Решение № 14922 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14922 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110104205 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез юрк. А. В., срещу „Анастасов-2“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 100, ал. 1 ЗЕ, вр. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3689,68 лева, представляваща стойността на неотчетена електрическа енергия, начислена с констативен протокол № 1019846 от 18.05.2018 г. и фактура № 0248822560/26.09.2018 г. за обект, находящ се в гр. София, АДРЕС, кв. 33, автомивка, с клиентски № 210033482763, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 1611,70 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.10.2018 г. до 24.01.2023 г.

В исковата молба се твърди, че страните били обвързани от валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор продажба на електрическа енергия, в изпълнение на който ищецът доставял на ответника електрическа енергия за небитов клиент до обект с административен адрес гр. София, АДРЕС, кв. 33, автомивка и клиентски № 210033482763. На 18.05.2018 г. в обекта на ответното дружество бил установен случай на непълно/неточно отчитане или неотчитане на потребяваната в имота електрическа енергия, за което била издадена фактура № 0248822560/26.09.2018 г. на стойност 3689,68 лева. През 2018 г. ответникът оспорил дължимостта с предявяване на отрицателен установителен иск, по който било образувано гр. д. № 66629 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 49-ти състав, като с решение № 20204986 от 23.09.2020 г. съдът уважил 1 предявения иск. След обжалването му, с решение № 263829 от 10.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1764 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, първоинстанционното решение било отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Решението било окончателно и не подлежало на обжалване. Така със сила на пресъдено нещо било признато съществуването в полза на „Електрохолд Продажби“ ЕАД на процесното ликвидно и изискуемо вземане. Въпреки това ответникът не погасил задълженията си по фактурата в срока за плащане, поради което дължал и лихва за забава.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Анастасов-2“ ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д.

Б.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. На първо място оспорва твърдението, че ответникът бил клиент на електрическа енергия в процесния обект. В тази връзка твърди, че дружеството не било нито собственик, нито ползвател на имота. Възразява, че ищецът не бил изпълнил задължението си да монтира годен измервателен уред съгласно чл. 28 и чл. 29 от Закона за измерванията.

Оспорва сумата по процесната фактура да е начислена по действителен разход на уредите за търговско измерване. Оспорва извършената корекция на сметка, като счита, че количествата електрическа енергия били неправилно отчетени. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Електрохолд Продажби“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. В.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания изразява становище, че всички относими по настоящия спор обстоятелства вече били установени с влязло в сила решение по предходния процес, воден между страните. С постановяването му се прекъсвала погасителната давност относно процесните вземания и започнала да тече нова петгодишна давност, която отново била прекъсната с подаване на процесната искова молба. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Анастасов-2“ ООД, редовно призован, се представлява от адв. Б.. Процесуалният представител оспорва предявените искове и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че в настоящия случай приложима била тригодишната погасителна давност, която била изтекла. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която подробно мотивира направените възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

На 16.10.2018 г. „Анастасов-2“ ООД предявил срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД (сега 2

„Електрохолд Продажби“ ЕАД) отрицателен установителен иск, че не дължи сумата 3689,68 лева, представляваща стойността на електрическа енергия, начислена с констативен протокол № 1019846 от 18.05.2018 г. за обект, находящ се в гр. София, АДРЕС, кв. 33, автомивка, с клиентски № 210033482763, по който било образувано гр. д. № 66629 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 49-ти състав. С решение № 20204986 от 23.09.2020 г. съдът уважил предявения иск, като признал за установено, че „Анастасов-2“ ООД не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата 3689,68 лева, представляваща стойността на електрическа енергия, служебно начислена въз основа на констативен протокол № 1019846 от 18.05.2018 г. В мотивите на съдебното решение съдът приел, че за ответното дружество не било породено правото за едностранна корекция на сметката на ищеца за минал период.

Срещу решението била подадена въззивна жалба от „ЧЕЗ Електро България“ АД, по която било образувано в. гр. д. № 1764 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав. С решение № 263829 от 10.06.2021 г. въззивният съд отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В мотивите на съдебното решение било прието, че „ЧЕЗ Електро България“ АД спазило процедурата за едностранна корекция на законово основание и корекцията била извършена съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Решението е окончателно и е влязло в сила на 10.06.2021 г.

Въз основа на констатациите от извършената проверка, отразени в констативен протокол № 1019846 от 18.05.2018 г., и на основание чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ, на 25.09.2018 г. било направено предложение за корекция на сметката на ответното дружество, като се доначисли използваната от потребителя ел. енергия на база: максималния базов ток на средството за търговско измерване, а именно 20785 kWh за периода от 18.02.2018 г. до 18.05.2018 г. За стойността на посоченото количество ел. енергия в размер на 3689,68 лева с ДДС била издадена процесната фактура № 0248822560/26.09.2018 г., срокът за плащане на която бил до 08.10.2018 г.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 100, ал. 1 ЗЕ, вр. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.):

На основание чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 83, ал. 2 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ законодателно е делегирано на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) правомощието да приеме подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращ принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както 3 и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В изпълнение на това правомощие КЕВР прие действащите за процесния период ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., отм., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Разпоредбите на чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.) уреждат правото на оператора на съответната мрежа при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива да преизчислява количествата електрическа енергия по реда, регламентиран в тези правила.

Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия, осъществявана от оператора на съответната мрежа, включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези, възникнали при преизчисляване на количествата електрическа енергия по реда и при условията на чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.). Уредбата е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително и на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183 и чл. 200 ЗЗД), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. С новите правила е установено, че титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.).

Следователно, при констатирана по реда, предвиден в ПИКЕЕ, хипотеза на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ, крайният клиент дължи заплащане на преизчислената при условията на ПИКЕЕ потребена електрическа енергия на оператора на електроразпределителната мрежа (вж. Решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г., IV г. о., ВКС, Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г., IV г. о., ВКС, Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о., ВКС).

В настоящия случай всички предпоставки за основателност на предявения иск са били установени с влязло в сила съдебно решение, обвързващо страните по спора по задължителен за тях начин на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че съдебният акт е бил постановен по предявен от „Анастасов-2“ ООД отрицателен установителен иск, не променя направения извод. За силата на пресъдено нещо на решението по отрицателен установителен иск в теорията и в съдебната практика се приема, че при спор между две страни за това дали е възникнало за една от тях субективно право, разпределението на доказателствената тежест не зависи от процесуалното положение на ищец или ответник, т.е. дали спорът е иницииран чрез предявяване на положителен или на отрицателен установителен иск, а от това кой твърди, че е носител на правото, което се включва в предмета на спора. Затова при отрицателните установителни искове ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на правото, което се оспорва. Формираната сила на присъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това дали твърдяното или отричано право произтича от твърдения или отричан правопораждащ юридически факт (в случаите на спорове за собственост – придобивен способ). Да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото 4 право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск, и обратно.

Разпределението на доказателствената тежест е едно и също и не зависи от ролята на ищец или ответник, която страната има по делото, а от нейното отношение към спорното право – дали тя твърди, че то съществува, или го отрича, т. е. каква правна последица страната претендира да е настъпила. Съответно, когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите го белези – правопораждащ факт и съдържание.

Разпечатката съдържа 27 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7bedf08-5201-4022-bdf4-7812321d7cee