Решение № 430 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Д. Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500122 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. П. срещу решение № 3721/22.10.2025 г. по гр. д.

№ 9604/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените срещу „Еврона“ АД, „Уайз“ АД, „В124“ ЕООД, „Инвестек“ ООД и „П124“ ЕООД при условията на първоначално обективно и субективно съединяване искове за приемане за установено, че извършените от „Еврона“ АД в полза на останалите четири ответни дружества непарични вноски на по 3,65 % идеални части от сградата и поземления имот на *** и на по 3,65 % идеални части от сградата и поземления имот на *** в гр. Варна, са нищожни поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради абсолютна симулация и евентуално поради относителна симулация.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при неточна преценка на събраните доказателства. Излага се, че районният съд е подходил формално към преценката на апортите, разглеждайки ги единствено като сделки, допустими по Търговския закон, без да обсъди тяхната действителна функция, момента на извършването им, свързаността на приобретателите, заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотите са били поделяеми в реални дялове преди апортите и са станали неподеляеми след тях, както и свидетелските показания, сочещи, че именно тази последица е била търсена. Съдът не е обсъдил надлежно заключението и на съдебно-счетоводната експертиза за свързаността на дружествата и слабата самостоятелна икономическа обоснованост на придобИ.ията.

Поддържа се още, че чрез раздробяване на съсобствеността в минимални квоти е осуетена възможността ищецът да получи дял в натура от иначе поделяеми имоти. Чрез апортите е 1 постигнат именно онзи резултат, който законът допуска само при обективна невъзможност за реален дял – изнасяне на имота на публична продан, поради което е налице заобикаляне на изричната разпоредба на чл. 69, ал. 2 ЗН за предоставяне на дела в натура, приложим съответно по силата на чл. 34, ал. 2 ЗС. Жалбоподателят сочи, че не оспорва публичната продан като законов институт, а твърди, че ответникът е използвал формално позволени сделки, за да създаде предпоставките за нея в хипотеза, в която преди това е било обективно възможно реално поделяне.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите дружества са депозирали писмен отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че апортите са извършени при пълно спазване на изискванията на Търговския закон и че не нарушават чл. 33 ЗС, тъй като апортът не е продажба. Поддържат, че всяко дружество има право да преструктурира активите си и че в случая апортите са били обусловени от съображения за капитализиране на дружества в една икономическа група. Излагат, че ако „Еврона“ АД е целяло единствено раздробяване на собствеността, е могло да насочи придобИ.ето директно в патримониума на останалите дружества, а не първо в своя патримониум и после чрез апорт. Поддържат, че всяко търговско дружество има право свободно да структурира активите си и че дори да се е стигнало до затруднение или невъзможност за реална делба, това не прави сделките нищожни и крайният резултат не е непозволен, защото публичната продан е признат от закона способ за ликвидиране на съсобствеността и съделителят не е лишен от възможност да участва в нея. Навеждат и довод, че съсобственикът няма защитено от закона субективно право да получи непременно дял в натура при всяка фактическа конфигурация на съсобствеността, а само доколкото това е обективно възможно. Според тях правото на съделителя да получи дял в натура не е абсолютно, а обусловено от фактическата възможност към момента на делбата, поради което не е налице заобикаляне на закона.

Настоящият състав, след проверка по чл. 269 ГПК, намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността му съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, като служебно следи за приложението на императивните норми. В този обхват следва да бъдат обсъдени предявените искове в реда на евентуалност с оглед развитите във въззивната жалба доводи и събраните доказателства.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Ищецът Н. П. е собственик на 27 % идеални части от процесните недвижими имоти – сградата и поземления имот на *** и сградата и поземления имот на ул.

„Цариброд“ № 27 в гр. Варна, придобити по дарение от неговата майка. „Еврона“ АД е придобило останалите 73 % идеални части по силата на последователни договори за покупко-продажба. Към началото на 2023 г. съсобствеността върху двата имота – сградата и поземления имот на *** и сградата и поземления имот на ул. „Цариброд“ № 27 в гр. Варна – е съществувала между две лица: ищеца с квота 27 % и „Еврона“ АД с квота 73 %. Между страните са били водени преговори за бъдещето на имотите, като от показанията на свидетелите и от приетата по делото писмена кореспонденция между страните се установява, че ищецът не е желаел да продава, а е държал да запази собствеността си и да реализира доходи от имотите. Между страните е било налице разногласие относно бъдещото ползване и развитие на имотите, водени са преговори за изкупуване, за замяна и за евентуално прекратяване на съсобствеността, а в началото на 2023 г. вече е съществувала реална перспектива спорът да бъде отнесен до съд.

Не е спорно, че на 04.01.2023 г. Съветът на директорите на „Еврона“ АД е взел решение за непарична вноска в капитала на „Уайз“ АД, че на 17.02.2023 г. е взето решение за увеличение на капитала на едно от дружествата чрез апорт, а на 01.03.2023 г. и 07.03.2023 г. „Еврона“ АД е осъществило общо четири апортни сделки, чрез които е прехвърлило общо 14,6 % идеални части от всеки от двата имота, разпределени по 3,65 % в полза на „Уайз“ АД, „В124“ ЕООД, „Инвестек“ ООД и „П124“ ЕООД. Така след апортите структурата на 2 съсобствеността е променена, като „Еврона“ АД е запазило 58,4 %, ищецът – 27 %, а останалите четири дружества са придобили по 3,65 % идеални части от всеки от имотите. Не е спорно, че след това именно всички тези лица са конституирани като съделители в делбените производства.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че при първоначалната съсобственост между Н. П. с квота 27 % и „Еврона“ АД с квота 73 % и двата имота са били поделяеми в реални дялове, като е било възможно обособяване на самостоятелни обекти, съответстващи на притежаваните идеални части, при необходимост след изготвяне на проект.

По отношение на имота на *** експертизата установява, че това е двуетажна жилищна сграда със застроена площ около 312 кв. м. на етаж, разположена в изцяло застроен поземлен имот с лице към две улици. Партерното ниво е заето от отделни търговски обекти с самостоятелни входове, включително пицария, магазини и заложна къща, а вторият етаж към момента на огледа е неизползваем, макар след предходни течове от покрива да са предприети ремонтни дейности. По отношение на имота на *** вещото лице установява, че сградата е масивна, с партер, два етажа и таванско ниво, с обща застроена площ около 693 кв. м., като партерът е започнат за преустройство в търговски обект, но е налице и влошено техническо състояние, а горните етажи представляват еднопространствени обеми без вътрешни прегради.

Вещото лице е изследвало изрично възможността за делба в два варианта. При първия вариант – преди апортите, при съсобственост между Н. П. с 27 % и „Еврона“ АД със 73 % – е заключило, че и двата имота са поделяеми в реални дялове. Посочено е, че е възможно обособяване на самостоятелни обекти, съответстващи на притежаваните квоти, както в партерните търговски площи, така и в жилищните или обслужващите части на сградите, при необходимост след изготвяне на проект за вътрешно разпределение и при определяне на конкретни площи и помещения. При втория вариант – след апортите, при разпределение на собствеността между шест лица, включително четири квоти от по 3,65 % – експертизата достига до противоположен извод: при тази структура на съсобственост имотите не могат да бъдат поделени в реални дялове съобразно квотите на всички съсобственици, тъй като не могат да се обособят самостоятелни обекти, съответстващи на минималните дялове, без значителни преустройства. В обобщение експертизата свързва поделяемостта не само с физическите характеристики на вещите, но и с броя на съсобствениците и размера на квотите им, като изрично приема, че именно при ограничен брой съсобственици и по-големи дялове делбата е възможна, а при множество съсобственици с малки дялове тя става практически неприложима.

От съдебно-счетоводната експертиза, също кредитирана от съда, се установява, че четирите дружества-приобретатели r „Еврона“ АД декларират принадлежност към една и съща група предприятия. Вещото лице е извършило проверка в счетоводствата на „Еврона“ АД, „Уайз“ АД, „В124“ ЕООД, „Инвестек“ ООД и „П124“ ЕООД, както и в представени счетоводни документи и справки от НАП. Установено е, че четирите дружестваприобретатели осъществяват търговска дейност, но част от нея е в много ограничен обем, а приходите, свързани с процесните имоти, са незначителни. За всяко от дружествата са издадени по две фактури през 2024 г. за относително малки суми, свързани с предоставяне на ползване по споразумение с трето дружество, като към момента на проверката липсват данни за реално плащане по тези фактури. При „В124“ ЕООД и „П124“ ЕООД не са установени други източници на приходи извън тези, свързани с процесните имоти.

Установява се също, че „Уайз“ АД е дружество-майка, а „В124“ ЕООД, „Инвестек“ ООД и „П124“ ЕООД са негови дъщерни дружества. Независимо от декларираната принадлежност към една и съща група предприятия, няма данни за изготвени консолидирани отчети, нито за специфични финансови ползи, които да са резултат от именно 3 това разпределение на идеалните части. В допълнителното заключение е определена пазарната стойност на двете сгради към релевантния момент и е констатирано, че сградата на ул. „Цариброд“ частично се използва чрез търговски обекти, докато сградата на ул.

„Габрово“ е в лошо техническо състояние и практически не се използва.

От гласните доказателства съдът възприема следното:

Свидетелката M., пълномощник на майката на ищеца, а впоследствие и на самия ищец, описва последователно историята на отношенията със „Еврона“ АД и конкретно участието на M. П. като лице, което от самото начало е водило комуникацията от името на дружеството. Тя описва среща в хотел „Рамада“ в София, на която са обсъждани варианти за бъдещето на имотите – изкупуване на дела на ищеца, замяна между „Габрово“ и „Цариброд“ и, при липса на съгласие, делба. Свидетелката заявява, че ищецът не е желаел да продава, особено по отношение на „Цариброд“, за който е имал собствена визия. Тя още свидетелства, че през март 2023 г. след телефонен разговор с M. П. е направила справка в Имотния регистър и е установила, че вече е вписана искова молба за делба, а при последвалия разговор, в който го е попитала какви са тези други дружества с малки идеални части, M. П. е обяснил, че „техните адвокати“ са измислили „гениален план“, като са раздробили собствеността така, че реална делба да не може да има и да се стигне до публична продан. Свидетелката подчертава, че до този момент не е знаела за тези дружества и никой техен представител не се е свързвал с нея.

Свидетелят О. П., син на ищеца, потвърждава, че семейството не е имало намерение да продава своите дялове. Той също описва срещата в София и преговорите, в които M. П. е предлагал изкупуване на дяловете срещу сума около 75 000 евро или, ако това не се приеме, ще се обърне към съда, за да „раздели“ имота. Свидетелят заявява, че е възприел постоянен стремеж от страна на M. П. да извади тяхното семейство от съсобствеността и да придобие контрол върху имотите, включително чрез заплахата, че ако не се съгласят, ще се намери друг начин да се прекрати съсобствеността. Свидетелят изрично заявява, че през цялото време M.