Решение № 332 от 27.11.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Ботевград, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200557 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление /НП/ № 101 от 04.06.2025г. на *, за Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД 694/15.08.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и заповед РД49171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7(съхранява), т. 1 и т. 2 от Закона за горите и чл. 275, ал. 1, т.

7 от Закона за горите, и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на Х. М. В., с ЕГН:

**********, са наложени две административни наказания "глоба" в размер от по 500 лв., за две нарушения - по чл. 213, ал. 1, предл. 7(съхранява), т. 1 от ЗГ и по чл. 213, ал. 1, предл. 7(съхранява), т. 2 от ЗГ.

Становищата на страните:

Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.

Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия орган /АНО/ и маловажност, аргументирани в жалбата. Поради това се иска отмяна на НП.

Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За 1 него се явява упълномощения му представител – адв. М. Н. от САК, който заявява, че подържа жалбата. Според него, в хода на извънсъдебното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, Претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – директор на Регионална дирекция по горитегр.София, не се явява и не изпраща представител. Представя писмена защита, в която излага че в Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на разноските.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От фактическа страна обвинението е за това, че жалбоподателката в двора на къщата си в * съхранявала 0,6 пр. м. куб. дърва за огрев от акация, дъб и джанка, нарязани на секции с дължина 0,30 м., немаркирани с контрола горска марка или производствена марка, и непридружени с превозен билет.

Прието било, че нарушението е извършено на 03.02.2025 година в *, открито на същата дата при извършена проверка на служители на ТП ДГС Ботевград – горските стражари Д. Ц. Д. и В. Г. Т..

За проверката бил съставен констативен протокол.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него, като е приел, че са извършени две нарушения по чл. 213, ал. 1, предл. 7(съхранява), т. 1 от ЗГ и по чл. 213, ал. 1, предл. 7(съхранява), т. 2 от ЗГ, за което е наложил на жалбоподателя две административни наказания "глоба" в размер от по 500 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Д. Ц.

Д. и В. Г. Т.; АУАН № 101/2025г.; констативен протокол № 001834 от 2

03.02.2025 г.; доклад на горски стражар Т. до директора на РДГ-София; заповед на министъра на земеделието и горите РД49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите № 694/15.08.2022г., известие за доставяне на обжалваното наказателно постановление и др.

При проверката на доказателствения материал съдът прие, че съществени противоречия по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК се констатират между свидетелските показания на Д. Ц. Д., В. Г. Т. /горски стражари/ и свидетелските показания на Божидар Иванов Маринов по въпроса за това от къде са били придобити инкримнираните дърва за огрев открити от първите двама в двора на жалбоподателката. При действието на изтъкнатите по-горе обективни фактори, усложняващи процеса на разкриване на обективната истина, единственият законосъобразен подход, който принципно може да бъде използван при анализа на гласните доказателствени средства, е този на внимателна съпоставка до най-дребните детайли между възприятията поотделно на тези свидетели и съзвучието им в контекста на общата съвкупност на доказателствените материали, като последователно се проверява дали и доколко по съдържание разкритите от всеки един от тях фактически данни по съдържание кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. При заключение, че гласните доказателствени средства в цялост или в някои техни части противоречат и остават изолирани и неподкрепени от други доказателствени материали, съдът ги отхвърля изцяло или в съответните части и не ги използва за достоверен източник на информация за деянието. Приемайки за отправна точка тези принципни положения въззивният състав по фактологията на деянието – от къде са били добити инкримнираните дърва за огрев – изведе въз основа на съвкупната логическа преценка на показанията на горските стражари. Показанията им съдът възприема като надежден достоверен източник на доказателства по следните съображения:

– те представляват последователно, логично и детайлно описание на случилото се;

– съдържат непосредствените възприятия, очевидци са за това, че дървата в двора на жалбоподателката не са били добити от градината й както е твърдяла пред тях. Горските стражари са направили проверка на 3 твърденията й и са установили, че посоченото от жалбоподателката място било обрасло и не било чистено, и нямало следи от скорошно отрязани дървета, поради което тези фактически данни се явяват ценно първично и пряко доказателство;

– отличават се с голяма конкретност и категоричност;

– еднопосочни и хармонични помежду си са, без никакво противоречие;

– не се установяват никакви факти, които да създават предпоставки за евентуална заинтересованост;

– не на последно място по значение е обстоятелството, че тези показания, за разлика от показанията на свидетеля на защитата, напълно съответстват на останалите обективни по характер доказателствени източници. Описанието на мястото на извършване на нарушението напълно съответства на данните в АУАН, което е индиция, че свидетелите добре си спомнят случая.

От друга страна показанията на свидетеля на жалбоподателя – Божидар Иванов Маринов, който е и съсед на жалбоподателката, което може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен и необективен и да породи у него желание да й помогне да избегне административно наказателна отговорност. Това налага съдът, когато преценява показанията на този свидетел, да ги подложи на много подробен и задълбочен анализ. При оценка за достоверност на възпроизведените от този свидетел фактически данни се установява очевадна повърхностност, липса на последователност и каквато и да е била конкретика. Според този свидетел откритите от горските стражари дърва в двора на жалбоподателката били отрязани преди около година и оставени в неговия двор, след което той и жалбоподателката ги преместили в нейния двор. Показанията на този свидетел, за разлика от показанията на горските стражари, са в противоречие на останалите обективни по характер доказателствени източници, вкл. и на твърденията в жалбата на Х. В. /където категорично твърди, че инкириминираните дърва са отразяни от нейния двор и когато са паднали били отразяни от съседите й, за да разчисти двора си/.

Втори път, пред горските стражари по време на проверката е лансирала съвсем различна версия - че били отрязани от градината й, която се намира на отсрещната страна на къщата й и били отрязани от цигани, които била наема 4 да я изчистят. Ето защо при оценка вътрешнологическата характеристика на показанията на този свидетел /който лансира за първи път във въззивната инстанция съвсем нова трета версия за това от къде са отрязани инкриминираните дърва/, съдът категорично ги отхвърля поради установена несигурност, противоречивост, противорчие с останалия доказателствен материал, схематичност и предубеденост в тях.

Показанията на свидетелите Д. Ц. Д. и В. Г. Т. са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите имат спомен, а и защото съдържанието им /фактическите данни/ намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото, с който са в причинна връзка.

Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.

От заповед № РД49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните и заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите № 694/15.08.2022г. се установява, че административно наказващият орган е разполагал с териториална и материална компетентност.

При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:

Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният четиринадесетдневен срок от връчването на НП /, установен в чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свидетеля Д. Ц. Д. и с оглед заеманата от него длъжност - „горски стражар“ в ТП ДГС Ботевград, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, станало със 5 съставяне на цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открито и санкционираното лице, така и едногодишния от датата на извършване на деянието.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с представената Заповед № РД 49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните и заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите № 694/15.08.2022г.

Съгласно чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет. Физическо лице, което не се съобрази с посочените разпоредби или с подзаконовите актове по прилагане на ЗГ и сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти, се санкционира на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на потежко наказание.

От събраните по делото писмени доказателства и разпитания в съдебно заседание свидетел се установява по категоричен начин, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят е съхранявал 0,6 пр. м. куб. дърва за огрев от акация, дъб и джанка с дължина 0, 30 метра, немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска горска марка и без превозен билет.

Правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, доколкото мястото, на което е била съхранявана дървесината се явява постоянния адрес на жалбоподателя и именно този административен адрес е посочен от самия него в дадените пред контролния орган писмени обяснения, както и в депозираната срещу НП жалба. Инкриминираният адрес е посочен и в останалия кредитиран от съда доказателствен материал, като в нито един момент от проверката и този на съставяне на Констативния протокол, жалбоподателят не е възразил, че не обитава мястото на съхранение на дървесината, а видно от АУАН при подписването му жалбоподателя не е имал възражения в тази насока т. е. възприел е отразената фактическа обстановка, респ. констатации в АУАН и е 6 подписал АУАН.