Решение № 35 от 24.02.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Бяла, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20254510200378 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф. Ю. Н., ЕГН **********, с адрес в с.К.В., обл.Р., ул.“В.П.“ № ., със съдебен адрес в гр.Р., ул.“Б.“ № . чрез адв. Н. Д., против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-РС0-4 от 11.09.2025г., издадено от Директор РДПБЗН – Р., с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.265, ал.1 от ЗМВР в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.20, т.6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

РП – Р., ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.07.2025г., след 13:00ч., жалбоподателят Н. и св. С. А., били изпратени от председателя на ППК „З.“ – с.К.В. да косят поземлен имот в местността „Анковото“, посредством механизирана дискова косачка, прикачена към трактор, като всеки от тях управлявал отделна машина.

Извършвайки дейността в поземления имот, двамата работници възприели, на разстояние около 20м от тях, възникнал пожар в сухата растителност. Двамата веднага слезли от машините и опитали да загасят пожара, но излязъл вятър и 1 той бързо се разпространил. След като усилията им останали неуспешни те се обадили на председателя на кооперацията и го уведомили за възникналия пожар в поземления имот. Той на свой ред се обадил на св. П. П. – началник на РСПБЗН – Две могили и му съобщил за пожара, като по негово указание впоследствие подал сигнал и на тел.112. Св. П. в същото време извършвал обход в района, когато около 15:30ч. бил уведомен от председателя на кооперацията за възникналия пожар. Насочил се към поземления имот, като пристигайки забелязал пожара, развиващ се в кръгова форма и два трактора, които напускали мястото на пожара. Малко по-късно към мястото се насочили и екип на РСПБЗН – Две могили, които се разминали с двата трактора. Във връзка с това, св. П. потърсил съдействие от органите на РУ – Две могили за установяване на водачите на селскостопанските машини. Така били установени жалбоподателят Н. и св. А., от които били снети писмени обяснения по случая. Впоследствие била изпратена покана до жалбоподателя да се яви в РСПБЗН – Две могили за съставяне на АУАН. На посочената дата жалбоподателят се явил, където му бил съставен АУАН-ПБЗН-РС6-1-414.08.2025г. за извършено от него нарушение по чл.20, т.6 от Наредба № 8121з-647 от 01 октомври 2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Същевременно, за същото нарушение на св. А. бил съставен АУАН-ПБЗН-РС6-1-5-15.08.2025г. Като доказателства били приобщени снетите писмени обяснения пред органите на РУ – Две могили. Жалбоподателят Н. отразил, че ще изложи възражения в писмен вид, които впоследствие и в законоустановения срок депозирал.

Въпреки това, актосъставителят П. изготвил докладна записка до директора на РДПБЗН – Р. с предложение за налагане на административно наказание съгласно чл.53, ал.1 от ЗАНН. Така, на 11.09.2025г. било издадено и оспорваното наказателно постановление, връчено лично на жалбоподателя на 16.10.2025г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитаните по делото свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения по чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

На първо място следва да се посочи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на основен принцип залегнал, както в националното, така и в европейското законодателство, а именно правото на лицето да запази мълчание и да не се самоуличава. Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП, обстоятелствената част на вмененото нарушение е изцяло възпроизведена от обясненията дадени от жалбоподателя пред органите на РУ – Две могили, като липсват каквито и да било данни, че същият е бил запознат с правата си, както и че е образувано наказателно производство с административен характер спрямо него.

Снетите обяснения преди започване на

2 административнонаказателното производство имат характер на свидетелско показание, които не могат да стоят в основата на обвинение срещу лицето, което ги е дало. Самият актосъставител в разпита си пред съда потвърди, че съставения АУАН почива на дадените от жалбоподателя обяснения. Правото на мълчание не се ограничава само до директно признание за закононарушение, а включва и всяко изявление, което по-късно може да бъде използвано в наказателното производство в подкрепа на тезата на обвинението (Aleksandr Zaichenko v. Russia, §§52-60). Това противоречи и на правилото на чл.31, ал.2 от КРБ и чл.116, ал.1 от НПК, че обвинението не може да се основава само на самопризнанията на обвиняемия. Приложимо по аналогия, тези правила намират приложение и в административнонаказателния процес.

На следващо място, за доказване на извършеното нарушение в процесния АУАН е посочен за свидетел очевидец на извършеното нарушение С. А., който обаче е обвинен в извършването на същото деяние и срещу него също е било започнато административнонаказателно производство при същите факти и обстоятелства. Дори да се приеме, че се касае до независимо съизвършителство, каквито твърдения не се навеждат в оспореното наказателно постановление, е извършено недопустимо смесване на качествата, които притежават двете лица в рамките на развилото се спрямо тях административнонаказателно производство. Още повече, че в нито в АУАН, нито в НП е описано конкретно деяние – действие или бездействие, което е довело до причиняването на пожара, а още по-малко да е бил извършено разграничаване на конкретните действия на жалбоподателя или св. А., за които всеки от тях на самостоятелно основание да носи отговорност. По този начин, в основата на обвинението стои настъпилия резултат и единствено предположението, че двете лица с поведението си са го причинили. Тоест, касае се за идентитет на фактическите обстоятелства, за които са били възбудени две административнонаказателни производства и са обвинени две лица в осъществяването на едно и също нарушение, без ясно разграничение на приноса на всяко едно от тях към настъпилия резултат. Именно поради дефицита на тези административни обвинения е бил използван и недопустимия подход за привличането на лицата в двойно качество – веднъж като нарушители и втори път, като свидетел очевидец на извършеното нарушение от другото лице.

В този смисъл, основателно е направеното възражение, че в обстоятелствената част на НП липсва конкретно деяние, което да е било извършено от жалбоподателя. Съгласно чл.6 от ЗАНН административното нарушение представлява деяние – действие или бездействие, каквото описание липсва в АУАН и НП. Тоест, не е посочено конкретно правило за поведение, от което нарушителят противозаконно да се е отклонил, вследствие на което да е настъпил и неправомерния резултат. Липсата на посочване на конкретните действия или бездействия на жалбоподателя, които са довели до възникването на пожара, нарушават правото му на защита да узнае в какво точно е обвинен и на кои правни норми противоречи това негово поведение.

Именно поради това, обвинението почива на предположение, което бе заявено и от самият актосъставител в своя разпит. Същият заявява, че не може да конкретизира как е станал пожара, а реално има пожар и хора, които са били там и са извършвали дейност. Посоченото също влиза в противоречие с основен принцип в наказателния процес, че наказанието не може да почива на предположение.

Посочения дефицит в обвинението, освен че представлява съществено нарушение на процесуалните правила, е довел и до неправилното приложение на материалния закон. Това следва от обстоятелството, че нарушението е 3 квалифицирано по чл.20, т.6 от наредбата, която гласи, че „По време на експлоатация не се разрешава: изгарянето на амбалаж, опаковки, горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци.“. Не е необходимо задълбочено тълкуване на посочената правна норма, за да се извлече смисъла на запрета, който се установява с нея. Забранено е „изгарянето“, което като дейност предполага умишленото им запалване с цел унищожаване на тези остатъци. Такава дейност например е палене на стърнища, сухи треви, слогове и крайпътни ивици. В конкретния случай няма обвинение срещу жалбоподателя, че е изгарял суха растителност в поземления имот, в нарушение на посочената разпоредба. Няма и установени факти в тази насока, поради което и ангажирането на отговорността му по посочената разпоредба се явява неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБЗН-РС0-4 от

11.09.2025г., издадено от Директор РДПБЗН – Р., с което на Ф. Ю. Н., ЕГН **********, с адрес в с.К.В., обл.Р., ул.“В.П.“ № .., на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.265, ал.1 от ЗМВР в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.20, т.6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Р..

Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Бяла, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20254510200378 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф. Ю. Н., ЕГН **********, с адрес в с.К.В., обл.Р., ул.“В.П.“ № ., със съдебен адрес в гр.Р., ул.“Б.“ № . чрез адв. Н. Д., против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-РС0-4 от 11.09.2025г., издадено от Директор РДПБЗН – Р., с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.265, ал.1 от ЗМВР в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.20, т.6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

РП – Р., ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.