Решение № 1357 от 18.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. В., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110201012 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. Х. Х. против Наказателно Постановление № 23-0445-000772 / 27.09.2023 г. на Началник група в ОД-МВР-В., РУ А. с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДП, и административно наказание "Глоба" в размер на 10 лв. на основание чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП .

С жалбата се оспорва извършването на нарушението, като възз. Х. твърди, че мястото на нарушението е неправилно описано. Извеждат се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това се иска цялостна отмяна на постановлението.

В съдебно заседание, възз. Х., редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител, който депозира писмено становище.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител. Постъпили са писмени бележки.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2023 г. възз. Х. паркирал л. а. с рег. № ***, в района на 1 спирка от редовните линии за обществен транспорт, ноходяща се в гр.А. ул.“Г.П.“ в близост до магазин „КОП“. Около 11, 50ч., в изпълнение на служебните си задължения, на този пътен участък се намирали полицейски служители на РУ-А. , между които и свид. В.. След като наблюдавали няколко минути автомобила, който не бил в движение и бил със загасен двигател, решили да извършат проверка. При достигане до автомобила видели, че в него бил шофьора – възз.Х., указали му че е спрял на спирка от редовните пътни линии на градския транспорт, но той отказал да премести автомобила тъй като имал работа. Било преценено, че автомобила на въззивника е паркиран в зоната на автобусна спирка. Водачът възз.Х. не представил при проверката контролен талон от свидетелство за управление на МПС. Поради това бил съставен АУАН за допуснато нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 и по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДП. Били изготвени и снимки с местоположението на превозното средство.

В срока не били депозирани възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения акт против възз. Х. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. За него на въззивника на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДП била наложена "Глоба" в размер на 50 лв.и „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

За правилното изясняване на фактическата обстановка по делото е приобщена справка от Община-А., от която се установи, че на ул.“Г.П.“ е обособена спирка от редовните линии за обществен транспорт на пътници.

Същата е извън платното за движение и е обособена в „спирков джоб“ . Има поставен знак Д24 „Автобусна спирка“. Представена е снимка, от която ясно се вижда спирката и описания в НП близко стоящ магазин.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, разпита на свид.В., справки, снимки и тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

2

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органначалника група РУ А. при ОД-МВР-В., съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В АУАН се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Х. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

Съдът намира, че правилно е бил приложен материалния закон и правилно е било прието, че възз.Х. е извършил административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДП забранява престоя и паркирането на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Съгласно т. 51 от ДР на ЗАвП " спирка" е място, обозначено за спиране с цел слизане и/или качване на пътници. От изисканата и приобщена по делото справка от Община-А. е видно, че посочената спирка функционира и е обозначена със съответния пътен знак. Безспорно е че възз. Х. е паркирал автомобила си, на място което е притежавало обективните характеристики на спирка на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. От това може да се направи извод, че нарушението, което е описано в акта и постановление е осъществено от обективна страна.

Що се отнася до направеното възражение, че е неточно посочено 3 мястото на което е паркирал автомобила управляван от въззивника тъй като е изписано магазин „КОП“, съда следва да посочи, че видно от снимковия материал представен по делото в действителност в близост до спирката се намира посочения магазин. Мястото на спирката е описано съобразно наличните данни, а именно град, улица и близкостоящ обект. Спирката няма име и поради това такова не е посочено.

По направеното възражение за допусната правописна/техническа грешка в описанието на нарушението в АУАН, съда приема, че от нея не се нарушават процесуалните права на въззивника. В процесното НП грешката е преодоляна и е ясно описанието на нарушението.

При така приетото от фактическа страна, съдът прие от правна страна, че въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, е депозирана в законоустановения срок, от процесуално легитимен субект, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати твърдяните във въззивната жалба съществени Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест е негова.

Фактическата обстановка се потвърждава от разпитаните в съдебно заседание свидетели и представените по делото писмени доказателства.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон.

По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно 4 наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.

43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.3 Закона за движение по пътищата императивно предписва правилото, че паркирането на леки автомобили е категорично забранено на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Това несъмнено е така тъй като в противен случай се затруднява основното предназначение на редовните пътнически линии, а именно безпрепятстваното слизане и качване на пътници.

В разглеждания случай по делото категорично се установи, че възз. Х. е паркирал собствения си лек автомобил на автобусна спирка. Водачът се е намирал в превозното средство при пристигането на служителите на Общинска полиция, автомобилът се е намирал в покой, не е бил с включени фарове, които да обосноват наличието на престой, не е бил обозначен и като аварирал, противно на твърденията на жалбоподателя, доколкото по делото няма данни на мястото да е имало изискуемия от закона светлоотразителен триъгълник, който да сигнализира за наличието на повреда в автомобила.

Възз.Х. е отказал да премести автомобила си въпреки указанието на полицейските служители, че е спрял на спирка.

Материално - правната норма, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение, е тази на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба престоят и паркирането са забранени на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Нормата на чл.184, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда на свой ред, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен 5 превоз на пътници или кръстовище.

Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана АУАН и е наложил наказание за извършеното нарушение във фиксирания размер определен в санкцията на закона. Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН. Видно от справката за нарушител, издадена от КАТ- В., жалбоподателят е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП, като това сочи за личното му тенденциозно несъобразяване с правилата установени в обществото за движение по пътищата и в частност при управление на МПС. Това сочи за високата обществена опасност на дееца и липсата на превъзпитание на нарушителя към спазване на установения ред.

С оглед посоченото, съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установи извършването на посоченото в акта, съответно в обжалваното НП административно нарушение.

Правилно АНО е приел, че въззивника е извършил нарушение на чл.

100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП в редакцията на правната норма към датата на проверката, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, не е носила и не е представила пред проверяващите КТ към СУМПС. Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП в редакцията на нормата към датата на издаване на НП, като наложеното административно наказание :