Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21589 от 28.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5581/2023
Вид
Решение № 21589
Подписан
28.11.2024
В сила
28.11.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 21589 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело № 20231110105581 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Н. Д. срещу ЗД „Е.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени частични осъдителни искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 14.05.2021 г., в периода от 17:00 часа до 19:00 часа, в гр. Поморие се разразила силна буря с проливен дъжд и градушка, вследствие от която били нанесени щети по лек автомобил /л.а./ „БМВ 735И“ с рег. № ******, застрахован при ответното дружество по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 00500100411098, при уговорена клауза „Пълно Каско“, валидна към датата на настъпилото събитие, представляващо покрит риск от застрахователя.

В тази връзка, ищцата, в качеството й на собственик на увреденото имущество, на 19.05.2021 г., подала до ответника искане за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което пред дружеството била образувана преписка по щета № 0500855438.

В отговор на заявеното искане, на 12.11.2021 г. ищцата получила от ответника писмо, с което дружеството отказало изплащането на застрахователно обезщетение.

Ето защо моли съда да осъди ответника да й заплати дължимото застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв. – частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 3100 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и мораторно обезщетение в размер на 248 лв. – частично вземане от общо дължимото на стойност от 400 лв., начислено за периода от 12.11.2021 г. до 01.02.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава факта, че към датата на твърдяното събитие е осигурявал застрахователно покритие по 1 отношение на застрахованото имущество, както и че пред дружеството е било подадено уведомление за процесното събитие, въз основа на което била образувана процесната преписка по щета, по която бил поставен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва твърденията на ищцата, че процесните увреждания по автомобила са вследствие от градушка в гр. Поморие.

Твърди, че на 14.05.2021 г. процесното МПС не е било на територията на гр.

Поморие, поради което оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното събитие и нанесените щети по автомобила.

Излага доводи, че на 19.05.2021 г. пред дружеството са били заведени претенции за щети по повод две отделни застрахователни събития – процесното, както и във връзка с реализирано ПТП на 18.05.2021 г.

Твърди, че по отношение на уврежданията по автомобила с оглед последващото събитие от 18.05.2021 г. пред дружеството е била заведена преписка по щета № **********, като за отстраняване на идентични увреждания по автомобила, на 13.05.2021 г. била заведена и преписка по щета пред ЗАД „А.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

В тази връзка, предвид извършения оглед на автомобила на 13.05.2021 г. в гр.

София от страна на ЗАД „А.“ АД и констатирани показания на километража – 341 771 км., съответно извършения на 19.05.2021 г. оглед от представител на дружеството при установени показания на километража от 341 785 км., счита че доколкото автомобилът е изминал само 14 км. между двете дати, е невъзможно същият да се е намирал в гр.

Поморие на 14.05.2021 г. При условията на евентуалност счита, че претендираното обезщетение е прекомерно по размер. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване частични осъдителни искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищцата при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение с ответника по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, при уговорена клауза „Пълно Каско“, настъпило застрахователно събитие в периода на осигуряваното от ответника застрахователно покритие, което представлява покрит риск по сключената застраховка, от което са последвали нанесените щети по застрахованото имущество, които се намират в пряка и причинно-следствена връзка с процесното събитие, както и размера на действителните вреди по автомобила, за обезщетяването на които застрахователят дължи претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил дължимото в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение.

Безспорни в отношенията между страните са обстоятелствата, че към датата на твърдяното събитие – 14.05.2021 г. ответникът е имал качеството застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 00500100411098, при уговорена клауза „Пълно Каско“, с предмет процесния лек автомобил - „БМВ 735И“ с рег. № ******, както и че за обезщетяване на щетите по автомобила във връзка с твърдяното събитие от 14.05.2021 г., пред застрахователя е 2 била образувана преписка по щета № 0500855438, по която е поставен отказ за изплащане на обезщетение от 12.11.2021 г.

Спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали на 14.05.2021 г. застрахованото имущество се е намирало на територията на гр. Поморие, където вследствие от твърдяното природно бедствие – градушка, са му били нанесени щети, които следва да бъдат репарирани от застрахователя.

По делото е представен препис от искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, заявена на 19.05.2021 г. от В. Н. С., въз основа на което пред застрахователя била образувана преписка по щета № 0500855438.

В хода на производството съдът е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля на ищеца – В. Н. С., която в проведено открито съдебно заседание на 05.06.2023 г. е посочила, че ищцата й е предоставила ползването на автомобила, тъй като й се наложило да пътува до гр. Поморие. Изложила е съображения, че на 14.05.2021 г. сутринта е отпътувала за гр. Поморие, където вследствие от градушка автомобилът бил увреден. Свидетелката твърди, че единствените увреждания по автомобила, за които е била уведомена от ищцата и синът й са били свързани с електрониката и километража на автомобила. Изложила е доводи, че автомобилът бил паркиран в гр. Поморие, на ул. „Александър Стамболийски“, както и че е пътувала за гр. Поморие, защото имала лична работа и трябвало да помогне на нейни познати, както и че е пътувала сама.

Като свидетел на ищцата е разпитан и синът й Н. К. К., който е потвърдил, че през месец май 2021 г. процесният автомобил е бил предоставен на В. Н. С. от майка му. Свидетелят е посочил, че при предоставянето на автомобила на В. С., същата е била предупредена от майка му и брат му относно наличието на проблеми с електрониката по автомобила, като нещо по километража мигало. При проведения разпит свидетелят е отбелязал, че при ползването на автомобила е имало увреждания от градушка, като челното стъкло на увреденото МПС било спукано.

В допуснатия от съда преразпит на свидетеля В. Н. С. същата е посочила, че по време на престоя й в гр. Поморие е била с неин приятел – К. Х.. Уточнила е, че е говорила със свидетеля Н. К., а не с другия син на ищцата – Д. К.. Свидетелката е изложила твърдения, че докато е била в гр. Поморие е отседнала на ул. „Александър Стамболийски“ заедно с К. Х., като е отбелязала, че са били само двамата в гр.

Поморие. Посочила е, че това къде са отседнали с К. Х. си е нейна работа, както и че нямало други хора по време на престоя им.

Като свидетел на ответника по делото е разпитан Х. Е. Е., в качеството му на служител при ответното дружество, специалност: „Огледи, вещо лице“, който е посочил, че през месец май 2021 г. е извършил оглед на процесния автомобил, като не е констатирал технически проблеми в показателите на таблото или в километропоказателите. Посочил е, че автомобилът е имал множество вдлъбнати по тавана, преден и заден капак, както и че уврежданията по автомобила представляват типични увреждания от градушка.

В открито съдебно заседание на 10.10.2024 г. е бил разпитан като свидетел на ответника Д. К. К. – син на ищцата, който е изложил данни, че не познава В. Н. С., както и че няма спомен да е обсъждал с брат му Н. К. наличието на увреждания от ПТП и дефекти по автомобила. Посочил е, че автомобилът се стопанисва от брат му.

При анализ на събраните в хода на делото гласни доказателства съдът констатира, че същите съдържат противоречиви твърдения, като дава вяра на показанията на свидетеля В. Н. С., в частта относно предоставянето в нейна полза на държането на автомобила от страна на ищцата към 13.05.2021 г. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Х. Е., извършил оглед на процесното МПС, който е изложил данни за наличието на вдлъбнати по тавана, както и по предния и задния капак на 3 автомобила, които се характеризират като увреждания от градушка. Съдът счита, че показанията на свидетеля В. С. не са последователни в частта относно причините за пътуването й до гр. Поморие, като съобразява и отказа й да уточни къде е отседнала при престоя й в гр. Поморие.

По реда на чл. 186 ГПК по делото е постъпила като писмено доказателство справка от Национален институт по метеорология и хидрология с изх. № ОД-03-5391/30.06.2023 г., съгласно която на 14.05.2021 г., от 18:10 до 18:50 часа в района на гр.

Поморие е имало гръмотевична буря с валеж от дъжд, като между 18:10 и между 18:20 часа дъждът е бил придружен от град, а максималните пориви на вятъра достигали до 20 м/с.

Като писмено доказателство по делото е прието и уведомление с изх. № 53-006758/06.06.2023 г., издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно което в системите на тол камери и трафик броячи на Агенция „Пътна инфраструктура“ няма регистрирани движения на процесното МПС за периода от 13.05.2021 г. до 19.05.2021 г. По делото е постъпило и писмо с изх. № 11-39-2/02.05.2024 г. от община Поморие, съгласно което в община Поморие няма налична информация за извършено плащане на паркинг на процесния автомобил на територията на община Поморие в периода от 13.05.2021 г. до 19.05.2021 г.

По делото е постъпило и уведомление от Агенция

„Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление с изх. № 53-003929/31.05.2023 г., съгласно което при извършена проверка в Електронната система за събиране на пътни такси за процесното МПС няма регистрирани преминавания за посочения период.

По делото е приета като неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, съгласно която от представения механизъм на застрахователното събитие, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в уведомлението за щета видими увреждания се налага извод, че щетите по процесния лек автомобил се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.05.2021 г. произшествие в гр. Поморие.

При съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства съдът приема, че към месец май 2021 г. ползването на автомобила е било предоставено от ищцата в полза на свидетеля В. Н. С.. Липсват категорични данни, които да обосноват извод, че на 14.05.2021 г. същата е паркирала процесния автомобил на територията на гр. Поморие, където вследствие от установеното природно бедствие – градушка, същият е станал обект на увреждане, от което са последвали процесните щети. Съдът приема, че в действителност по автомобила са нанесени увреждания, имащи характера на последствия от градушка, но въпреки посоченото липсват данни, които да обосноват безспорен извод, че посочените щети се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.05.2021 г., реализирано на територията на гр. Поморие. Настоящият съдебен състав дава вяра на приетото като писмено доказателство уведомление с изх. № 53-00-6758/06.06.2023 г., издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно което в системите на тол камери и трафик броячи на Агенция „Пътна инфраструктура“ няма регистрирани движения на процесното МПС за периода от 13.05.2021 г. до 19.05.2021 г.