Решение № 12952 от 24.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12952 гр. София, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110127370 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против Т. Б. Фойер и Г. Б. Г. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,при условията на разделна отговорност като сумите се разпределят по следния начин :

-Т. Б. Фойер : в дял от 1/2 от общия дълг : сумата в размер на 2806,93лв.,представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 438,62лв. ,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 22.10.2021год. ,сумата в размер на 19,78лв.,стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018год. – 30.04.2020год., ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 4,28лв.,мораторна лихва за периода 01.12.2018год. до 22.10.2021год.;

- Г. Б. Г. : в дял от 1/2 от общия дълг : сумата в размер на 2806,93лв.,представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 438,62лв. ,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 22.10.2021год. ,сумата в размер на 19,78лв.,стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018год. – 30.04.2020год., ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 4,28лв.,мораторна лихва за периода 01.12.2018год. до 22.10.2021год.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът Т. Б. Фойер и наследниците на починалия длъжник Б. Г. Б. били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката като ответниците са използвали доставената топлинна енергия за абонатен № 27694 през процесния период,както и сума за дялово разпределение като не са погасили задълженията си.

С молба от 15.06.2022год. уточнява ,че претендира процесните задължения от ответниците Т. Фойер и Г. Б. Г. ,при условията на разделна отговорност ,в дял от по ½ от 1 общия дълг.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .

Ответниците Г. Б. Г. и Т. Б. Фойер ,чрез адв.Р. Р. са подали писмен отговор ,с който оспорват претенциите на ищеца неоснователни ,тъй като липсвали доказателства през процесния период да са били потребители на топлинна енергия ,предвид ,че не била доказана собствеността върху процесния период.Сочат ,че не ползват същия ,не са употребявали и топлоенергия в същия,поради което не дължат плащане.Оспорват претенциите и като погасени по давност.В с.з. се представляват от процесуален представител,който поддържа отговора.Въвежда възражение като твърди ,че ответниците не са наследили имота от Б. Б. ,който се бил разпоредил със същия приживе.

Третото лице –помагач на страната на ищеца , „ПМУ Инженеринг ” ООД,не изпраща представител.Представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и че е доставена топлинна енергия и извършена услугата дялово разпределение като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.

По делото са представени Списък на живущите по апартаменти в жил сграда на блок бул.”Димитър Петков”№64вх.4,в който под № 3 фигурира името на Б. Г. Б. като собственик на ап.1 ,както и списък на етажните собственици към Протокол за проведено на 08.02.2002год. Общо събрание на етажните собственици,на което е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „ПМУ София 08“ООД и да се подпише договор за индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.И в двата списъка за собственик на апартамент № 1,вх.4 е посочен Б. Г. Б. ,ЕГН : **********,за което са поставени и подписи.

По делото е представена извлечение от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ от 13.01.2014 г. ,от която е видно ,че Б. Г. Б. е декларирал като данъчнозадължено лице недвижим имот с адрес в гр.София,ул.”Димитър Петков” №64,вх.4,ет.1,ап.1 ,придобит чрез покупко-продажба ,Договор от 25.09.1990год. ,а като собственици са посочени Б. Г. Б. - 2/3 идеални части и Т. Б. Фойер 1/3 ид.част.

Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена сила.Същата е и ценена наред с другите писмени доказателства по делото - подписаните от Б. Г. Б. списък към протокол от общо събрание от 08.02.2002год., списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда ,които се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че изявленията, в т.ч. да е етажен собственик и да е потребител на топлинна енергия, изхождат именно от него.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на 2 партида ,както и наличието на писмен договор, не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.

Следователно за исковия период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. собственици на имота ,а по силата на чл.153 от ЗЕ ,потребители на топлинна енергия ,т.е. в облигационно отношение с ищеца са били Б. Г. Б. и Т. Б. Фойер.

Обстоятелството кой живее фактически в имота, е от значение за уреждане на вътрешните им отношения, но то не е предмет на настоящото производство,поради което е неоснователно възражението на ответницата Фойер,че не е в облигационни отношения с ищеца ,поради остоятелството ,че не е живяла в имота и не е потребила топлинна енергия.

Б. Г. Б. е починал на 10.12.2020год. и негови наследници по закон са Г. Б. Г. и Т. Б.

Фойер,на основание чл.5 от ЗН същите са наследили притежаваните от него 2/3 ид. Части от имота по равно.Или понастоящем Т. Фойер се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. от имота,а ответника Г. Б. Г. на 1/3 ид.част.

Не са представени доказателства от ответниците ,на които е в тежест ,предвид ,че се ползват от това ,наследодателя им Б. Г. Б. приживе да се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от имота,както и не се установява същите да не са приели наследството му,т.е. да са се отказали от него.

Съобразно разпоредбата на чл.60,ал.1 от ЗН ,ответниците като наследници отговарят за задълженията ,с които е било обременено наследството на Б. Г. Б. ,каквито са това за топлинна енергия ,услуга дялово разпределение и мораторни лихви за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год

Ето защо съдът приема ,че за исковия период ответницата Т. Фойер отговаря за 1/3 част от задълженията към ищеца ,а двамата ответници като наследници на Б. Б. отговарят и за по 1/3 част от задълженията му като собственик на топлоснабдения имот на 2/3 ид.ч.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на 3 месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от ищец,ОФ от 31.07.2018год.,31.07.2019год. и 31.07.2020год.,както и справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018год. до 04.2020год.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно,в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.

С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда.

За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. в имота са отчитани уредите от фирмата за ДР като в жилището има 4 монтирани отоплителни тела и съответно 4 топлоразпределители.В имота липсва водомер за топла вода,поради което разходът е изчисляван на 5 броя потребители при норма от 140 л на потребител за едно денонощие ,съгласно чл.69,ал.2 НТ

Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация,ТЕ за отопление и за загряване на топла вода,като ТЕ за общи части не се начислява.

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период – по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на имотите по проект в сградната инсталация – 239к.м. за процесния имот. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца.