Решение № 107 от 30.09.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Царево, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. И. като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20262180100613 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС.

Подадена е искова молба от Община Царево, ЕИК 000057097, против Т. Р. Р. и Д. Р. Р., уточнена с молба с вх. №3846/05.06.2026г., с която са предявени пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че Т. Р. Р., в качеството му на първоначален носител на правото на строеж и в качеството му на наследник на К. Т. Р., и Д. Р. Р., в качеството й на наследник на К. Т. Р., не притежават учреденото с Договор за отстъпено право на строеж върху недвижим имот от 14.04.1989г. право на строеж за построяване на жилищен строеж по одобрен план със застроена площ от 180 кв. м. в парцел XV, кв. 30 по плана на с. Лозенец, Община Царево, съответстващ на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. Лозенец, Община Царево, поради погасяването му по давност вследствие неупражняването му в предвидения в чл. 67, ал. 1 ЗС петгодишен срок. Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. Лозенец, Община Царево, одобрени със Заповед №РД-18-54/24.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 694 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: имоти с идентификатори ********* за което се легитимира с Акт за частна общинска собственост №2319/28.10.2024 г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд – Царево на 29.10.2024 г. под акт №51, том 8, вх. рег. №2325. Твърди, че с Договор за отстъпено право на строеж върху недвижим имот от 14.04.1989г. ОбНС – гр. Мичурин е учредил възмездно вещно право на строеж в полза на К. Т.Р. и Т. Р. Р. за построяване на жилищен строеж по одобрен план със застроена площ от 180 кв. м. в парцел XV, кв. 30 по плана на с. Лозенец, Община Царево, съответстващ на поземлен имот с идентификатор ********по КККР на с. Лозенец, Община Царево. С уточняваща молба с вх. №3846/05.06.2026г. ищецът сочи, че К. Т. Р. е починала на 1

25.02.2012г., като нейни наследници по закон са ответниците Т. Р. Р. – син, и Д. Р. Р. – дъщеря, поради което искът е насочен срещу Т. Р. Р. както в качеството му на първоначален носител на правото на строеж по договора от 14.04.1989г., така и в качеството му на наследник на К. Т.Р., а срещу Д. Р. Р. – в качеството й на наследник на К.. Т. Р.. Ищецът твърди, че учреденото ограничено вещно право на строеж не е упражнено в предвидения в чл. 67, ал. 1 ЗС петгодишен срок, поради което същото се е погасило по давност в полза на собственика на земята. Поддържа, че ответниците продължават да се легитимират като носители на учреденото право на строеж, което препятства упражняването в пълен обем на правото на собственост на Общината върху процесния недвижим имот. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците, чрез процесуалния им представител, е постъпил отговор на исковата молба, с който не оспорват изложените в нея обстоятелства и признават предявените искове за основателни. Не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. С оглед заявеното с писмения отговор признание на исковете прави изрично искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.

237 ГПК.

Ответниците не се явяват лично в съдебното заседание, като се представляват от надлежно упълномощения им процесуален представител адв. Р. Д., която поддържа подадения отговор на исковата молба и потвърждава, че доверителите й не оспорват предявените искове и ги считат за допустими и основателни.

С протоколно определение от 29.09.2026г. съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание на исковете.

Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, поради което събраните в производството доказателства не следва да бъдат обсъждани по същество.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Налице е изрично признание от ответниците на предявените срещу тях отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС. Ответниците са признали исковете още с депозирания отговор на исковата молба, като направеното признание е потвърдено и поддържано от процесуалния им представител в проведеното открито съдебно заседание. Не са налице пречките, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не се отнася до право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на исковете е направено от надлежно упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК процесуален представител. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил изрично искане за постановяване на решение съобразно признанието.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице условията за постановяване на решение в хипотезата на чл. 237, ал. 1 ГПК, като предявените пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

67 ЗС следва да бъдат уважени.

По разноските:

По делото не са налице обстоятелства, които да обосновават извод, че ответниците са дали повод за завеждането му, а същите са признали предявените искове още с отговора на исковата молба, поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 2

ГПК и направените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС вр. чл.

237 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Царево, ЕИК 000057097, с адрес: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ №36, представлявана от *********, че Т. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. М********* в качеството му на първоначален носител на правото на строеж, както и в качеството му на наследник на К. Т.Р., починала на 25.02.2012г., и Д. Р.

Р., ЕГН **********, с адрес: гр. М.***************, в качеството й на наследник на К. Т. Р., не притежават правото на строеж, учредено с Договор за отстъпено право на строеж върху недвижим имот от 14.04.1989г. в полза на К. Т. Р. и Т. Р. Р. за построяване на жилищен строеж по одобрен план със застроена площ от 180 кв. м. в парцел XV, кв. 30 по плана на с.

Лозенец, Община Царево, съответстващ на поземлен имот с идентификатор*********по КККР на с. Лозенец, Община Царево, поради погасяването му по давност вследствие неупражняването му в предвидения в чл. 67, ал. 1 ЗС петгодишен срок.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________

3