Решение № 30 от 07.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000001 по описа за 2025 година С решение № 100 от 12.11.2024г. по т.д. № 116/ 2024г. по описа на Окръжен съд-В.Търново е потвърден отказ рег.№ 20240913161722 на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписваниятаТРРЮЛНЦ да бъдат вписани по партидата на ППК „Наша земя-2002“с.Писарево, заявени със Заявление вх.№ 20240913161722 промени по регистрацията на кооперацията. Осъдена е

ППК „Наша земя-2002“ с.Писарево да заплати на АВ-ТРРЮЛНЦ разноски по водене на производството по обжалване на отказа пред ВТОС в размер на 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ППК „Наша земя-2002“ –с.Писарево, чрез пълномощника адв.М.П.. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано по изложени за това подробни съображения. Счита, че неправилно длъжностното лице по регистрацията се е занимавало с въпроси, отнасящи се до законосъобразността на решенията на ОС на кооперацията, което не е в негова компетентност, а в тази на съда, и то не в настоящото производство, а в исково производство по чл.58 ЗК. Счита, че проверката на длъжностното лице по регистрацията по т.4 и т.5 на чл.21 от ЗТР следва да се 1 ограничи само до това дали са представени изискуемите документи, касателно заявените обстоятелства и наличието на решение на ОС за приемането им, което е достатъчно, за да се направи извода, че подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, като при това преценката е строго формална. Счита, че в регистърното производство не може да се контролира законосъобразността на взетите решения на ОС, вкл. извършването на преценка за валидното му свикване. Сочи, че тези въпроси са предмет на самостоятелен, и то съдебен контрол по реда на чл.58 ЗК. Счита, че ВТОС неправилно е приел, че членовете на кооперацията не са били надлежно уведомени за насрочването на ОС понеже поканата за същото е връчена в пократък от законовия срок. Сочи, че ВТОС не е съобразил обстоятелството, че освен чрез лично връчване срещу подпис, е налице и публично разгласяване на поканата посредством залепването й на сградата на Кметството на с.Писарево и на входа на търговска сграда, притежавана от кооперацията, като към заявлението е приложена конкретната покана, ведно с протокол за поставяне на същата на определените места, които са с обществен достъп, като е спазен срокът по чл.16 ЗК, както и списъкът с имената и подписите на член-кооператорите, удостоверяващи, че им е връчена лично поканата. Излага, че са използвани два метода за оповестяване на поканата за провеждане на ОС, тъй като УС на кооперацията е съобразил, че чл.8.3 от Устава, предвиждащ изпращане на поканата най-късно седем дни преди датата на ОС, не кореспондира със закона. Счита, че след като е спазена процедурата чрез публично уведомяване, е налице редовно свикано ОС, като евентуално оспорване на това обстоятелство може да има в исково производство, а не в регистърно такова. Предвид на това счита, че неправилно съдът е приел, че е налице нередовно свикване на ОС предвид ползваните способи за оповестяване на събранието, които са алтернативно, а не кумулативно заложени. Сочи и че освен това никой от член-кооператорите не възразява за провеждането на събранието, именно защото са били уведомени, а това е целта на закона-да бъдат информирани и да им бъде предоставена възможност да защитят правата си на събранието, която цел е спазена и липсва порок на заявлението за вписване на решенията на ОС. Съдът не взел предвид и факта, че двамата от членовете, на които не е връчена срещу подпис поканата за ОС, са присъствали лично на самото ОС. Счита за неправилно решението на ВТОС и в частта за разноските, с която са присъдени такива в полза на АВ.

2

Излага, че производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е охранително и следва да се приложи чл.541 ГПК, като разпоредбата на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се приложи корективно, в който смисъл е съдебната практика. Моли съда да отмени решението на ВТОС, да отмени отказа на АВ за вписване на заявените промени в обстоятелствата по партидата на кооперацията, да даде задължителни указания на АВ за обявяването и вписването им, както и да отмени присъденото в полза на АВ възнаграждение за юрисконуслт.

Великотърновският Апелативен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 278 ал.4 вр.чл.

269 пр. 1 от ГПК настоящата инстанция счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно по следните съображения:

За да потвърди атакувания отказ, ВТОС е приел, че същият е правилен, поради това, че ОС на ППК „Наша земя-2002“-с.Писарево не е свикано законно, тъй като поканата до член-кооператорите, с която е свикано ОС, не е разгласена в съответствие с чл.16 ал.1 от ЗК най-малко 14 дни преди датата на провеждането му, а 7 дни, както е предвидено в Устава на кооперацията, който противоречи на посочената законова разпоредба. ВТОС е приел, че обхватът на проверката от ДЛР по т.4 и т.5 на чл.21 от ЗТР включва преценката дали решенията на ОС, въз основа на които се иска вписване на промени в обстоятелствата, са приети от законно свикано и проведено ОС, т.е. дали ОС е свикано от оправомощени лица, дали член-кооперторите са били надлежно поканени по съответния ред и в срок за насроченото ОС, дали са допуснати до участие, дали ОС е проведено при изискуемия кворум, дали решенията са приети с необходимото мнозинство и др.

Така постановеното решение от ВТОС е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт, съгласно изискванията на закона. Съгласно чл.21 т.4 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, а съгласно т.5- съществуването на заявеното за вписване 3 обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Разпоредбата на чл.24 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ регламентира правомощието на длъжностното лице по регистрацията да постанови мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания. Длъжностното лице по регистрацията извършва проверката по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ преди да се произнесе по заявлението, съобразявайки всички приложени до този момент към заявлението документи. Безспорно е, че при извършване на проверката за съответствието на заявеното за вписване обстоятелство със закона-в случая на взетите от ОС на кооперацията решения за вписване на нов управителен и контролен съвет и заличаване на членовете на предходните УС и КС, следва да се прецени дали тези решения са взети от ОС, което е свикано и проведено съобразно закона-чл.16, чл.17 и чл.18 от ЗК. Тази проверка в регистърното производство не изключва възможността за провеждането на исково производство по реда на чл.58 от ЗК. Наличието на предоставената от закона възможност на всеки член-кооператор да се защити с такъв иск срещу незаконосъобразни решения на ОС не дава основание да се приеме, че в регистърното производство не следва да се извършва проверката по реда на чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛНЦ относно редовността на свикването на ОС, за чиито взети решения се иска вписване, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя.

Съгласно нормата на 16 ал.1 от ЗК Общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, най-малко 14 дни преди деня на провеждането му. Съгласно чл.8.3 от Устава на кооперацията, ОС се свиква от УС с писмена покана, изпратена на всеки един от кооператорите, препоръчано, с обратна разписка, най-късно 7 дни преди датата на събранието. Нормата на чл.16 ал.1 от ЗК е императивна, предвид на което при противоречие на Устава с нея, както е в случаяустановен е по-малък срок за разгласа от законово предвидения, се прилага последният. В настоящия случай ОС на кооперацията е проведено на 30.05.2024г., като поканата за свикването му е разгласена съобразно чл.8.3 от Устава на кооперацията-чрез личното й връчване на всеки член-кооператор на 20.05.2024г., т.е. в срок, по-малък от 14 дни преди датата на провеждането му, в разрез с императивната законова разпоредба на чл.16 ал.1 от ЗК, предвид на 4 което следва да се приеме, че свикването на ОС, респ.-взетите от него решения, не са в съответствие със закона. Оповестяването на ОС чрез поставяне на поканата на сградата на кметството и на кооперацията не е посочено като начин на уведомяване в Устава, поради което изпълнението или неизпълнението на това действие не влияе на редовността на свикването на общото събрание. С оглед на това, настоящият състав приема, че не е удостоверено по надлежния ред редовното разгласяване на провеждането на общо събрание, извършено съобразно закона, с което изискванията на чл.21 т.4 и т.5 от ЗТРРЮЛНЦ не са спазени. Предвид на това правилно ДЛР е постановило обжалвания отказ. Като правилно следва да бъде потвърдено решението на ОС-В.Търново, с което е потвърден отказът на АВ за вписване на заявените промени по партидата на кооперацията въз основа на заявлението с вх.№ 202240913161722.

По отношение на разноските: Константна и непротиворечива е съдебната практика /цитирана и систематизирана в Определение № 157 от 11.04.2022г. по ч.т.д. № 585/ 2022г. на Второ т.о. на ВКС/, според която в регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията няма качеството на страна, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност.Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл.13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, поради което той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно - в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията 5 като страна в производството е лишено от законово основание. Разпоредбата на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с едностранния характер на производството по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в този закон. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя.