Решение № 546 от 02.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002103604 по описа за 2024 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Й. А. М., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Г. К. срещу решение № 95/22.05.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 100/2024 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение № 365/13.11.2023 г. по гр. дело № 75/2022 г. на Старозагорския окръжен съд (СзОС) и вместо него е постановено отнемане в полза на държавата, на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗОНПИ, от ответника-касатор Й. М. на следното (подробно описано) имущество: дворно място с площ 620 кв.м, за което е отреден УПИ ... в кв. 24 по плана на [населено място], общ. К., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и избено помещение с площ 15 кв.м.; товарен автомобил форд-транзит с peг. [рег.номер на МПС] , лек автомобил ВАЗ-21102 с peг. [рег.номер на МПС] , лек автомобил киа-каренс с peг. [рег.номер на МПС] , лек автомобил порше-кайен-С с peг. [рег.номер на МПС] , лек автомобил рено-уинд с peг. [рег.номер на МПС] и лек автомобил мазда-323 с peг.

[рег.номер на МПС] , като последният автомобил – в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), е отнет и от другата ответница Л. А. Б.; в тежест на двамата ответници са възложени разноски и държавна такса по делото.

В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – 1 касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Необжалвалата решението ответница Л. Б., конституирана в касационното производство като необходим другар на касатора, не се явява в откритото съдебно заседание и не заявява становище по делото.

Насрещната страна – ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), в отговора си на касационната жалба, в откритото съдебно заседание и в писмена защита, чрез процесуалния си пълномощник държ. инспектор Р. И. излага съображения за неоснователност на жалбата.

С постановеното по делото определение № 1969/16.04.2025 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: представлява ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, имущество, което не е налично в края на проверявания период, и конкретно – имущество, което към този момент е негодно и бракувано.

Отговорът на този въпрос е отрицателен и той еднозначно следва от разясненията, дадени в края на мотивите към т. 2 от ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, в които е прието следното: В тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Не е в тежест на последните да доказват, че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но впоследствие то или някаква част от него липсва, освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина, или е отчуждено по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното, сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане, поради което и не подлежат на отнемане.

В противоречие с така даденото разрешение, въззивният съд е възприел положителен отговор на поставения материалноправен въпрос, като при формирането на решаващия си извод по делото за размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, е включил в имуществото на ответниците по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ процесните леки автомобили ВАЗ21102 и мазда-323, излагайки следните съображения: Установил е, че процесният лек автомобил ВАЗ-21102 е придобит от касатора-ответник на 04.03.2014 г. в движение, както и че на 20.03.2018 г. регистрацията му в КАТ е прекратена служебно поради липса на задължителна застраховка „гражданска отговорност“, а на 09.10.2018 г. е подадено заявление за прекратяване на регистрацията, и поради унищожаване на автомобила. Съдът е намерил за основателно възражението на ответника, че превозното средство е бракувано и с прекратена регистрация към края на проверявания период – 13.12.2019 г., но предвид установените по делото обстоятелства, че автомобилът е наличен, макар и в състояние, 2 негодно за ползването му по предназначение, и се съхранява в частен имот, въззивният съд е приел, че той следва да участва в анализа като налично имущество в патримониума на ответника към края на проверявания период. Приел е също, че за определяне стойността на наличното имущество в края на проверявания период е релевантна оценката към момента на придобиването му, респ. – пазарната цена на автомобила към тази дата, в размер 1 700 лв.

Относно процесния лек автомобил мазда-323 съдът е установил, че същият е придобит на 07.08.2018 г., по време на брака на двамата ответници – в режим на СИО, както и че скоро след това – на 09.10.2018 г., е прекратена и неговата регистрация в КАТ и са върнати регистрационните му табели, като и това превозно средство се съхранява в частен имот, а с оглед това му състояние оценителната експертизата определя пазарна цена за него към момента на предявяването на иска в размер на 300 лв. Съдът е приел, че тази стойност е релевантна за цената на иска, но в анализа на несъответствието, в имуществото на ответниците тази вещ следва да участва със своята стойност по пазарни цени към момента на придобиването й, в размер 1 000 лв.

С така изложените мотиви, въззивният съд неправилно – в нарушение на материалния закон е включил в имуществото на ответниците по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и е взел предвид при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, и то по придобивната им стойност, процесните леки автомобили ВАЗ-21102 и мазда-323, за които е установил, че са с прекратена регистрация, обезценени и негодни за ползване по предназначение, поради което обективно те не съставляват налично имущество в края на проверявания период, както и годно за отнемане такова, респ. – неправилно е постановено и тяхното отнемане с обжалваното въззивно решение.

Основателно е и друго съществено касационно оплакване за неправилност на решаващия извод на въззивния съд относно размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, а именно – жалбоподателят основателно поддържа, че „отрицателният“ нетен доход не може да се добавя към имуществото на ответниците при формирането на несъотвествието, както и че приемането на обратното от апелативния съд също е в разрез с тълкуването, дадено с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС.

Въззивният съд действително е допуснал и това сочено от касатора съществено нарушение на материалния закон. За да достигне до решаващия си извод, че в случая е налице значително несъотвествие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, съдът е приел за установено, че към началото на проверявания период – 13.12.2009 г., касторът-ответник е притежавал имущество на обща стойност 12 207.14 лв., а към края на периода – 13.12.2019 г., имуществото на двамата ответници е било на обща стойност 146 290.97 лв.; респ. – приел е, че разликата между имотното състояние на ответниците в началото и в края на проверявания период е в размер 134 083.83 лв. (=146 290.97–12 207.14). След анализ на приходите и разходите на ответниците през проверявания период, въззивният съд е приел, че общият нетен доход на ответниците за проверявания период е „отрицателен“ – 143 604.85 лв.

Приел и че през проверявания период имуществото на ответниците е нараснало със сумата 134 083.83 лв., представляваща разликата между имуществото им в началото и в края на проверявания период, както и че е налице несъответствие в имуществото на ответниците, 3 изчислено като разлика между нарастването на имуществото им през проверявания период и „реализирания“ от тях за същия период нетен доход, а именно – в размер 277 688.68 лв.

(=134 083.83–(–143 604.85)=134 083.83+143 604.85). Приел е и че това несъответствие е значително по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като надвишава сумата 150 000 лв.

Трайно установената практика практика на ВКС приема, че в случаите, когато стойността на наличното имущество по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, респективно и увеличението на имуществото в края на проверявания период спрямо неговото начало не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ.

В тази връзка е разяснено, че съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Разяснено е също, че такава евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи, от установените доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ. С оглед това е прието и че когато общият размер на разходите надвишава общия (брутния) размер на приходите през проверявания период, тази отрицателна величина няма как да се добави към стойността на наличното имущество, за да бъде определен размер на несъответствието, тъй като това би означавало добавяне на разходи към имуществото и би било в нарушение и на трите дефинитивни норми на § 1, т.т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както и в противоречие с приетото в мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В този смисъл са решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 50007/02.12.2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 732/12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на III-то гр. отд. на ВКС, като в последното горните изводи са основани и на разясненията в мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. В решение № 50116/03.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС също е прието, 4 че след като стойността на наличното имущество в края на проверявания период е под 150 000 лв., то това е достатъчно за извода, че не е налице значително несъответствие, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имуществото.