Решение № 8 от 12.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Велико Търново, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

И. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500551 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 463 от ГПК.

С Решение № 153/24.08.2023 год. по в. гр. д. № 336/2023 г. Ловешкият окръжен съд оставил без уважение жалбата на „Вици“ ЕООД – с. Лесидрен, общ. Угърчин, против Постановление от 28.11.2017 г. за разпределение на постъпили суми по изп. дело № 43/2017 г. на ЧСИ В. П..

Въззивна жалба против решението е подадена от длъжника „Вици“ ЕООД чрез адв. И. К.. Счита решението за необосновано, постановено в нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът не е обсъдил изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на разпределението. В т. 1 от разпределението е начислена такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 13 463.30 лв., без е посочен алгоритъм за изчисляването й. Тя следва да се изчисли върху събраната сума, като се изключи сумата 104 569.96 лв., определена за връщане на „Вици“ ЕООД и сумата 770.65 лв., определена за Ю. Г., който не е кредитор на дружеството, или събраната сума следва да се определи на 174 659.19 лв. Изчислена съобразно т. 26, б.“е“ от Тарифата таксата възлиза на 8 055.82 лв. с ДДС и от нея следва да се приспаднат вече платените суми за такса по т. 26 преди преобразуването на делото. Алтернативно, ако таксата се определи върху събраната сума от 280 000 лв., съгласно т. 26, б.“е“, тя възлиза на 10 584 лв. с ДДС и от нея следва да се приспаднат вече събраните такси. От разпределението следва да бъдат изключени вземанията по т. 5 в размер на 770.85 лв. на взискателя Ю. Г., тъй като негови длъжници са Ц. Л. и И. Л., а не 1 дружеството. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени постановлението за разпределение като незаконосъобразно, като даде указания на съдебния изпълнител за правилно разпределяне на сумата.

В писмения си отговор взискателят „Банка ДСК“ АД чрез пълномощника юрисконсулт Д. Йорданова заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение като законосъобразно, постановено при съобразяване на материалните и процесуалноправни норми.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и писмените доказателства по делото, намира следното:

Изп. дело № 878/2015 год. по описа на ЧСИ В. М., с район на действие РОС, е образувано от взискателя „Банка ДСК“ АД за удовлетворяване на вземанията му към солидарните длъжници „Вици“ ЕООД, „Гея Мод-64“ ЕООД, Ц. И. Л. и И. И. Л. по изп. лист от 12.11.2015 год., изд. по ч. гр. д. № 6655/2015 год. на РС-Русе за сумите: 112 970 лв. просрочена главница, ведно със законната лихва от 09.11.2015 г. до окончателното изплащане; 11 520.87 лв. лихва за забава за периода 25.10.2014 г. – 08.11.2015 г., 7 138.65 лв. лихвена надбавка за забава за периода 06.02.2015 г. – 08.11.2015 г., 221.37 лв. такси за периода 09.12.2014 г. – 04.11.2015 г., както и 2 637.02 лв. разноски по делото за ДТ и 2 224.55 лв. юрисконсултско възнаграждение. В изпълнителното производство са присъединени още вземания на „Банка ДСК“ АД и такива на други взискатели.

На осн. чл. 427, ал. 2 от ГПК делото е препратено на ЧСИ В. П., с район на действие ЛОС, където е образувано под № 43/2017 г. Принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот в с. Лесидрен, общ Угърчин, обл. Ловеч – поземлен имот с построените в него сгради, който е продаден на публична продан, проведена на 03.10.2017 г. – 03.11.2017 г. за сумата 280 000 лв. Видно от протокола от 06.11.2017 г., за купувач на имота е обявен Б. Р. Ю. – взискател по делото.

С Постановление за разпределение от 28.11.2017 г. ЧСИ В. П. е разпределил сумата между взискателите: „Банка ДСК“ АД – 119 112.93 лв., Б. Р. Ю. – 20 076 лв.; Д.

Д. И. – 20 484 лв., Ю. Т. Г. – 770.85 лв. и Община Угърчин – 170.44 лв. Сумата 280 000 лв. е разпределена между взискателите както следва:

1. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД: 13 847.30 лв. в полза на ЧСИ В. П., от които: 288 лв. такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 36 лв. такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ; 13 463.30 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 5 лв. ДТ за справка в МДТ, 40 лв. такса за скица и 15 лв. такса по т. 31б. “б“ от ТТРЗЧСИ;

2. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД: 170.44 лв. - МДТ Угърчин 3. Вземания по „чл. 136, ал. 3 от ЗЗД“ (няма такава разпоредба): 119 988.95 лв. в полза на „Банка ДСК“ АД;

2

4. Вземания „съгласно чл. 136 ал. 6 от ЗЗД“ (няма такава разпоредба): 20 484 лв. на взискателя Д. Д. И.;

5. Вземания „съгласно чл. 136 ал. 6 от ЗЗД“: 770.85 лв. на взискателя Ю. Т. Г. и 6. Вземания „съгласно чл. 136 ал. 6 от ЗЗД“ - НАП - няма задължения 7. Вземания „съгласно чл. 136 ал. 6 от ЗЗД“: 92.50 лв. на ЧСИ В. М..

8. Сума в размер на 104 569.96 лв. – за връщане на „Вици“ ЕООД.

Съдебният изпълнител е постановил взискателят-купувач Б. Р. Ю. да внесе сумата 259 924 лв.

Взискателят Ю. Т. Г. е присъединен в изпълнителното производство с разпореждане на съдебния изпълнител от 30.11.2017 г. Видно от приложеното Удостоверение от 10.11.2017 г. по изп. дело № 800/2017 г. на ЧСИ В. М., с район на действие РОС, длъжници на взискателя Ю. Т. Г. са Ц. И. Л. и И. И. Л., като дължимата от тях сума е в общ размер 770.85 лв.

Разпределението е предявено на 15.12.2017 г.

В срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК срещу него е подадена жалба от длъжника „Вици“ ЕООД, която е оставена без уважение от окръжния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане и е основателна по съществото си:

Съгласно Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК – т. 1, при обжалване на разпределението по реда на чл. 463 ГПК съдът е ограничен от оплакванията, като служебно проверява единствено включването в разпределението на присъединените по право взискатели.

В случая длъжникът „Вици“ ЕООД оспорва изготвеното разпределение в частта относно определената в полза на ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 13 463.30 лв. и относно разпределената на взискателя Ю. Т. Г. сума в размер на 770.85 лв.

Жалбата е основателна, а оспореното разпределение в тези части – незаконосъобразно. По следните съображения:

Видно от изготвеното разпределение, ЧСИ В. П. не е посочил как (върху коя сума) е определена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 13 463.30 лв., нито подобно пояснение е направено в мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК (дори и изчислена върху получената от продажбата сума в размер на 280 000 лв. таксата по т. 26 б. “е“ не възлиза на 13 463.30 лв.).

Таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ се събира за изпълнение на парично вземане върху събраната сума, като размерът й зависи от размера на събраната сума (б.а“ – „е“). При тази редакция на нормата, безспорно е, че таксата по чл. 26 от Тарифата се събира върху размера на удовлетворените в резултат на изпълнителния способ 3 вземания. Отделно от това, таксата е пропорционална и като такава се събира съобразно материалния интерес съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, което означава – съобразно удовлетворените вземания. С оглед на това, следва да се приеме, че ако след извършване на разпределението по реда на чл. 460 от ГПК, остане сума, която следва да се върне на длъжника, тя не следва да се включва в размера на „събраната сума“ по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съответно – таксата не следва да се изчислява върху тази сума. В конкретния случай, при изчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ сумата 104 569.96 лв., определена от съдебния изпълнител за връщане на длъжника „Вици“ ЕООД, следва да бъде изключена от общия размер на вземанията, удовлетворени от получената от публичната продан сума.

Жалбата е основателна и в частта относно участието в разпределението на взискателя Ю. Т. Г.. Видно от изпълнителното дело, недвижимият имот, предмет на проданта, е собственост на длъжника „Вици“ ЕООД. Дружеството не е длъжник на присъединения взискател Ю. Т. Г., видно от удостоверението по изп. дело № 800/2017 г. на ЧСИ В. М. и той не може да се удовлетворява от неговото имущество. Длъжници на взискателя Ю. Т. Г. са солидарните длъжници на първоначалния взискател „Банка ДСК“ АД - И. И. Л. и Ц. И. Л. и само тяхното имущество може да бъде служи за събиране на вземането му. С оглед на това, взискателят Ю. Т. Г. - с вземане съгласно разпределението в размер на 770.85 лв., следва да бъде изключен от разпределението.

Отделно от това, вземането му в посочения размер не следва да участва при определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Предвид изложеното по горе, таксата по т. 26 от Тарифата следва да бъде изчислена съобразно събраната за удовлетворяване на взискателите сума в размер на 174 659.19 лв. (280 000 лв. - 104 569.96 лв., - 770.85 лв.), при което, съгласно т. 26 б.“е“ от ТТРЗЧСИ тя възлиза на 8 055.82 лв. с ДДС.

Разликата над 8 055.82 лв. до 13 463.30 лв. неправилно определена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а именно – 5 407.48 лв., следва да бъде прибавена към сумата за връщане на длъжника „Вици“ ЕООД - 104 569.96 лв. Към нея следва да бъде прибавена и сумата 770.85 лв., представляваща вземането на неправилно включения в разпределението взискател Ю. Т. Г.. При това, общият размер на сумата за връщане на длъжника – собственик на продадения имот, възлиза на 110 748.29 лв.

Обжалваното решение на ЛОС, с което жалбата на „Вици“ ЕООД против разпределението на суми по изп. дело № 43/2017 г. по описа на ЧСИ В. П., извършено с Постановление от 28.11.2017 г., е оставена без уважение следва да бъде отменено, вместо което, на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, разпределението следва да бъде отменено в частта по т. 1: Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, като таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ вместо 13 463.30 лв. бъде определена на 8 055.82 лв. с ДДС и в частта по т. 5, като взискателят Ю. Т. Г. с разпределена сума в размер на 770.85 лв. бъде изключен от 4 разпределението. В резултат на отмяната на разпределените в тези две части, следва да бъде изменена и т. 8, като размерът на сумата за връщане на „Вици“ ЕООД бъде определен на 110 748.29 лв.

Водим от горното и на чл. 463 ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 153/24.08.2023 год. на Ловешки окръжен съд по в. гр. д.

№ 336/2023 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ разпределение по изп. дело № 43/2017 г. по описа на ЧСИ В. П., с район на действие ЛОС, извършено с Постановление от 28.11.2017 г. в частта по т. 1, т.

5 и т. 8, вместо което постъпилата от публичната продан сума в размер на 280 000 лв. се разпределя по следния начин:

1. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за разноски по принудителното изпълнение: 8 439.82 лв. в полза на ЧСИ В. П., от които: 288 лв. такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 36 лв. такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ; 8 055.82 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 5 лв. ДТ за справка в МДТ, 40 лв. такса за скица и 15 лв. такса по т. 31 б.“б“ от ТТРЗЧСИ;

2. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД за данъци върху имота: 170.44 лв. за Община Угърчин;

3. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, обезпечени с ипотека: 119 988.95 лв. за „Банка ДСК“ АД;

4. Вземания по чл. 137, ал. 1 от ЗЗД: 20 484 лв. за взискателя Д. Д. И.;

6. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД – НАП – няма задължения 7. Вземания по чл. 137, ал. 1 от ЗЗД: 92.50 лв. на ЧСИ В. М..

8. Сума в размер на 110 748.29 лв. – за връщане на длъжника „Вици“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5