Определение № 13796 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13796 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505970 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 414а, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 351692/28.10.2025 г. по регистъра на СРС от „Топлофикация София“ ЕАД с р е щ у Разпореждане № 161367/18.10.2025 г. по ч.гр.д. № 4828/2025 г. по описа на СРС, 169 състав, с което е обезсилена Заповед № 4198 от 07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4828/2025 г. по описа на СРС, 169 състав.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно, тъй като не са заплатени всички суми по заповедта за изпълнение. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала такъв.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 26495/27.01.2025 г. С него заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е поискал от съда да издаде срещу Л.В.В. заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми, дължими по отношение на 1 топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № 425439:

2033,91 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането;

255,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 22.01.2025 г.;

24,12 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането;

7,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2022 г. до 22.01.2025 г.

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение от 07.02.2025 г. по ч.гр.д. № 4828/2025 г. по описа на СРС, 169 състав, с която съдът е разпоредил длъжникът Л.В. да заплати на заявителя всички претендирани суми, включително държавна такса в размер на 46,43 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Заповедта е връчена на длъжника на 09.04.2025 г.

На 29.04.2025 г. е постъпило заявление от длъжника Л.В., с която е направено изявление, че се търси прекратяването на заповедта за изпълнение поради погасяване на посочените в същата суми. Приложено е платежно нареждане, от което е видно, че на същата дата е заплатена сума в размер на 2417,78 лв. на заявителя по делото.

С разпореждане от 17.06.2025 г. съдът е изпратил препис от възражението, ведно с приложенията, на заявителя за становище.

В тридневния срок заявителят е депозирал молба, с която не е оспорил плащането в размер на 2417,78 лв., с което са погасени частично задълженията, като е посочил изрично, че непогасени са останали 24,12 лв. за топлинна енергия, ведно със законна лихва до 29.04.2025 г., мораторна лихва в размер на 7,97 лв. и съдебни разноски в размер на 35,22 лв.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че всички суми по заповедта са платени, и е обезсилил същата.

В законоустановения срок е подадена настоящата частна жалба срещу 2 разпореждането.

В хода на процеса длъжникът е починал, като на негово място и на основание чл. 227 ГПК е конституиран наследникът К.С. И..

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба, поради което е допустима.

По същество съдът намира следното:

Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК /в редакцията към 2025 г./ длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

Съгласно ал. 3 на същия член /сега ал. 4/ възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище – обезсилване изцяло или частично на заповедта, включително в частта за разноските. При подадено становище в срок съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

Произнасянето на съда е в закрито съдебно заседание, в което възражението и становището се разглеждат по същество. Ако кредиторът признае извършеното плащане, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. Ако плащането е частично, то за неплатената част заповедта за изпълнение влиза в сила на основание чл. 416 ГПК.

В настоящия случай е безспорно, че плащането на сумата в размер на 2417,78 лв. е станало в хода на процеса, след издаване на заповедта за изпълнение.

Кредиторът е признал извършеното плащане в размер на 2417,78 лв.

Същият обаче е посочил изрично, че погасяването е частично, като е посочил и кои суми не са погасени с извършеното плащане.

3

Въззивният съд констатира, че плащането от 29.04.2025 г. в размер на 2417,78 лв. отговаря изцяло на сбора от задълженията по издадената заповед за изпълнение (2033,91 лв. + 255,35 лв. + 24,12 лв. + 7,97 лв. + 46,43 лв. + 50,00 лв.) без присъдената законна лихва върху двете главници, която не е посочена цифрово, тъй като тя е определяема към момента на плащането на главниците, който в случая следва издаването на заповедта и не може да бъде предварително определен. Въззивният съд приема, че плащайки сумата точно в размер на 2417,78 лв. длъжникът е изпълнил именно задълженията, посочени цифрово в заповедта за изпълнение, без тези за законна лихва, като това изявление на длъжника въззивният съд тълкува като извършено право на избор по см. на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Заповедният съд неправилно е обезсилил цялата заповед за изпълнение, доколкото по същата е останала непогасена сума в размер на 68,85 лв., представляваща законна лихва върху главниците от 2033,91 лв. и 24,12 лв. за периода от 27.01.2025 г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до 29.04.2025 г. (плащането на главниците). По тези съображения разпореждането следва да бъде отменено в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя законна лихва върху претендираните главници.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 161367/18.10.2025 г. по ч.гр.д. № 4828/2025 г. по описа на СРС, 169 състав, В ЧАСТТА, с която е обезсилена Заповед № 4198 от 07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4828/2025 г. по описа на СРС, 169 състав, В ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът Л.В.В., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 227 ГПК от К.С. И., ЕГН **********, да заплати на заявителя законна лихва върху претендираните главници (в размер на 2033,91 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и в размер на 24,12 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г.,) за периода от 27.01.2025 г. до 29.04.2025 г. в размер на 68,85 лв.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5