Решение № 218 от 22.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. П., 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500183 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 1470 от 26.11.2024 г. постановено по Гражданско дело № 20235220101093 по описа на същия съд за 2023 година, е осъден ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.А. ” № 21 (ГДИН), да заплати на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС, във вр. с чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, на К. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „Н.В.“ № 39А, представляван от адв. А. Д. от САК, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер от 326,06 лв., както и обезщетение за забава в размер на 54,89 лв. представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като са отхвърлени като неоснователни иска за главница над присъдената сума в 1 размер на 326,06 лв. до претендирания размер от 1833,11 лв. и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 54,89 лева, до претендирания размер от 254,51 лева.

Осъден е К. Н. С. да заплати, на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 163,93 лв.

Осъден е ответника ГДИН да заплати на К. Н. С., сторените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер от 109,49 лв.

Осъден е ответника ГДИН, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати, по сметка на РС-П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 72,99 лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от ответника ГДИН, в осъдителните му части с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че районният съд е достигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по дело обстоятелства, както и обективната истина.

Счита, че на първо място въззивният съд следва изначално да погледне разширено и глобално върху поставения пред първата съдебна инстанция проблем, че през 2023г. пред РС П. са били депозирани първоначално 91 искови молби на служители от Затвора П. с предмет — положен допълнително труд над установеното работно време за наряди от 12 и 24 часа, като в последствие осем от тях били оттеглени, а останалите 83-ма служители продължили съдебната „битка” с оглед примера на колегите им от останалите затвори в страната без да отчетат факта, че тези дела се отнасяли за процесен период, в който се заплащало 12 часа за 12 часов наряд и 24 часа труд за 24 часов наряд, или преди 2019“. С оглед изхода по тези дела, работодателят се съобразил и издал заповед, според която на всички надзиратели в България следва да се заплащат по допълнително 30 /тридесет/ минути към отработеното време за 12 и 24 часови наряди.

Акцентира се, че обжалваното решение е порочно, тъй като преди постановяването му съдът не е възприел правилно обективната реалност, фактите и обстоятелствата по нея. Допълва, че с издадената заповед за заплащане допълнително по 30 минути към всеки отработен наряд, е действителното време необходимо за сдаването и приемането на едно 2 дежурство, с изключение на Затвора-С., където допълнителното заплащано време е в размер на 45 минути. И че това допълнително време е 30 минути и за процесния период, и то е заплащано не само на ищеца , а и на останалите 82 ищци по дела със същия предмет. Коментира се в жалбата съдебната практика на други съдилища-Окръжен съд Бургас по същия казус уеднаквил съдебната практика на съдебните състави от РС-Бургас, като присъдил да бъде заплатено допълнително по 30 минути към всеки отработен 12 или 24 часов наряд и моли Окръжен съд П. да се съобрази с тази практика.

Счита, че от исковия съд неправилно не са взети под внимание показанията на свидетеля на ответника Ф., заради некореспондирането им с показанията на свидетелите на ищеца Б. и Д., като моли въззивният съд да установи кой е заинтересованата страна по делото - този който води дело срещу ГДИН на същото основание (делото на Е.М. Б.-гр.д.№ 1080/2023г. по описа на РС П., и на М.И. Д. гр.д.№ 1104/23г.) или този служител, който според жалбоподателя точно и последователно е описал реалната фактическа обстановка по приемане и сдаване на един наряд и с пресякъл възможността на надзирателите, консултирайки се помежду си като свидетели, да добавят „по някоя допълнителна минута” към заплащаното им досега възнаграждение за отработени допълнително 30 минути.

Твърди се още, че районният съд неправилно е възприел представени от затвора видеозаписи, като акцентира, че ГДИН и Затвора - П. са държавен властнически орган част от Изпълнителната власт и като такъв писмените доказателства и видеофайлове, които произлизат от системата следва изначално да се приемат за истинни, освен ако се получи съмнение за истинността им не бъдат оспорени по съответния ред и се докаже, че са неистински. Допълва, че за началника на Затвора П. има заплаха от най-строга наказателна отговорност ако допусне представяне на неверни или подправени доказателства на съдебните, прокурорските и следствените органи. Посочва, че самите видеофайлове са обозначени с таймер, който отчита час, минута, секунда и много лесно се вижда, ако има манипулация на потока от кадри, което води до прескачане на кадрите, и прескачане на секунди и минути от записа и че такава манипулация не е констатирана при преглеждането на файловете от и съда. Счита, че твърденията на пълномощника на ищеца адв.Д.

, че видеофайловете са неистински не са доказани от страната която ги твърди.

3

Жалбоподателят счита, че исковият съд неправилно е възприел и тълкувал представения протокол ВД/МЗ-48/12.02.19г. /снимка на работното време в затвора/, чрез който на практика е бил установен реалният период от време, с който се удължава смяна заради сдаването и приемането на всички постове в затвора и последващия отвод. Излага доводи, че протокола е съставен извън исковия период при друга нормативна уредба и не бива да се приема за доказателство; че засеченото от комисията време на удължаване на работата в затвора е било 60 минути, като за този посочен период в точка една от протокола с посочена последователност: 08:15ч. - 08:30ч. - инструктаж.;

08:30 ч. - 09:05 ч. сдаване, приемане на постовете и извършване на обиск и претърсване по график; 09:05 ч. - 09:15 ч. отвод и освобождаване на старата смяна. Като за този отчетен период, през 2019 г. на служителите с било зачетено 25:00 ч. работно време, след което са почивали 4 дни, който факт бил потвърден от свидетеля на ищцовата страна Е. Б., както и от свидетеля на ответника гл. инспектор Г. Ф..

Твърди, че в случая засеченото време за инструктаж, приемане, сдаване и отвод е било един час, защото имало и допълнително заложено време от 35 минути за извършване на обиски и претърсване в затвора през 2019 г. Че такова задължение за обиск и претърсване не е заложено в заповедите за работното време относими към исковия период през 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023г., като същите подробно се изброяват в жалбата, като се акцентира, че в случая с зачитано работно време от 24:30 ч. и 12:30 ч. за отработен наряд и това време е смятано сумирано за тримесечие съгласно чл.16д, ал.2 ППЗИНЗС, които часове трябва да положат служителите на тримесечие, като разликата отработени часове над тримесечната норма е изплащана на служителя К. С. под формата извънреден труд.

Счита жалбоподателят, че твърденията на свидетеля Е. Б., че положението по отношение на сдаването и приемането на постовете в Затвора-П. през 2019 г. с напълно идентично с това през исковия периода след 2020 г. са необосновани и некореспондиращи с обективната реалност.

Допълва, че реално според постовите книги които е подписвал по дата и час ищецът С. реално не е имало случай за времето на исковия период да си тръгва по-късно от 08:45 ч. при начало на работния ден 8:15 ч., потвърждаващо тезата на работодателя, че общата продължителност на наряда 4 на служителите от ПОС в Затвора-П. не продължава повече от 24 ч. и 30 мин., а не както твърди ищеца и пълномощника му. Посочва, че след като служителят се подпише, че е сдал поста той повече няма задължения към работодателя и му остава да извърви 50-метра разстояние от корпуса до КПП то на затвора където се намира стаята за отвод, след това следва до 5-минути време за отвод и напускане на Затвора П. видимо и от представените видеозаписи и че всички тези мероприятия са включени в работното време.

В случая на съда било детайлно разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС, които се зачитали за работно врем съгласно Заповед № Л2271/13.05.19 г. на Главен директор на ГДИН гл. комисар В.М.

Акцентира се от жалбоподателя на важността на информацията съдържаща се във видеофайловете прегледани в производството пред първата инстанция с налична им сигнатура за година, ден, час и секунди, които системно, последователно и много лесно могат да бъдат - проследявани и възпроизвеждани, относно реалното време на пристигане на надзирателите, време за развод, сдаване и приемане на постовете, време за отвод и час на тръгване от затвора на служителите.

Допълва, че видеофайловете потвърждават свидетелските показания на гл. инспектор Г. Ф. и опровергават показанията на Е. Б. и М. Д., като отхвърлянето им от съда водело към необоснованост на решение. Излага се довод за недобросъвестност на ищеца при посочване на допълнително отработено време от 120 минути на всеки наряд, което претендира да му бъде заплатено.

По отношение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се поддържа, невъзможността на вещото лице да бъдат дадени цялостни и точни заключения относно изчисляването на отработените часове за последното тримесечие поради получаващата се разлика от осем дни недокомплект към изчисленият от 23.03.2023 г., до 31.03.2023 г., период от време, през който служителят може да бъде в компенсация и да не е идвал на работа или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен, и на практика това е водело до 5 неточности относно изчисленията на вещото лице, отразяващи се на крайното заключение. Счита, че по този проблем исковият съд не е се произнесъл с обжалваното решение, като е възприел изцяло експертизата и което водело до неточности в решението.

Обобщава жалбоподателят, че показанията на св.Б., сочещи, че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час, не са подкрепени от събраните по делото доказателства; че след като ищецът твърди това същият е следвало да го докаже при условията на пълно и главно доказване, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се с налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд и че такова доказване по делото не е проведено.

Допълва, че свидетелите на двете страни са потвърдили, че на територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите, които идват сутрин на работа могат да закусват и пият кафе след като преминат бариерата, но с това не започва работното време и че работното време започва съгласно заповедите за работното време на началника в 08: 15ч. в стаята за развод на наряда.