Определение № 17999 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17999 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509194 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 121 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на С. Г. И., подадена срещу Определение № 46545/14.11.2024 г. по гр.д. № 60546/2024 г. на СРС, 86 състав, с което производството е било прекратено, а делото – изпратено на РС-Варна по компетентност.

В жалбата се поддържа, че СРС не е съобразил, че настоящият адрес на детето Д. С. И.а е в гр. София, както и че то посещава учебно заведение в гр. София. Твърди се, че в случая делото не следва да се разглежда на основание чл. 105 ГПК в гр. Варна, където е адресът на ответницата, а трябва да се приложи специалната местна подсъдност по чл. 127, ал. 2 СК. С оглед изложеното се моли да се отмени обжалваният съдебен акт.

Насрещната страна – Д. К. Ш., е подала отговор, с който оспорва жалбата.

Твърди, че упражняването на родитеските права е предоставено на майката, като последната заедно с детето живее в гр. Варна, считано от 2015 г. Поддържа, че бащата е бил уведомен за преместването. Сочи, че от преместването детето Д. С. И.а е живяло в гр. Варна, където е обичайната му среда на живот. Поддържа, че бащата не може да се ползва от неправомерното си поведение. Предвид изложеното моли да се потвърди обжалваното определение.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да се произнесе по жалбата, въззивният съд съобрази от фактическа страна следното:

1

На 11.10.2024 г. от С. Г. И. е депозирана искова молба, с която на основание чл.

127 СК е поискано от съда да предостави на С. Г. И. упражняването на родителските права по отношение на непълнолетната му дъщеря Д. С. И.а. В исковата молба са наведени твърдения, че детето е родено от фактическото съжителство между С. Г. И. и Д. К. Ш..

От изявленията в исковата молба е видно също така, че считано от лятото на 2014 г. до лятото на 2024 г. детето Д. С. И.а фактически е пребивавало в гр. Варна заедно с майка си Д. К. Ш., на която е било предоставено упражняването родителските права. През м. август 2024 г. Д. С. И.а е отишла при баща си в гр. София, за да прекара с него 20 дена от лятната си ваканция. След това детето отказало да се върне обратно в гр. Варна.

Към исковата молба е приложено удостоверение с изх. № 14616/16.09.2024 г., издадено от Столична община. В същото е посочено, че считано от 16.09.2024 г. Д. С.

И.а има настоящ адрес в гр. София, ж.к. ********.

Представена е и служебна бележка от 13.09.2024 г. от 157. ГИЧЕ „Сесар Вайехо”, в която е удостоверено, че Д. С. И.а е записана като ученичка в IX А клас при дневна форма на обучение през учебната 2024/2025 г.

Представено е и Решение от 10.01.2012 г. по гр.д. № 7791/2011 г. на СРС, 88 състав, от което е видно, че упражняването на родителските права по отношение на Д.

С. И.а е предоставено на майката Д. К. Ш..

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, Д. К. Ш. е направила възражение, че делото следва да се разглежда в гр. Варна, където детето Д.

С. И.а живее, считано от 2015 г.

Ответницата е представила сертификати и грамоти на Д. С. И.а, издадени от учебни заведения в гр. Варна. Представила е медицински справки, от които е видно, че до началото на 2024 г. лекуващият лекар на детето е бил в гр. Варна. Приложила е удостоверение с изх. № АУ108617ПР/02.11.2022 г. на Община Варна, от което е видно, че като постоянен адрес на Д. С. И.а е вписан адрес в гр. Варна, ул. „******** Към отговора на исковата молба е приложено удостоверение с изх. № 14616/16.09.2024 г. на Община Варна, от което се установява, че настоящият адрес на Д. С. И.а е променен отново на гр. Варна, ул. „******** Представени са Постановление от 29.10.2024 г. на СРП за отказ да се образува досъдебно производство срещу С. Г. И. за извършено престъпление по чл. 193а НК, както и декларации, с които е дадено съгласие за това Д. С. И.а да бъде преместена в 157.

ГИЧЕ „Сесар Вайехо“.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 127, ал. 2 СК районният съд по настоящия адрес на детето е компетентен да се произнесе по въпросите относно местоживеенето на детето, 2 упражняването на родителските права, личните отношения с детето, издръжката.

Местната компетентност, предвидена с разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, има специален характер спрямо местната подсъдност по чл. 105 и чл. 112 ГПК.

При спор за местна съдебна компетентност при дела за родителски права следва да се прецени къде е трайното фактическото пребиваване на детето. Тоест от значение е мястото, където е установена обичайната среда на живот на детето към датата на подаване на исковата молба – така Определение № 1031/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 514/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 85/23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2198/2013 г. на II Г.О. на ВКС. Формалният акт на адресна регистрация не е от значение, защото се цели да се гарантира защита на интереса на детето в най-висока степен. Съдът, който е с най-тясна връзка с детето, следва да разгледа делото. Регистрираният адрес на детето може да съвпада с адреса, на който то трайно пребивава, но може и да е заявен едностранно от който и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване.

Временното отсъствие на детето или отвеждането му от мястото на обичайно пребиваване от единия родител без съгласието на другия родител не е предпоставка за това спорът за родителски права да бъде разгледан от съда по мястото, където детето било е отведено. В този смисъл е Определение № 187/25.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1956/2013 г. на I V Г.О. на ВКС, Определение № 4138/19.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3417/2024 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение № 99/15.03.2022 г. по ч.гр.д. № 736/2022 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 254/21.01.2020 г. по гр.д. № 940/2019 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 77/01.03.2021 г. по ч.гр.д. № 254/2021 г. на III Г.О. на ВКС и др.

В случая се установява от материалите по делото и от изявленията на страните, че от 2015 г. непълнолетната Д. С. И.а е с обичайно пребиваване в гр. Варна, където до м. август 2024 г. е живяла заедно с майка си и брат си. Там е посещавала учебно заведение и е установила социални контакти. Посещавала е и извънкласни занимания.

Дори и бащата да не е давал съгласието си за това детето да се премести с майка си от гр. София в гр. Варна, той не е предприел никакви правни действия срещу това преместване и по същество се е съгласил с него.

Според съдебната практика обичайното пребиваване на едно лице там, където то е пребивавало относително продължително и в което място е установило центъра на жизнените си интереси. Въззивният съд намира, че записването на Д. С. И.а в учебно заведение в гр. София през м. септември 2024 г. само по себе си не води до промяна на обичайното пребиваване на детето от гр. Варна в гр. София. Краткият период между промяната на учебното заведение и датата на депозиране на исковата молба (само около месец) не позволяват да се направи извод за трайното установяване на Д. С.

И.а в гр. София.

Удостоверението от Столична община за промяната на настоящия адрес на Д. С.

И. от 16.09.2024 г. няма правно значение за преценка на местно компетентния съд по чл. 127, ал. 2 ГПК предвид горецитираната трайна практика на ВКС.

3

Настоящият въззивен състав счита, че бащата С. Г. И. не може да предизвика промяна на местно компетентния съд по делото, като се позовава на недобросъвестното си поведение, изразяващо се в задържане на детето Д. С. И.а в гр.

София в нарушение на решението на СРС, 88 състав, с което упражняването на родителските права по отношение на Д. С. И.а е предоставено на майката Д. К. Ш..

Последната, видно от доказателствата по делото, не е съгласна и се противопоставя на това детето Д. С. И.а да пребивава в гр. София.

Поради изложеното частната жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Г. И., подадена срещу Определение № 46545/14.11.2024 г. по гр.д. № 60546/2024 г. на СРС, 86 състав, с което производството е било прекратено, а делото – изпратено на РС-Варна по компетентност.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4