Решение № 20 от 27.05.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Чепеларе, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Е.С. като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20235450100234 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 108/16.01.2024 г., подадена от В. Т. С., ЕГН ********** , с адрес: гр. Ч., област С., ул. "***" № ** против В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., област С., ул. „****” № *, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 от ЗС.

В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.*** с площ от 624 кв.м., вид на територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), както и на по 1/2 ид.ч. от избения етаж на застроената в този поземлен имот сграда с идентификатор № 80371.241.***.1 със застроена площ 77 кв.м., брой етажи: 3, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с адрес на имота: гр. Ч., ул. "***" № ***, на основание договори за дарение, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, т. I, дело № 212/1975 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, т. I, дело № ***/**** г. по описа на СВп - Чепеларе.

По плана на гр. Чепеларе от 1978 г. съсобствения между страните имот се индивидуализирал като имот пл. № ***, за който е отреден парцел ***-***, в кв. **, а по плана на гр. Чепеларе от 1962 г. имотът се индивидуализирал като парцел **-***, кв. **. Твърди се, че преди 2007 г. страните са ползвали избения етаж - всеки от тях по една от две условни половини, с ориентация изток - запад. През 20** г. и 2007 г. ищецът не пребивавал на територията на Република България, като по време на отсъствието му от страната, В. К. образувала срещу настоящия ищец гр.д. № 18/20** г. за разпределение на ползването на съсобствения избен 1 етаж. Излага се, че по делото вместо ищеца участвал особен представител, който не е бил наясно с действителната фактическа обстановка, не е възразил относно фактическото ползване и обсъжданите варианти за разпределение на ползването, вместо настоящия ищец.

По воденото дело било постановено съдебно решение № 11/24.01.2007 г. по г.д. № 18/20** г., без да бъде взето предвид неговото становище относно фактите и целесъобразността на предложеното разпределение на ползването.

С това съдебно решение било разпределено ползването върху незастроеното дворно място от поземлен имот № ***, целия от 578 кв.м., за който е отреден УПИ ****-*** в кв. ** по ЧИ на ЗРП, утвърдено със заповед № 33/19.02.1997 г. на Кмета на община Чепеларе с неуредени регулационни сметки и с граници: улица, УПИ ****, УПИ ***-***, УПИ ***-*** в кв. ** по плана на град Чепеларе, както и на избените помещения на построената в този имот жилищна сграда върху 77 кв.м. между страните В. Р. К. и В. Т. С., като е определено В.

Р. К. да ползва частта от празното дворно място, очертана с червен цвят на скицата на вещото лице инж. П., приложена към заключението от 10.11.20** г. и означена като имот № 2 с площ 212 кв.м. и северните избени помещения от двуетажната жилищна сграда, построена в описания по - горе имот; В. Т. С. - да ползва частта от празното дворно място, очертана със син цвят на скицата на вещото лице инж. П., приложена към заключението от 10.11.20** г. и означена като имот № 3 с площ 212 кв.м. и южните избени помещения от двуетажната жилищна сграда, построена в описания по - горе имот.

Твърди, че понастоящем така разпределеното ползване от съда не се съблюдавало от ответника и тя ползвала както разпределената й половина, така и част от полагащата се на ищеца част от избения етаж.

Заявява също, че така извършеното разпределение от съда не било и най целесъобразното възможно, тъй като на ответника била предоставена цялата част от съсобствения етаж с лице към улица "***", която можело да бъде използвана за различни по характер дейности, в това число търговски, а на ищеца била предоставена частта без такъв достъп.

Посочва, че понастоящем, въпреки опитите му, с ответника не можели да се договорят за друг начин на ползване на съсобствената вещ, респективно за друго разпределение. Поради това, както и поради несъответстващото на правата им в съсобствеността фактическо ползване, нецелесъобразното разпределение, постановено със съдебното решение, без негово участие в процеса, както и неприложимостта му с оглед променената фактическа обстановка, за ищеца възниквало право и правен интерес да предяви иск по реда на чл. 32 от ЗС, за да постанови съдът разпределение на ползването, съобразено с правата на страните, както и с фактическото положение и целесъобразността на ползването.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което бъде разпределено между съсобствениците ползването на съсобствения им имот, а именно: Избен етаж от Сграда с идентификатор № 80371.241.***.1 със застроена площ 77 кв.м., брой етажи: 3, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с адрес на имота: гр. Ч. ул. "***" № ***, 2 застроена в Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.***.

Моли да бъдат разпределени разноските в производството между страните, съобразно квотите им в съсобствеността.

В молба вх. № 108/16.01.2024 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 404/22.12.2023 г., изрично заявява, че няма други титуляри на правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.*** и самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № 80371.241.***.1, освен страните в настоящото производство. 3аявява, че е собственик на първия жилищен етаж от сграда с идентификатор № 80371.241.***.1, а именно - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 80371.241.***.1.1, ведно с 1/2 ид.ч. от избения етаж на сграда с идентификатор № 80371.241.***.1, както и на 1/2 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.***. Собственик на другия жилищен етаж в сградата и другите по 1/2 ид.ч. от избения етаж и поземления имот е ответникът. По отношение на Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.*** и построените в него сгради, няма други титуляри на вещни или ограничени вещни права, освен страните по настоящо дело.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на предявения иск, а по същество счита същия за неоснователен.

Навежда, че искът е недопустим, защото е налице влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 18/20** г. на PC Чепеларе, относно разпределението на избените помещения. Позовава се на разпоредбите на чл. 298 от ГПК и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. С оглед на това моли съда да прекрати служебно производството по настоящото дело.

В случай, че бъде прието, че искът е допустим и се пристъпи към неговото разглеждане по същество, то счита, че искът е неоснователен.

Излага, че искът е неоснователен, тъй като не е налице неспазване от страна на ответника на разпределението, определено с цитираното по - горе гражданско дело на РС Чепеларе от 20** г. Действително в диспозитива на решението било посочено, че ищецът по това производство В. К. следва да ползва северните избени помещения, а ответникът по предходното дело - сега ищец В.Т.С., да ползва южните избени помещения. Не бил посочен броят на тези помещения, както за К., така и за В. С.. Твърди, че при това положение тя продължила да ползва така нареченото тъмно избено помещение /тъмно защото нямало прозорец/ и което имало вход /врата/ единствено през северозападното избено помещение.

Така то е било ползвано от праводателите на страните в годините назад, тъй като между едното северозападното избено помещение и тъмното избено помещение винаги е имало врата. Твърди, че е премахнала преградната стена между северозападното избено помещение и тъмното избено помещение непосредствено след влизане в сила на решението на съда от 20** г., за да го използва по-пълноценно, като по този начин го превърнала в част от двете северни избени помещения, които по същество използвала като търговски обект. В тъмното избено помещение извършила значителни подобрения - изкопни работи за увеличаване 3 височината на помещението, като положила подова настилка - бетон и след това теракот, а стените и тавана изолирала с вата и гипсокартон. Преди това направила ел. инсталация и водопроводна инсталация - права и обратна вода.

За сегашния ищец останало да ползва голямото южно избено помещение, което самостоятелно по площ се доближавало до площта, съответстваща на правото му на собственост. Сочи, че това избено помещение се е ползвало и от неговия праводател. В годините назад преди постановяването на решението по делото от 20** г. сегашният ищец и неговият праводател го отдавали под наем на ЗРНО, а след прекратяването на този договор за наем, се ползвало от сегашния ищец. Твърди, че не е имало никаква връзка между голямото избено помещение, което се е ползвало от праводателя на настоящия ищец, а след това и от самия него, и тъмното избено помещение. Такава връзка нямало и сега. Тоест, двете избени помещения били технически отделени и нямало връзка между тях. Сегашният ищец не направил каквито и да е усилия да осъществи връзка между тях, за да реализира някакво ползване на тъмното избено помещение.

Изложеното потвърждавало становището й, че следва да се прекрати производството по настоящото дело тъй като тя по същество не била променила решението по делото от 20** г., а ако съдът приеме да го реши повторно по същество, той не е длъжен да се съобрази с предложеното разпределение в исковата молба.

Твърди, че след постановяване на решението по гр.д. 18/20** г., е установила владение върху двете северни избени помещения и тъмното избено помещение необезпокоявано до настоящият момент от никого, в това число и от настоящия ищец, поради което счита, че е придобила правото им на ползване по давност. Така било съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС. Такава била и съдебната практика. Позовава се на решение №339-70-I ГО, съгласно което по давност могат да се придобият идеални части от недвижим имот и от правото на ползване на отделни помещения от него, макар тези помещения да не могат да се обособят в самостоятелно жилище, съгласно строителните правила и норми.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Моли в двете хипотези - при прекратяване на производството или при отхвърляне на иска, да й бъдат присъдени направените за водене на делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител адвокат Т. Д., която от негово име поддържа иска. Във връзка с отговора на ответника и изготвения проект за доклад, на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК пояснява и допълва исковата молба, като сочи, че до завеждане и приключване на гр.д. № 18/20** г. избеният етаж бил разделен на две условни половини ориентирани - изток - запад, като източната половина се ползвала от ищеца, а западната половина се ползвала от ответника.

Сочи, че между така нареченото тъмно избено помещение на югозапад и северозападното помещение не е имало врата, а имало прозорец. Цялата северно ориентирана част не била едно цяло, а била преградена, тъй като ориентацията на двете половини била изток-запад, а не север-юг. В неизвестен за ищеца момент след постановяване на решение № 11/24.01.2007 г. по гр.д. № 18/20** г. на РС Чепеларе ответникът е изменила фактическото положение, като 4 направила промени както в северната част, така и в южната част, като премахнала стена и прозорец и свързала югозападната част от избения етаж с цялата северна част, като така започнала да ползва приблизително 3/4 ид.ч. от избения етаж. Оспорва изложеното в отговора на исковата молба, че праводателите на страните са ползвали избения етаж по начина, по който твърди ответника, като използвали входа от северозападната част към югозападната част. Касаело се до промени и в северната и в южната част на избения етаж, извършени от ответника, с които след постановяване на съдебното решение по реда на чл. 32 от ЗС, тя е променила фактическото положение. Тези промени във фактическото положение обаче не давали на ответника права по-големи от тези, които има съгласно документите за собственост, съответно не следвало да се съобразява фактическо положение, което накърнявало правото на собственост на ищеца. Заявява, че ищецът не е имал възможност нито да узнае, нито да се противопостави на всички действия извършени от ответника, включително на неверните фактически установявания в хода на приключилото дело по реда на чл. 32 от ЗС, тъй като в периода от месец септември 2003 г. до ноември 2018 г. работел и живеел в чужбина. Ето защо е нямало как да узнае и да възрази срещу никое от действията на ответника, извършени по скрит начин, в нарушение на съдебното решение и закона. С оглед измененото след съдебното решение фактическо положение, което изменение не се оспорва, а се признава от ответника, настоящият иск за ново разпределение се явявал допустим. Оспорва възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника по отношение на присъединената от нея част от южната част към северозападната част от избения етаж. В тази връзка моли да бъдат взети предвид следните възражения: - ответникът не е осъществявала фактическа власт върху помещението с намерение за своене в необходимия период от време; ответникът не е манифестирала намерение пред ищеца, респективно не е упражнявала явно и необезпокоявано владение, по отношение на ищеца, което той да е узнал и да не му се е противопоставил в законоустановения срок. Това било така защото ищецът е отсъствал от страната от 2003 г. до 2018 г., като е имал възможност да защити правата си от м.ноември 2018 г., от който момент не били изтекли 10 години; избеният етаж с помещенията в него бил обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и следователно не можело да бъде придобит по давност; твърди, че осъществяваната фактическа власт от страна на ответника не е била непрекъсната, респективно изтичането на давността е било неколкократно прекъсвано. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение , с което да разпредели ползването на процесния избен етаж между страните съгласно първи вариант към експертизата на вещото лице инж. Т. и постави в дял за ползване на ищеца делът, защрихован в синьо с площ 43.62 кв.м., а на В. К. – делът в червено с площ 36.55 кв.м. Моли разноските по делото да бъдат разпределени съобразно квотите на страните в съсобствеността, като разноски за адвокатско възнаграждение в този вид производство не се дължат. Представя списък на разноските. В предоставения от съда срок представя писмена защита.