в чл.129, ал.2 от ГПК и даден от съда едноседмичен срок, който е изтекъл на 29.04.2024 год., на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, районният съд е прекратил производството по делото.

Настоящият съд, като взе предвид изложеното по-горе, намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ д елата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. Както е посочено в описаното по-горе решение №131/06.02.2024 год. по в.гр.д.

№2053/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд, съобразено с практиката на ВКС, това участие се осъществява във връзка с чл.26, ал.3 от ГПК, предвиждаща възможност прокурорът да участва в производства с права на страна в предвидените в закона случаи, като в случая прокурорът участва в делата по ЗОДОВ /тогава, когато не е ответник по иска/ като главна страна, необходим другар на ответника, като гаранция за защита на обществения интерес, поради което съдът следва служебно да го конституира като страна по делото.

От изложеното по-горе става ясно, че определянето на прокурора за страна в настоящия процес е по силата на закона, като съдът е длъжен само да обезпечи участието му с конституирането му като страна по делото. По правило конституирането на задължителни за участие страни, които не са посочени от ищеца в исковата молба, става с нарочен акт на съда, но не е съществено процесуално нарушение липсата на изричен акт на съда за конституирането, тогава, когато от действията на съда се установява, че на необходимия другар е осигурена възможността за участие в процеса. Когато е налице нередовност на исковата молба, както е в случая, липсват процесуални пречки първо да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите, а изричен акт на съда за конституиране на страната и връчването на препис от книжата да бъде постановен след това. Когато законът определя участието на страна в процеса като задължително, изричният акт на съда за конституиране на страната е само прогласителен. В тези случаи съществени са комплексните 5 действия на съда относно реалното обезпечаване на това участие. Ето защо настоящият съд намира за неоснователни възраженията на частния жалбоподател за преждевременност на указанията на съда за изправяне на нередовности, свързани с осигуряване на правото на участие на прокурора в процеса. Дадените от районния съд указания са навременни и съответни, а липсата на предварителен, изричен акт на съда за конституиране на прокуратурата като страна по делото на този етап от процеса, не е основание за отмяна на обжалваното определение.

Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател за отказ от правосъдие в настоящия случай. Съдилищата не са обвързани за уважаване на отправените към тях искания, когато не са налице предпоставките за това.

Процесуалните норми по правило са императивни, поради което действията на съда при поискано от страната съдействие /чрез молба, заявление и пр./ са ограничени само в рамките и при предпоставките посочени в закона. Когато отказът на съда да удовлетвори молба на страна в процеса е мотивиран и законово обоснован, това не е отказ от правосъдие, а осъществяване на същинската функцията на съда. Тази функция включва правосъдие при спазване и на принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес, респ. - недопускане процесуалните права на страните да бъдат упражнявани в противоречие със закона, недобросъвестно и при злоупотреба с право. Ето защо неуважаването на молбата на ищеца за продължаване на срока за изправяне на нередовности, при положение, че отказът на съда е мотивиран с обоснован нарочен акт, не е обстоятелство по чл.22 от ГПК за отвод на съдията от разглеждане на делото, поради което и отказа на районния съдия да се отведе от разглеждане на делото не сочи пристрастие и предубеденост. Голословни като необосновани и неподкрепени с доказателства са твърденията на частния жалбоподател, че районният съдия докладчик по делото, е действал по поръчка и в защита на интересите на ответника. Действията на районния съд в случая са в съответствие с предписанията на закона. Настоящият съд изцяло споделя становището на районния съд, че не са били налице основания за продължаване на срока за изпълнение на указанията за представяне на преписи от документи от страна на ищеца, първо - защото тези документи изхождат от него и той би следвало да разполага с тях, и второ - защото задължителна предпоставка по чл.63, ал.1 от ГПК за продължаване на срока е наличието на уважителни 6 причини, а в подадената от ищеца молба за продължаване на срока такива дори не са били посочени.