Решение № 180 от 10.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Ботевград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20261810200143 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„*” ЕООД, с * със седалище и адрес на управление *, представлявано от * И. чрез адв.В. Б. И. от ПАК е обжалвало в законния срок наказателно постановление №872532- F860573 от 27.01.2026г, издадено от зам. Директора на ТД на НАП - София, с което за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 от Закона за данък добавена стойност, на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 12851.00 евро, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици и претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание за „*” ЕООД се представлява от адв.И., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззивната страна – зам. Директора на ТД на НАП - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а чрез юрк.

*депозира писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № F860573/21.11.2025г. – 3л., фактура, осчетоводяване на фактура – 2л., куриерска разписка, обяснение, искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице – 2л. и искане, приложени към жалбата; оригинал на НП № 872532-F860573/27.01.2026 г. – 3л.; оригинал на АУАН № F860573/21.11.2025г. – 3л.; фактура; приемо-предавателен протокол – 25бр.; банково извлечение за период; Допълнително споразумение от 01.01.2021г.; осчетоводяване на фактура; справка-декларация за данък върху добавената стойност; обяснение; оборотна ведомост – 17л.; Заповед №З-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на Изпълнителния директор на НАП – 6л., както и приложените с писмо с вх.№ 5023/15.04.2026г. дневник за продажби по ЗДДС за периода 01.03.2026 т. до 31.03.2026 г.- заверено копие; уведомление с вх. № ДДС.2300-2241925/14.04.2026 г. за приемане на справка – декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за данъчен период март 2026 г.заверено копие; платежно нареждане от 14.04.2026 г. за внесено ДДС за м. март 2026 г. в размер общо на 44760.83 евро /87544.57 лв./-заверено копие и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Т. В. С. и М. С.

Г., се установява следната фактическа обстановка:

„*” ЕООД, с * със седалище и адрес на управление * е регистрирано юридическо лице и в качеството си на доставчик на стоки: омекотител за дрехи, течен сапун, шампоан с получател „Фикосота“ ООД е издало фактура №0000001805/28.07.2025г. с данъчна основа 125 671.99лева, платена на 16.09.2025г. По горепосочената фактура, за данъчния период м.07.2025г. „*” ЕООД не начислило ДДС в общ размер на 25 134.38лева в законоустановения срок – от 01.08.2025г. до 14.08.2025г. включително, което било установено в хода на извършена проверка от св. Т. В. С. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Пловдив. Издаданета фактура за доставката била отразена от дружеството в дневника за продажбите и в справка декларация по ЗДДС, подадена в ТД на НАП – офис София област от 13.08.25г. за данъчен период м.07.2025г. с данъчна основа125 671.99лева и ДДС – 0лева, т.е. не бил начислен ДДС. Нарушението било открито от св.С.

2 на 28.10.25г. при представяне на документи от страна на „*” ЕООД с придружително писмо от същата дата. С оглед на така направената констатация, на 21.11.2025г. , в гр.Пловдив, св. С., в присъствието на св. М.

С. Г. съставила АУАН № F860573/21.11.2025г. срещу „*” ЕООД. Актът бил предявен на управителя на дружеството – Иван И. за запознаване със съдържанието и за подпис и той го подписал.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №872532- F860573 от 27.01.2026г. от зам. Директора на ТД на НАП - София.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели –, както и в писмените доказателства по делото, които са непротиворечиви помежду си.

При проведените непосредствени разпити на свидетелите, съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията им са последователни, вътрешно балансирани и кореспондират с приложените по делото писменидоказателства. В тях са изложени непосредствени впечатления относно реда на протеклата проверка, предприетите в нейните рамки действия от контролния орган и констатираните обстоятелства. Пълнотата на така съдържащите се в свидетелските показания информационни данни и липсата на основания да се приеме наличие на тенденциозност или стремеж към изопачаване на фактите се явяват предпоставка съдът да ги кредитира и да основе фактическите си изводи върху тях.

С оглед на писмени доказателства, съставът на съда намира, че документите, приобщени в хода на извършената проверка и представени в съда от административно-наказващия орган по делото спомагат за всеобхватното и обективно изясняване на въпросите - предмет на доказване и затова ги кредитира изцяло. Доколкото писмените доказателства не разкриват противоречие помежду си и с гласните такива, то и по аргумент от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК , приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, не се налага и тяхното подробно обсъждане. Събраните по делото доказателствени материали формират устойчива и вътрешно непротиворечива съвкупност и позволяват на съда изграждането на 3 еднозначни и категорични фактически изводи по процесното събитие.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав намира, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

В конкретния случай съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение като място на извършване на нарушението е посочено, че това е гр.София, както и актосъставителят заявява в своите показания, а именно, че същото е осъществено в ТД на НАП – София. В обжалванато НП, АНО е променил мястото на извършване на нарушението, като е посочил, че това е гр.Ботевград, където се намира офиса на НАП, обслужващ дружеството. Всичко това, сочи, че в случая не е налице единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление при описанието на извършеното административно нарушение и конкретно с оглед мястото на извършване на нарушението. В АУАН като място се сочи гр.София, а в атакуваното НП се твърди, че е гр.Ботевград, като по този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран, респ. къде го е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Липсата на единство между констатаците в сезиращия акт и 4 вписаното в НП фактическо обвинение не биха могли да бъдат разглеждани в светлината на техническа грешка, която да не повлиява съществено върху законосъобразността на атакувания санкционен акт, доколкото тя пряко засяга основен реквизит на същия и предпоставя невъзможност за установяване действителната воля на издаващия го орган на власт. Допуснатите процесуални нарушения, свързани с липсата на съответствие между словесно описание на нарушението в АУАН и НП, когато и с НП се добавят неотразени в АУАН факти, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като отнема възможността на жалбоподателят да разбере параметрите на претендираната спрямо него отговорност, съответно да упражни реципрочното си право на защита по отношение на предприетите спрямо него рестриктивни действия от административните органи.

Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1300евро/хиляда и триста евро/. В случая, платеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, Национална агенция за приходите следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1300евро/хиляда и триста евро/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 143/2026г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №872532- F860573 от 27.01.2026г, издадено от зам. Директора на ТД на НАП - София, против „*” ЕООД, с * със седалище и адрес на управление *, представлявано от * И., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „*” ЕООД, с * със седалище и адрес на управление *, представлявано от И* И. разноски в размер на 1300евро/хиляда и триста евро/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 143/2026г. По описа на Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6