Решение № 5699 от 17.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5699 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100511926 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК и по чл. 250 ГПК.

Образувано е п о почин на ищеца Б. Д. Ф.-П. /по молба от 17.07.2025 г./ за поправка на очевидна фактическа грешка/ за допълване на постановеното решение № 3270/28.05.2025 г. по в.гр.д.№ 11926/2023 г. по описа на СГС досежно произнасяне по искането за присъждане на законна лихва върху паричното уравнение за дела на ответницата.

В срок е постъпил писмен отговор на молбата от ответницата Е. Д. К., в който е изразено становище за нейната неоснователност.

От фактическа страна, съдът намира следното:

В постановеното решение, съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху определеното парично уравнение за дела на ответницата.

От правна страна, съдът намира следното:

Молбата е основателна и следва да бъде уважена на соченото основание за допълване на постановеното решение.

Вземането за уравнение на делът на съделител в производството по извършване на делбата е в корелативна зависимост от способа поставяне в дял на единия съсобственик на неподеляем имот, поради което възниква от момента на влизане в сила на решението за извършване на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. От този 1 момент вземането за уравнение е определено по размер и изискуемо, поради което и на основание чл. 84 ЗЗД от него възниква и задължението за лихви за забава.

Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 349, ал. 5 ГПК, която повелява, че паричното уравнение заедно със законната лихва трябва да се изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

Доводите на ответника, че искането за присъждане на законна лихва върху сумата за парично уравнение е преклудирано, съдът намира за неоснователни.

Присъждането на обезщетение за уравняване на дяловете на съделителите по реда на чл. 349, ал. 5 ГПК е законна последица от възлагането на делбения имот на основание чл. 349, ал. 1 или 2 ГПК. След като първоинстанционното решение е обжалвано и в частта относно възлагане на имота, за въззивният съд не съществува правна възможност да се произнесе относно дължимото парично уравнение на дяловете на съделителите преди да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата, което в случая е сторено.

С ПП-4-64 се приема, че правото на собственост при разпределение на делбените имоти по чл. 292 ГПК /отм./ сега чл.353 ГПК се придобива от влизане на решението в сила, поради което и лихва се дължи от същия момент по аналогия с чл.

200, ал. 3 ЗЗД. С Р № 997-70-І ВС се приема, че лихвата в този случай има компенсаторен характер, защото от същия момент се придобива и правото на собственост и се дължи и без да има заявено искане за присъждането й. Това е така защото съдът служебно избира способа при който следва да извърши делбата и е длъжен да присъди парично уравнение ако се налага уравнение на дяловете. В този случай не се предявява иск за парично вземане, а присъждането на главницата и задължението за плащането й са последица от предявения иск за делба. Затова лихвата се присъжда служебно и без да е направено искане за това. С Решение № 1/13.07.2012 г. по гр. д. № 55002011 г. ІІ гр. о. е поставен въпроса дали лихва се присъжда служебно.

Макар в мотивите да е прието, че все пак следва да има искане, в диспозитива на решението е присъдена лихва върху сумите за уравнение. /Ако е имало изрично искане, поставеният въпрос, по който е допуснато обжалване не би бил относим/.

В случая е налице е пропуск на съда да присъди и законна лихва върху сумата за парично уравнение, което не съответства на разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК и чл.

353 ГПК предвиждащи, че такава се дължи от влизане в сила на решението до окончателно заплащане на присъдената сума.

Предвид гореизложеното и от наличните данни по досието на делото, съдът констатира, че решението следва да бъде допълнено на основание чл.250 от ГПК.

На основание чл.250, ал.3 от ГПК, решението за допълване подлежи на касационно обжалване.

Поради това, съдът

2

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 3270/28.05.2025 г. по в.гр.д.№ 11926/2023 г. по описа на СГС, като текстът:

„ОСЪЖДА Е. Д. К., с ЕГН **********, да заплати на Б. Д. Ф.-П., с ЕГН ********** сумата от 80847.00 лева за уравнение на стойността на получения имот.“ СЕ ЗАМЕНИ с текста:

„ОСЪЖДА Е. Д. К., с ЕГН **********, да заплати на Б. Д. Ф.-П., с ЕГН ********** сумата от 80847.00 лева за уравнение на стойността на получения имот, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на решението до окончателно заплащане на присъдената сума“

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 - месечен срок от съобщенията до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3