Определение № 694 от 25.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 694 гр. Варна, 25.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500250 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по подадена от адвокат Д. Д. Н., процесуален представител на въззивника Б. В. М., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с вх.№7661/28.10.2024г. за изменение на решение №152/16.10.2024г., постановено по в.гр.д.№250/24г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати на адвокат Д. Д. Н. от АК-Ловеч сумата от 2 650, 77лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска защита на Б. В. М. пред въззивна инстанция, съразмерно основателната част от исковете, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.В молбата се твърди, че неправилно съдът е определил общо възнаграждение за процесуалния представител на въззивника в размер на 3 000лв. и присъдил съразмерно на основателната част от исковата претенция сумата от 2 650, 77лв.Така, защото не е съобразена разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, предвиждаща определяне на отделно възнаграждение за всеки от предявените искове, както и обстоятелството, че кантората на представителя се намира в населено място, отстоящо на 300 км. от гр.Варна, а делото е било насрочено за 9, 00ч., поради което участието на представителя е отнело 2 работни дни, поради което и на осн. чл.2, ал.8 от същата наредба му се дължи и допълнително възнаграждение за пътни разходи и престой.Извън горното и цитираната от съда практика на СЕС би била приложима единствено, ако делото не бе с фактическа и правна сложност, ответникът е признал иска и не се достигнало до двойна размяна на книжа, което в случая не е така, поради което и на представителя се дължи възнаграждение, определено поне в минималните размери по Наредба №1/04г. на ВАдвС за всеки от исковете, т.е. на осн. чл.7, ал.2, т.4 от същата в размер на 3 966, 48лв. по първия иск и в 1 размер на 449, 60лв. по втория или съразмерно уважената част от първия се следва сумата от 3 487, 50лв. и в пълен размер за втория, който е изцяло уважен, или общо сумата от 3 937, 10лв.Претендира се въззивното решение да бъде изменено в частта му относно разноските, като на представителя се присъди възнаграждение, възлизащо общо на 3 973, 10лв.

Насрещната страна по молбата РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна в депозирания отговор по молбата в срока по в чл.248, ал.2 от ГПК, чрез процесуалния представител ю.к.С.П., поддържа становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.

Производството по в.гр.д.№250/24г. по описа на ВАпС е образувано по подадена въззивна жалба от Б. В. М. против решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:

1/ е отхвърлен предявеният от Б. В. М. против РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна иск с пр.осн. чл.78, ал.1 от ЗДСл в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 36 456лв. до 41 456лв./т.е. сумата от 5 000 лв./, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма счупване на горния край на тибията/голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата; 2/ Б. В. М. е осъден да заплати на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна сумата от 123, 39лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, и подадена въззивна жалба от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна против решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.

№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати на Б. В.

М. сумата от 36 456лв., представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата; 2/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 1 496лв., от които: сумата от 146лв. - заплатено лечение в МБАЛ „Света Анна Варна“АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2020г. до пълното изплащане на сумата, и сумата от 1 350лв. - поставен имплант/остеосинтезни средства-комплект/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.2020г. до пълното изплащане на сумата, представляващи нанесени на ищеца имуществени вреди, а именно разходи по лечението му, в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията /голям 2 пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, на основание чл.78, ал.1 от ЗДСл; 3/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати на адв. Д. Д. Н. сумата от 4 130, 64лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА; 4/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 1 518, 08лв., представляваща държавна такса за производството, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

С решение №152/16.10.2024г., постановено по в.гр.д.№250/24г. по описа на ВАпС, гр.о., обжалваното решение на ВОС е изцяло потвърдено.

Във въззивната си жалба, подадена чрез процесуалния представител, въззивникът е претендирал присъждане на разноски за въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.Пред първоинстанционния съд е представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022г., сключен между Б.М. и адв.Д.Н., с който е било договорено безплатно оказване на правна защита и съдействие/поради наличие условие по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА/, изразяващи се в процесуално представителство и защита при завеждане на исково производство за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., до окончателното приключване на делото пред всички инстанции.В първото и единствено проведено пред ВАпС о.с.з. е представен от процесуалния представител на въззивника списък по чл.80 от ГПК, с който е претендирано присъждане на възнаграждение по всеки от предявените искове в минималните размери по Наредба №1/04г. на ВАдвС, а именно по иска за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн. чл.7, ал.2, т.4 в размер на 3 966, 48лв., а по този за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди на осн. чл.7, ал.2, т.2 в размер на 449, 60лв.В същото о.с.з. насрещната страна е възразила за прекомерност на поисканите за определяне от съда за заплащане на адв.Н. възнаграждения.

С решението си съдът е приел, че с оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената 3 работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Спорът по настоящото въззивно производство е разгледан в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства.Процесуалният представител на ищеца е изготвил въззивна жалба и отговор по въззивната жалба на насрещната страна, както и се е явил в о.с.з.При преценка материалния интерес за въззивното производство/общо 42 952лв./, количеството на свършената работа и фактическата, и правна сложност на делото, която не е ниска, но не е и изключително висока, съдът е определил общо възнаграждение в размер на 3 000лв., от което съразмерно на основателната част от претенцията/37 952лв./ е присъдил на процесуалния представител сумата от 2 650, 77лв.

Молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е допустима, подадена е в рамките на предвидения преклузивен срок/в случая в срока за обжалване на цитираното решение/, страната, която претендира изменение, има представен списък на разноските по чл.80 от

ГПК.Разгледана по същество е неоснователна.Посочените в цитираната наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Както е посочено и в решението, делото не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност.Съдът приема, че при депозирана въззивна жалба и отговор на въззивна жалба, явяване в едно о.с.з., несъбиране на нови доказателства, посочените сложност на делото и негов материален интерес, определеното възнаграждение в размер на 3 000лв. съответства на вида и количеството на извършената работа от адвоката пред въззивна инстанция, фактическата и правна сложност на делото, пазарните условия и се явява справедливо и обосновано, поради което искането за неговото увеличаване се явява неоснователно.Неоснователни са и твърдения, че даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС е приложимо единствено когато делото не е с фактическа и правна сложност, ответникът е признал иска и не се достигнало до двойна размяна на книжа.Подобни изводи не следват от посоченото тълкуване, дадено в решението на СЕС, и в тази връзка съдът приема, че минималните размери на адвокатските възнаграждения, уредени в Наредба №1/09.01.2004г., не са задължителни при определяне на адвокатските възнаграждения при условията на чл.38 от ЗА.Определяйки възнаграждението за адв.Д.Н. съдът е съобразил обстоятелството, че са разгледани два обективно съединени иска с отчасти различен предмет на доказване, както и е отчетено обстоятелството, че кантората на представителя е извън гр.Варна.Като неоснователна, подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от Д. Д. Н., процесуален представител на въззивника Б. В. М., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с вх.

№7661/28.10.2024г. за изменение на решение №152/16.10.2024г., постановено по в.гр.д.№250/24г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5