Решение № 451 от 20.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пазарджик, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220201292 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. О. М., с ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „***“ № 58, против Наказателно постановление № 24-5313000024 от 19.07.2024 г. издадено от Началник Група КПДГПА в ОДМВРПазарджик, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за допуснати СПН при съставяне на АУАН и издаване на НП, водещи до незаконосъобразност на санкционния акт, поради което се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване, като се отмени НП по съображенията изложени в жалбата и се присъдят сторените от жалбоподателя разноски в негова полза, съгласно представения списък на разноските.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище по същество от юрк. К. П., надлежно упълномощена да представлява АНО, в което са изложени аргументи за потвърждаване на НП като законосъобразно и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и се запозна със 1 становището на АНО, след преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 23.01.2024 г., в 15:45 часа, в гр. Пазарджик, на кръстовище на улиците „Хан Кубрат“ и „Т. Каблешков“, в посока към бул. „Христо Ботев“ е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***, собственост на Г. Р. В. от гр. Пазарджик, като при извършена проверка от контролните органи е отказал да бъде тестван с техническо средство „Друг Тест 5000“ с фабр. № 0010 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA 0196, който е отчел отрицателен резултат. В хода на проверката водачът бил изнервен и притеснен. Издаден му бил Талон за изследване (ТИ) № 270426 за явяване в МБАЛ- Пазарджик, който водачът отказал да подпише и получи.

Контролните органи предупредили водача М. да не употребява алкохол и наркотични вещества до вземане на биологична проба.

При така констатираното св. Т. Т.- полицейски инспектор в Група КПДГПА при ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 1159771/23.01.2024 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. , който му бил предявен и връчен срещу подпис. Жалбоподателят не дал обяснения и не възразил срещу направените в акта констатации, което било отразено в самия акт.

Въз основа на акта на 19.07.2024 г. било издадено обжалваното НП.

Последното било връчено лично на жалбоподателя на 03.09.2024 г., видно от разписката към санкционния акт, а жалбата против него била подадена от наказаното лице чрез АНО до съда, като била входирана на 12.09.2024 г., поради което е и процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Т. Т.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Установи се по безспорен начин от гласните доказателства посредством разпита на св. Т., както и от писмени доказателства по делото, че на посочената в НП дата, час и място жалбоподателят М. е извършил вмененото му административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, било то чрез проверка с тест за установяването на такава употреба, подробно описан по-горе, или пък чрез изпълнение на предписанието дадено с ТИ за извършване на химико2 токсикологично лабораторно изследване.

В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на св. Т., които са подробни и хронологично точни. Независимо че този свидетел и полицейски служител и се намира в служебна обвързаност с АНО, съдът намери същия за добросъвестен и незаинтересован от изхода на делото, т.к. се установи, че тай няма никакъв личен мотив да уличава нарушителя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е било извършено.

От показанията на св. Т. стана категорично ясно, че е съставил АУАН против водача М. при извършената му проверка, в хода на която той бил тестван за алкохол с техническо средство, което дало отрицателен резултат, след което бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Жалбоподателят обаче отказал категорично, въпреки че му било обяснено за последствията и няколко кратно бил приканен да бъде тестван, но той отказал. Според св. Т. водачът бил притеснен и изнервен, но не показвал други видими признаци за употреба на наркотични вещества.

Предвид неговия отказ св. Т. му издал ТИ, но водачът отказал да го подпише и получи. Въпреки това му било указано да не употребява алкохол и наркотици до даване на биологична проба. До издаване на НП, а и до приключване на съдебното следствие, жалбоподателят не е представил доказателства за това, че е дал кръв за химично изследване, респ. за резултати от такова за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради тази причина и отказът на водача на бъде тестван съставлява адм. нарушение, тъй като този отказ е възведен от законодателя в адм. деяние.

С оглед на всичко това съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, за извършеното от него адм. нарушение.

Извън казаното до тук следва само да се вметне, че с подадената въззивна жалба по същество не се оспорва от страна на жалбоподателя факта на извършеното адм. нарушение.

Съдът намира, че направените с жалбата възражения за допуснати СПН са неоснователни. Възразява се, че в АУАН и НП били вменени и двете хипотези на извършено адм. нарушение- отказ от извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнение на предписание за химико токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози. Видно от АУАН и НП в словесното описание на нарушението изрично, ясно и точно е посочено, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Не може да се приеме , че е налице вменяване на нарушение и по втората хипотезата, тъй като фактически обстоятелства в тази 3 насока не са изложени и вменени на нарушителя. Фактът , че в АУАН и НП след словесното описание на нарушението е посочена неговата правна квалификация, като актосъставителят и АНО са изписали законовия текст на тази разпоредба, не води до извода, че на наказаното лице се вменява и др. административно нарушение- по втората хипотеза на правната норма.

Не състоятелно е и второто възражение за допуснато СПН, изразяващо се в това, че не е посочено в правната квалификация на нарушението кое предложение от разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е нарушено от жалбоподателя. Да, действително в НП не е посочено конкретно кое предложение на ал. 3 на чл.174 от ЗДвП е нарушено с извършеното деяние, така както е посочено в АУАН (чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП), но макар и да се приеме за процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като не води до невъзможност санкционираното лице да разбере какво е повдигнатото му адм. обвинение (какво нарушение му се вменява), нито е нарушено правото му на защита. Това е така, тъй като от фактическото описание на нарушението ясно и точно нарушителят разбира какво нарушение е извършил и може правилно да организира защитата си срещу същото.

При извършената цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, съдът констатира, че АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел, след което е предявен и връчен на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. Съдът намира също така, че АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове.

Наложената санкция глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е твърдо определена от закона и не следва да бъде коригирана.

Ето защо съдът намира, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото- потвърждаване на НП, претенцията на въззивника за присъждане на сторените разноски в негова полза следва да се остави без уважение като неоснователно.

Пак с оглед изхода на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Искането е направено своевременно преди обявяване на делото за решаване, с депозираното писмено становище, като на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да присъди разноски в полза на ОДМВР- Пазарджик- учреждението към което е структуриран наказващият орган. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5 4 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, но без личното явяване и участие на юрисконсулта, който само е представил кратко писмено становище по съществото на спора, а и делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.

Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-5313-000024 от 19.07.2024 г. издадено от Началник Група КПДГПА в ОДМВР- Пазарджик, с което на М. О. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 58, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА М. О. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул.

„***“ № 58, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр.

Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза.