Решение № 568 от 02.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1139/2025
- Вид
- Решение № 568
- Подписан
- 02.12.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Теодорина Димитрова, Димо Колев, АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 568 гр. В. Т., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Димо Колев
АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100501139 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. Й. М. чрез пълномощник адв. Н. Р., против постановление от 28.08.2025 година по ИД № 298/2020г. по описа на ЧСИ Д. Колева рег. № 728 с район на действие Окръжен съд – В. Т., в частта с която е оставено без уважение искането към ЧСИ да измени приетите по изпълнителното дело разноски и искането за изготвяне на постановление за разноски, от които да е видно какви разноски са възложени в тежест на длъжника. Сочи се, че на 14.07.2025г. М. – длъжник по изпълнението подала молба за изменение на приети по делото разноски и по конкретно адвокатско възнаграждение и искане за изготвяне постановление за разноските, от което да е видно какви разноски в общ размер са възложени в нейна тежест. Счита, че ЧСИ незаконосъобразно не е уважил тези искания. Приемането на множество разноски било в противоречие с Наредба № 1 от 09.07.2004г. и по точно чл. 10, т. 1 и т. 2, както и решението на СЕС от 25.01.2024г., от което следвало да бъде направен извод, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи. Определените и приети от ЧСИ разноски, които длъжникът дължи на взискателя не се ползвали със СПН и можело да бъдат изменяни по реда на чл. 248 ГПК. Предвид това отправя искане към съда да постанови акт, с който да отмени постановлението на ЧСИ от 28.08.2025г. в частта отказал на се произнесе по 1 двете искания и да бъде задължен ЧСИ да изготви постановление за разноски, от които да е видно какви са разноските /обикновени и пропорционални такси и адвокатски възнаграждения/ възложени в тежест на ищеца.
На взискателя „ТУРИСТ ИНВЕСТ-2000“ ЕООД чрез адв. М. М. е връчено копие от частната жалба. Не е постъпило становище от взискателя в дадения му тридневен срок.
Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за недопустима, тъй като по естеството си се иска преразглеждане на вече приети от ЧСИ разноски и влезли в сила постановления по този въпрос. По искането за изготвяне на постановление, ЧСИ го приема като такова за изготвяне на сметка за размера на дълга, за което се дължи такса по т. 12 от ТТР към ЗЧСИ, каквато жалбоподателката не била внесла., за което лично е била уведомена.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие Окръжен съд – В. Т., въз основа на представен от „ТУРИСТ ИНВЕСТ – 2000“ ЕООД представлявано от М. М. и чрез пълномощник адв. С.
М. за присъдената в полза на дружеството сума от 24 900лв. главница като са посочени разноски в размер на 2005 лв. – 5 лв. ДТ и 2000 адвокат ски хонорар. Тези разноски са приети и не са оспорени от длъжника – жалбоподателката М.. Допълнително по изпълнителното дело са приети разноски в размер на 5450 лв. – платен адвокатски хонорар на адв. С. М. с постановление от 14.06.2021 година. С постановление от 18.07.2025 година ЧСИ Д. Колева е уважила възражението и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приела, че адвокатското възнаграждение в размер на 9500 лв., предявено от адв. М. М., е прекомерно и го е намалила на 200 лв. като разноски, които се дължат в полза на взискателя от длъжника.
Това постановление е потвърдено от съда.
След горепосочените действия на 14.07.2025 г. жалбоподателката е подала нова молба вх. № 12524/18.07.2025г. с искания за ново преразглеждане на гореописаните разноски и да се приеме адвокатско възнаграждение на взискателя, съответно такси по ТТР към ЗЧСИ в размер който не накърнява принципа на добросъвестността, както и да бъде изготвено постановление за разноските, от което да е видно какви разноски в общ размер са възложени в тежест на длъжника. Именно тези искания с постановление от 28.08.2025г. са оставени без разглеждане, доколкото тези въпроси вече са решени.
При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Разглежданата жалба е насочена срещу постановление от 28.08.2025г., с което ЧСИ се е поизнесъл по искания на длъжника за преразглеждане на вече определени разноски и е отказал изготвяне на сметка. Жалбата е подадена в рамките на предвидения в закона срок.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК предвижда, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението и от тази гледна точка би могло да се приеме, че е допустима, 2 доколкото се атакува постановление, чийто предмет са искания на жалбоподателката като длъжник по изпълнението свързани с разноските. Жалбата е неоснователна в частта, атакуваща отказът на ЧСИ да преразгледа вече приетите разноски. Последните са окончателно определение с нарочни постановления, част от които са минали включително и съдебен контрол. Правилно ЧСИ е отказал тяхното преразглеждане. Неоснователни са доводите, наведени в частната жалба относно неадекватността на приетите до момента разноски от в общ размер 7650 лв., а освен това е недопустимо повторното им преразглеждане. В този смисъл се е произнесъл съдът и в мотивите си на определение № 535 от 19.11.2025г. по ВЧГД № 978/2025г. по описа на ОС В. Т..
Жалбата в останалата й част с искане да се постанови акт, с който да бъде задължен ЧСИ да изготви постановление за определяне на разноски е недопустима. Постановлението в тази му част не подлежи на обжалване.
Поради изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба Д. Й. М. ЕГН ********** с адрес гр. С., област В. Т., ул. „33-ти С.ски п.“ № 104, вх. А, ет. 4, ап. 10 против постановели от 28.08.202 година по изпълнително дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – В. Т., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 568 гр. В. Т., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Димо Колев
АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100501139 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. Й. М. чрез пълномощник адв. Н. Р., против постановление от 28.08.2025 година по ИД № 298/2020г. по описа на ЧСИ Д. Колева рег. № 728 с район на действие Окръжен съд – В. Т., в частта с която е оставено без уважение искането към ЧСИ да измени приетите по изпълнителното дело разноски и искането за изготвяне на постановление за разноски, от които да е видно какви разноски са възложени в тежест на длъжника. Сочи се, че на 14.07.2025г. М. – длъжник по изпълнението подала молба за изменение на приети по делото разноски и по конкретно адвокатско възнаграждение и искане за изготвяне постановление за разноските, от което да е видно какви разноски в общ размер са възложени в нейна тежест. Счита, че ЧСИ незаконосъобразно не е уважил тези искания. Приемането на множество разноски било в противоречие с Наредба № 1 от 09.07.2004г. и по точно чл. 10, т. 1 и т. 2, както и решението на СЕС от 25.01.2024г., от което следвало да бъде направен извод, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи. Определените и приети от ЧСИ разноски, които длъжникът дължи на взискателя не се ползвали със СПН и можело да бъдат изменяни по реда на чл. 248 ГПК. Предвид това отправя искане към съда да постанови акт, с който да отмени постановлението на ЧСИ от 28.08.2025г. в частта отказал на се произнесе по 1 двете искания и да бъде задължен ЧСИ да изготви постановление за разноски, от които да е видно какви са разноските /обикновени и пропорционални такси и адвокатски възнаграждения/ възложени в тежест на ищеца.
На взискателя „ТУРИСТ ИНВЕСТ-2000“ ЕООД чрез адв. М. М. е връчено копие от частната жалба. Не е постъпило становище от взискателя в дадения му тридневен срок.
Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за недопустима, тъй като по естеството си се иска преразглеждане на вече приети от ЧСИ разноски и влезли в сила постановления по този въпрос. По искането за изготвяне на постановление, ЧСИ го приема като такова за изготвяне на сметка за размера на дълга, за което се дължи такса по т. 12 от ТТР към ЗЧСИ, каквато жалбоподателката не била внесла., за което лично е била уведомена.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие Окръжен съд – В. Т., въз основа на представен от „ТУРИСТ ИНВЕСТ – 2000“ ЕООД представлявано от М. М. и чрез пълномощник адв. С.
М. за присъдената в полза на дружеството сума от 24 900лв. главница като са посочени разноски в размер на 2005 лв. – 5 лв. ДТ и 2000 адвокат ски хонорар. Тези разноски са приети и не са оспорени от длъжника – жалбоподателката М.. Допълнително по изпълнителното дело са приети разноски в размер на 5450 лв. – платен адвокатски хонорар на адв. С. М. с постановление от 14.06.2021 година. С постановление от 18.07.2025 година ЧСИ Д. Колева е уважила възражението и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приела, че адвокатското възнаграждение в размер на 9500 лв., предявено от адв. М. М., е прекомерно и го е намалила на 200 лв. като разноски, които се дължат в полза на взискателя от длъжника.
Това постановление е потвърдено от съда.
След горепосочените действия на 14.07.2025 г. жалбоподателката е подала нова молба вх. № 12524/18.07.2025г. с искания за ново преразглеждане на гореописаните разноски и да се приеме адвокатско възнаграждение на взискателя, съответно такси по ТТР към ЗЧСИ в размер който не накърнява принципа на добросъвестността, както и да бъде изготвено постановление за разноските, от което да е видно какви разноски в общ размер са възложени в тежест на длъжника. Именно тези искания с постановление от 28.08.2025г. са оставени без разглеждане, доколкото тези въпроси вече са решени.
При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Разглежданата жалба е насочена срещу постановление от 28.08.2025г., с което ЧСИ се е поизнесъл по искания на длъжника за преразглеждане на вече определени разноски и е отказал изготвяне на сметка. Жалбата е подадена в рамките на предвидения в закона срок.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК предвижда, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението и от тази гледна точка би могло да се приеме, че е допустима, 2 доколкото се атакува постановление, чийто предмет са искания на жалбоподателката като длъжник по изпълнението свързани с разноските. Жалбата е неоснователна в частта, атакуваща отказът на ЧСИ да преразгледа вече приетите разноски. Последните са окончателно определение с нарочни постановления, част от които са минали включително и съдебен контрол. Правилно ЧСИ е отказал тяхното преразглеждане. Неоснователни са доводите, наведени в частната жалба относно неадекватността на приетите до момента разноски от в общ размер 7650 лв., а освен това е недопустимо повторното им преразглеждане. В този смисъл се е произнесъл съдът и в мотивите си на определение № 535 от 19.11.2025г. по ВЧГД № 978/2025г. по описа на ОС В. Т..