Решение № 1782 от 15.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1782 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110200217 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на Й. Д. Д., срещу Наказателно постановление НП № 234332-008051 от 15.05.2023г. на Началник сектор при СДВР, ОПП - СДВР, с което за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, пр. 2 е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и за извършено нарушение на 1л. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказанията глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Поддържа жалбата и отрича да е удряла автобус.

Въззиваемата страна ОПП - СДВР не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки, в които се оспорва жалбата и иска от съда да потвърди НП, писмено развива съображения в посока потвърждаване на процесния акт. Моли съда да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Счита претендираното възнаграждение на жалбоподателя за прекомерно и възразява относно размера му.

Материалите, имащи отношение към случая са били изпратени от административнонаказващия орган. В хода на съдебното производство не е събиран друг доказателствен материал.

Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 16.12.2024г., видно от разписката, инкорпорирана върху предоставения от ОПП - СДВР екземпляр на обжалваното НП. Жалбата срещу това НП е подадена на следващия ден- 17.12.2024г., т.е. спазен е 1 законоустановеният 14-дневен срок за подаването . Като подадена в срок и изхождаща от активно легитимирано за подаването лице, жалбата е процесуално допустима. В нея се настоява за отмяна на атакуваното НП поради неправилност на същото. Настоява се, че не е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, като се твърди, че било фактически невъзможно при посоченото описание, навежда твърдения за процесуални нарушения. Не се претендират разноски спрямо АНО, в случай на отмяна на атакуваното НП.

Въз основа на доказателствения материал, изпратен от административнонаказващия орган (АНО): справки-разпечатки от информационната система на ОПП – СДВР; Акт за установяване на административно нарушение АУАН бл. № 201952/11.04.2023г съставен от Ц.Х.Ц. – старши автоконтрольор при ОПП - СДВР, декларации, скица на местопроизшествие, протокол за ПТП, както и заповеди за компетентност на контролните органи съдът намира за безспорно установено, че на 27.02.2023г., около 23.15ч. в гр. София, ул. „Проф. Цветан Лазаров“с посока „изход“ и срещу бензиностанция „Петрол“ жалбоподателят е управлявала собственото се моторно превозно средство л.а. марка и модел „Фолксваген Лупо“ с рег. № СВ4375НТ като поради недостатъчно разстояние , неспазване на дистанция е реализирала ПТП с движещия се пред нея автобус „Ютонг 3К6126 ХГА“ с рег.№***, след което напуснала местопроизшествието.

Осъществени от обективна страна са съставът на нарушенията по чл.23, ал.1 и чл.

123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Местопроизшествието било посетено от органите на ОПП СДВР, които съставили по данни на З.М.Т., Протокол за ПТП рег. №1874827/28.02.2023г.,ведно със скица към него.

От св. Т. в деня на произшествието била попълнена и декларация за ПТП. За посетеното ПТП на 28.02.2023г. била съставена докладна записка от мл. автоконтрольор А. П..

Посочените обстоятелства за констатираните нарушения, били установени от Ц.Ц., който на 11.04.2023г. съставил срещу жалбоподателя Д., акт за установяване на административно нарушение серия АД бл. № 201952/11.04.2023 г. В посочения АУАН било отбелязано, че същия е съставен в присъствието на З. Т. – свидетел- очевидец и А.С. свидетел при съставяне на акта. В графата подпис на свидетелите, на мястото на св. Т. е вписано: „Дал декларация“, а С. е положил саморъчен подпис. Така съставния АУАН е връчен на нарушителя на същата дата като последният, го подписал, но в графата за обяснения/ възражения е посочила „Дала съм декларация“.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН няма данни да е депозирано допълнително писмено възражение.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление № 23- 4332-008051/15.05.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, жалбоподателят е санкциониран като на основание чл. 179, ал.2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание 2 чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 (осемдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя Д. срещу подпис на 16.12.2024 г.

Посочената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от посочените вече писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК както и от декларация от Й. Д. Д. от 11.04.2023г., която същата в съдебно заседание потвърди, че е подписана лично от нея. В Декларацията г-жа Д. потвърждава, че е участвала в процесното ПТП, но след инцидента тя и шофьорът на автобуса са спрели и обсъдили нанесените щети, след което той се качил в автобуса и тръгнал, като тя направила същото. Съдът не дава изцяло вяра на твърдяните от жалбоподателя факти и обстоятелства в тази декларация и поспециално на твърдението, че след съприкосновението между автобуса и управляваното от жалбоподателя МПС – л.а.“Фолксваген ЛУПО“, двамата водачи са разговаряли, уточнявали размера на щетите и след като водачът на автобуса З.М.Т. е канстатирал, че по автобуса няма сериозни щети, а по л.а.“Фолксваген ЛУПО“ щетата се изразява само в откачане на предна декоративна решетка от щипките, с които е прихваната за предната броня, водачът на автобуса се е качил в него и е продължил по маршрута си. Жалбоподателката закачила предната броня на леката кола и продължила по пътя си.

Твърдението на г-жа Д. водъчат на автобуса да е преценил,че няма предпоставки съприкосновението между двете МПС да има характера на ПТП и да е продължил по маршрута си, се оборват от приложените към материалите на административнонаказателната преписка доказателствени средства: Протокола за ПТП, съставен на 28.02.2023г. в 01,00 часа, на местопроизшествието – София, ул.Цветан Лазаров“, пред № 8. В тоза ипротокол са вписани данните, дадени от водача на автобуса, че е реализирано „леко ПТП“, а в Протокола като щети по автобуса са вписани: „задна броня, заден капак“. За това, че водачът на автобуса З.М.Т. не е напускал местопроизшествието, а е повикал екип на ОПП – СДВР сочи и Докладната записка на мл.автоконтрольор А.К. П. до Началника на ОПП – СДВР, в която изрично указва, че в 00,45 часа на 28.02.2023г. е изпратен от ОДЧ на ОПП – СДВР да посети това местопроизшествие и на място е заварил водача на автобуса.

Тези обстоятелства се потвърждават от съпоставката между времето, когато се причинено твърдяното ПТП – около 23,15 часа на 27.02.2023г. и датата на посещение на това ПТП според цитираната Докладна записка (00,45 часа на 28.02.2023г.) и от датата на съставяне на Протокола за ПТП (01,00 часа на 28.02.2023г.), като Протоколът е съставен на местопроизшествието.

Затова, съдът намира за доказано по безспорен начин, че около 23,15 часа на 27.02.2023г. управляваният от жалбоподателката автомобил „Фолксваген Лупо“ с рег.№ *** се е движил зад автобус „Ютонг“ с рег.№ *** в гр.София, по ул.Цветан Лазаров с посока на движение и срещу № 108 между двата автомобила е настъпило съприкосновение. От удара декоративната решетка на лекия автомобил се откачила от щипките си и изпаднала. По 3 автобуса са описани щети по задната броня и задния капак. Не е описано естеството на тези повреди – ожулвания, подбитости или други повреди, водещи до нарушена функционалност на детайлите. Отделно от това съдът п държи сметка и за ноторно известната ниска височина на предната част на л.а. Лупо и изразява съмнението си за възможността именно този Фолксваген Лупо да е нанесъл повреда на високо разположения заден капак на автобуса. При всички положения, отчитайки падналата декоративна решетка на лекия автомобил, съдът приема, че бронята на автобуса е била пострадала – поне ожулена от съприкосновението.

Съдът отчита, че дори само ожулването или подбиването на бронята на автобуса може да бъде квалифицирана като ПТП. Това е видно от легалната дефиниция на понятието, която законодателят е въвел в разпоредбата на §.6, т.30 от ДР на ЗДвП - "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като според §.6, т.27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

Безспорно се установи, че жалбоподателката, като водач на лекия автомобил, че е движила без дължимата дистанция зад автобуса, така, че когато автобусът спрял, не успяла да спре движението на л.а. ФВ Лупо“ и така е причинила повредата по задната броня на автобуса и е откачила декоративната решетка на своя автомобил. Нарушена е разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Жалбоподателката не е изпълнила това свое задължение. За неизпълнение на задължението по чл.23, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева (Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление), каквото е наложено.

След като е придобила по този начин качеството на участник в ПТП, жалбоподателката е възникнало задължението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.1 без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Видно от изложената по-горе възприета от съда фактическа обстановка, основаваща се и на Декларацията на самата г-жа Д., същата е изпълнила предписаното от чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП поведение – тя е спряла, слязла е от автомобила си, разговаряла е с водача на автобуса, закачила е декоративната си решетка и е продължила по пътя си. Не е нарушена разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, което й е вменено с АУАН сер.АД № 201952, съставен на 11.04.2023г. от Ц.Х.Ц. на длъжност младши автоконтрольор при ОПП – 4

СДВР и за което се отнася пункт втори от Наказателното постановление. Твърдяното в обжалваното НП нарушение не е извършено от обективна страна, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част като противоречащо на материалния закон, а оттук и като частично незаконосъобразно. Размерът на наказанието глоба, което законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е глоба от 50 до 200 лв. В случая АНО е наложил тази глоба в размер на 80 лева, без да се мотивира какво налага тази глоба да бъде над минималния размер от 50 лева, без да съобрази имотното състояние на нарушителя. Съдът би могъл да измени НП в тази му част, като приведе размера на глобата до минималния размер, но предвид констатираната по-горе липса но осъществяване на твърдяното нарушение, което налага частична отмяна на обжалваното НП, изменението е безпредметно.