Определение № 3385 от 01.09.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1694/2023
- Вид
- Определение № 3385
- Подписан
- 01.09.2023
- В сила
- 01.09.2023
- Състав
- Тони Кръстев, мл.с. Марина Кирилова Семова, Радостин Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3385 гр. Варна, 01.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев
Членове:
Радостин Г. Петров мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501694 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 418, ал. 4, във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 55874/25.07.2023 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111, чрез юрк. Петя Белчева, срещу Разпореждане № 26990/18.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 8077/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XX-ти състав, в частта с която е отхвърлено подаденото заявление за издаване в полза на дружеството-кредитор на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземания, основани на извлечения от счетоводните книги на банката, срещу длъжника Н. П. Л., ЕГН **********, *******, като кредитополучател, за сумата от 2 803.01 лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 21.06.2023 г., съгласно Раздел II, т. 13 към Договор № 014LD-R-010713/05.06.2019 г. за банков кредит, сключен между страните.
Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Сочи, че претенцията на банката се основава на 1 договорно задължение, като уговорената в т. 13 от Договора наказателна лихва има характер на предварително договорена неустоечна клауза и се определя при забава с олихвяване само на части от вноски по главницата, като върху тези забавени, след пропускането на падежа суми, се начислява договорния лихвен процент и надбавка в размер на 10 %. Отбелязва, че при съставянето на погасителния план, включените във всяка вноска лихви се отчитат върху усвоена и непогасена част от главницата като остатък след приспадане на предходни платени вноски. Поради това при забавено плащане размерите на главницата по вноски с пропуснат падеж, които не са били предвидени като неплатен остатък за следващ месец не се олихвяват по общия ред, а за тях се извършва отделно начисляване на договорна лихва като възнаграждение поради продължаващо ползване на тези непланирани средства на кредитополучателя. Следователно и последният продължава да дължи възнаградителна лихва, като с оглед просрочието дължи и обезщетение за забавата си, което е в размер на законната лихва. Посочва, че тази договорка изцяло покрива характеристиките на неустойка за забава и има предназначение да компенсира вредите от неизпълнението. Счита, че завишеният й размер се налага именно, за да изпълни придадените й от закона обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и договореният размер не може да се счете за необосновано високо обезщетение. Намира, че уговорената клауза за наказателна лихва няма неравноправен характер, като сочи, че за да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, тя трябва да излиза от присъщите й функции. Счита, че след като заповедният съд не е възприел този начин на олихвяване, то е следвало да замести договорната клауза с императивната разпоредба на чл. 86 от ЗЗД и да издаде заповед за изпълнение до размера на законната лихва за периода от 10.01.2022 г. до 09.08.2022 г., която за процесния период е 10 %, като определи сам размера й на осн. чл. 162 от ГПК. По същество отправя искане за отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за търсената сума. Претендира разноски както за заповедното производство, така и сторените по частната жалба.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 2 интерес от обжалване, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В производството по чл. 418, ал. 4 от ГПК не се връчва препис от частната жалба.
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление с вх. № 47305/22.06.2023 г., подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу Н. П. Л., ЕГН **********, ******* за сумите както следва: 11 130.02 лева – главница по Договор № 014LD-R-010713/05.06.2019 г. за банков кредит; 1 341.81 лева – договорна лихва, за период считано от 10.08.2020 г. до 10.06.2023 г., съгласно Раздел II, т. 4 от Договора; 2 803.01 лева –наказателна лихва за период считано от 10.08.2020 г. до 21.06.2023 г., съгласно Раздел II, т. 13 от Договора; 30.24 лева – дължима застрахователна премия по застраховка „Спокойствие с FiHealth“, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са разноски за заповедното производство.
Към заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на банката, Договор № 014LD-R-010713/05.06.2019 г. за банков кредит, ведно с погасителен план към него и приложимите Общи условия, методика за определяне на референтен лихвен процент, застрахователна полица за застраховка „Спокойствие с FiHealth 014LD-R-010713-1104“, ведно с приложимите Общи условия и Заявление за застраховане от 05.06.2019 г.
Заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение за сумата от 11 130.02 лева за главница по Договора за банков кредит; сумата от 1 341.81 лева за договорна лихва, за период считано от 10.08.2020 г. до 10.06.2023 г., съгласно Раздел II, т. 4 от Договора и за сумата от 30.24 лева – дължима застрахователна премия по застраховка „Спокойствие с FiHealth“, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил претенцията за 2 803.01 лева – наказателна лихва за период считано от 10.08.2020 г. до 21.06.2023 г., дължима на основание Раздел II, т. 13 от Договора. Присъдил е разноски съразмерно с уважената част от заявлението, като е отхвърлил искането в 3 останалата част.
Настоящото обжалване касае разпореждането в отхвърлителната му част досежно претенцията за просрочена наказателна лихва в размер на 2 803.01 лева, уговорена в Раздел II, т. 13 от Договора за банков кредит. За да отхвърли заявлението в тази част, заповедният съд е приел, че длъжникът има качеството на потребител по процесния договор, поради което и приложение следва да намерят разпоредбите на ЗПК. В тази връзка е счел, че уговорената наказателна лихва противоречи на чл. 33, ал. 2 от ЗПК и на максимално предвидения праг на отговорност на длъжника при допусната забава, който е до размера на законната лихва, поради което и същата е нищожна, на осн. чл.
21, ал. 1 от ЗПК, респективно начислената въз основа на нея наказателна лихва – недължима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, чрез издаването на изпълнителен лист, се допуска ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Освен на специфичните изисквания за издаване на заповед за незабавно изпълнение, заявлението следва да отговаря и на общите изисквания за редовност, визирани в чл. 410, ал. 2 и чл. 411, ал. 2 ГПК.
Процесното искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение произтича от документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – документ и извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банка по Договор за кредит.
Настоящата претенция се основава на договорна клауза, поместена в Раздел II, т. 13 от Договора, видно от която е че плащанията, дължими но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. В раздел II, т. 4 от Договора, към която препраща уреждащата процесната наказателна лихва клауза, се предвижда, че за ползвания кредит 4 кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева, прилаган от банката и увеличен с надбавка от 7.7536 пункта.
От данните в заповедното производство и като се вземе предвид съдържанието на т. 13 от Договора, която предвижда формирането на размера на наказателната лихва да става по начина предвиден за договорната такава и към нея да се прибавя наказателна надбавка в размер на законната лихва, не става ясно как се формира размерът на претенцията за наказателна лихва от 2 803.01 лева – върху каква по размер и вид главница е начислена и дали не се касае за двукратно начисляване на договорна лихва за един и същ период от време. Видно от сезиращото заявление и придружаващото го извлечение от счетоводни книги е че за същия период на самостоятелно основание се претендира договорна лихва, доколкото претенцията за последната обхваща периода от 10.08.2020 г. до 10.06.2023 г., а претенцията за наказателна лихва се отнася за период от 10.08.2020 г. до 21.06.2023 г. В случай, че размерът на претенцията за наказателната лихва за забава е формиран, като към законната лихва е кумулирана и възнаградителната, на посоченото от заявителя договорно основание, то общият размер на претендираната лихва безспорно би надхвърлил максималния допустим по чл. 33, ал. 2 от ЗПК, който предвижда императивна забрана размерът на обезщетението за забава на потребителя, какъвто е длъжникът, да надвишава този на законната лихва.
Посочените неясноти в правопораждащите вземането факти и в определянето на неговия размер, представляват отхвърлително основание по чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК.
Не биха могли да бъдат споделени и доводите на въззивника, въведени с въззивната частна жалба, че обезщетителен характер има само посочената наказателна надбавка в размер на законната лихва, тъй като в такъв случай клаузата не би съдържала изчислителен механизъм на дължимото от кредитополучателя обезщетение при просрочие.
Във връзка с наведените от частния въззивник твърдения за частична недействителност на уреждащата процесната наказателна лихва клауза, поради което първоинстанционният съд е следвало да редуцира нейния размер до този на законната лихва, следва да се посочи, че заповедният съд 5 няма правомощие да замести волята на заявителя, който е отправил искане за присъждане на наказателна лихва на договорно основание, а още повече предвид неяснотата досежно начина, по който е формиран нейният размер.
Поради това и няма основание за частично уважаване на претенцията за наказателна лихва. Посочената в частната жалба практика е неотносима към настоящия случай, доколкото касае исковото произвидство по чл. 422 от ГПК, а не заповедното такова, което се различава съществено с оглед формалния си характер и при което съдът се произнася по съдържащите се в заявлението претенции въз основа на представените документи, чиято удостоверителна сила проверява по смисъла на чл. 418, ал. 1-3 от ГПК.
Съответно при неоснователност на заявеното искане не се дължи присъждане на определяемо такова по реда на чл. 162 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че правата на заявителя не са ограничени, доколкото пред него стои възможност да предяви осъдителен иск за отхвърлената част от вземането съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 4 от ГПК.
Поради съвпадение в крайните изводи на настоящия състав с тези на първостепенния съд поставеното за разглеждане разпореждане следва да се потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 26990/18.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 8077/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XX-ти състав, в частта с която е отхвърлено подаденото заявление за издаване в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111, на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземания, основани на извлечения от счетоводните книги на банката, срещу длъжника Н. П. Л., ЕГН **********, *******, като кредитополучател, за сумата от 2 803.01 лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 21.06.2023 г., съгласно Раздел II, т. 13 към Договор № 014LD-R010713/05.06.2019 г. за банков кредит, сключен между страните.
Разпечатката съдържа 30 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7c17349-079c-475d-b101-8d3e3ac6673a