Решение № 246 от 14.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Варна, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000362 по описа за 2025 година

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Стара Сокс“ ЕООД, със седалище гр.София срещу решение № 260020/02.09.2024 година по гр. дело №2140/2019 година, на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на „Стара Сокс“ ЕООД за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260015/14.05.2024 година по гр.дело № 2140/2019 година на ВОС.

Във въззивната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното решение. Смята за неправилно приетото от първата инстанция липса на несъответствие между действителната воля на съда и изразената в диспозитива. Твърди, че доколкото в мотивите искът е приет за неоснователен поради настъпило плащане в хода на процеса, то това следва да намери отражение и в диспозитива, а не да се възприеме за недоказана исковата претенция. Сочи, че поисканата поправка има значение с оглед основанието за присъждане на разноски, поради това, че ответниците са станали причина за завеждане на делото и разноските направени от ищеца, следва да се понесат от тях.

Насрещните страни не са подали писмен отговор.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Окръжен съд – Варна е посочил, че липсва несъответствие между формираната в мотивите воля на съда и тази изразена в диспозитива на постановения съдебен акт, тъй като извършеното в хода на процеса плащане няма непосредствено значение за отхвърлянето на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, доколкото в резултат на настъпването на този факт отпада качеството „кредитор“ на ищеца по павловия иск, което води до неговата неоснователност и недоказаност на фактическия състав.

Съгласно формираната константна практика на ВКС, очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между волята на съда, отразена в мотивите към съдебния акт, и 1 тази в самия акт (диспозитива), като преценката за наличие на несъответствие на действително формираната в мотивите воля на съда и изразената такава се извършва въз основа на съдържанието на постановения съдебен акт.

При преценката за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД и в двете хипотези – по ал.1 и по ал.3, наред с установяване на обстоятелството, че ищецът е титуляр на парично или непарично вземане, по отношение на ответника – длъжник, съдът изследва и наличието на втората обективна материалноправна предпоставка от фактическия състав - дали атакуваното действие на длъжника е от естество да увреди кредитора. Ако към момента на приключване на устните състезания по делото, не е налице една от двете предпоставки, конститутивният иск по чл.135 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли от съда.

В случая, изцяло в съответствие с изразените от първоинстанционния съд мотиви, а именно, че с оглед настъпилото в хода на процеса погасяване на задължението на ответника Н. е отпаднало качеството на кредитор за ищеца е постановен диспозитив, съобразно който исковете по чл.135, ал.1 и ал.3 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Отхвърляне на иска поради извършено в хода на процеса плащане е характерно за осъдителния иск, доколкото с него ищецът иска от съда не само да установи едно право или правоотношение, но и да осъди ответника да изпълни съответното задължение. По тази причина, погасяването на задължението в хода на процеса е основание за отхвърляне на осъдителния иск. Като елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД обаче, в случай че се констатира липсата на задължение на един от ответниците спрямо ищеца, това е основание за отхвърляне на конститутивния иск, поради недоказаност на твърдените в исковата молба факти.

Наред с това следва да се посочи, че в постановеното по гр. дело №2140/2019 г. на ВОС решение №260015/14.05.2024 година, съдът е съобразил, че до отхвърляне на иска се е стигнало поради извършеното в хода на процеса погасявае на задължението на ответника Н. спрямо ищеца, т.е. че ответникът е станал причина за образуване и водене на делото, поради което му е възложил изцяло разноските направени от ищеца, а по-късно с определение N 26103/02.09.2024 г. е оставил без уважение искането на С. Н., за изменение на решението в частта за разноските. В този смисъл, неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че поисканата поправка на очевидна фактическа грешка има значение с оглед основанието за присъждане на разноски.

След като изразената в мотивите на решението воля на съда не противоречи на обективирането й в диспозитива, то не е налице очевидна фактическа грешка, която да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице твърдяната от ищеца очевидна фактическа грешка, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/02.09.2024 година по гр. дело №2140/2019 година, на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на „Стара Сокс“ ЕООД за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260015/14.05.2024 година по гр.дело № 2140/2019 година на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3