Решение № 59 от 30.12.2020, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Враца , 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова

Членове:

Петя П. Вълчева-Чукачева

Камелия П. Колева

Секретар:

Лилия Б. Горчева

Прокурор: Цветелин Йорданов Радойнов

(ОП-Враца) като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно административно наказателно дело № 20201400600344 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 във връзка с глава XXІ от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от обвиняемия Е. И. Д. чрез защитника му адв. В. И. против решение № 64/12.08.2020 г. по НАХД № 201/2020 г. по описа на РС-Бяла Слатина, с което обвиняемият Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Заедно с въззивната жалба е депозирана и частна жалба от обвиняемия Е. И. Д. чрез защитника му адв. В. И. против протоколно определение от 11.08.2020 г., неправилно наименувано протоколно разпореждане, с което първостепенният съд е отказал да прекрати съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения по чл. 227 НПК, ограничили правото на защита на обвиняемия и неговия защитник и да върне делото на прокурора за отстраняването им, по изрично направено от тях искане.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му и в хода на досъдебното производство, като в подкрепа на това се развиват пространни съображения. Разследващите органи са упрекнати в нарушаване на чл. 227 НПК, некомпетентност по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 НПК, заинтересованост и процесуално бездействие - отказ да съберат по искане на обвиняемия и защитата му гласни и писмени доказателства, довело до нарушение на чл. 13 НПК. Твърди се също така, че с разглеждане на делото от РС - Бяла Слатина, вместо от РС - ***, са нарушени правилата за местна подсъдност по чл. 36 НПК и разпоредбите на чл. 227, ал. 3 и чл. 81 ЗСВ. Изразява се 1 недоволство и от доказателствената дейност на първоинстанционния съд, с твърдения, че не са обсъдени в мотивите на обжалваното решение показанията на свидетелите-очевидци Г. Д. и Д. Д.. Прави се искане за събиране на доказателства във въззивното производство, а именно повторен разпит на свидетелите Г. М. Д., Д. М. Д. и К. К., депозирали показания в хода на проведеното досъдебно производство; извършване на очна ставка между св. К. и обвиняемия; прилагане на НАХД № 65/2018 г.по описана РС - ***, както и да бъдат приети като писмени доказателства приложените към въззивната жалба 4 бр.принтерни копия на снимки -сн. № 1 и сн.№ 2 на лица, обозначени като М. С. и А. М. и сн. № 3 и 3.2 с текст от страници на информационна агенция BulNews.

При тези доводи се поддържат следните алтернативни искания - за отмяна на решението със задължителни указания към районния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза; отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд; отмяна и постановяване на ново решение, с което обвиняемият да бъде оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 1 НК.

В съдебни прения прокурорът изразява становище за правилност на атакуваното решение. Счита, че от фактическа страна безспорно са установени действията на обвиняемото лице, а от правна страна е дадена и правилната им правна квалификация.

Намира за неоснователни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди, че наложеното наказание е в минимален размер, което изключва необходимостта от неговото изменение.

Обвиняемият Д. в своята съдебна реч и предоставената му последна дума поддържа оплакванията и исканията си във въззивната жалба, като заявява, че е невинен.

Въззивният съд, като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становището на участващия по делото прокурор и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Предмет на проверка в настоящото производство е посоченото по-горе съдебно решение, като извън обхвата на проверката остава протоколно определение от 11.08.2020 г., постановено по същото дело. Частната жалба против него е приета от въззивния съд за процесуално недопустима, доколкото с нея се атакува съдебен акт, неподлежащ на самостоятелно обжалване и протестиране отделно от решението по чл. 378, ал. 4 НПК, поради което с определение № 372/01.10.2020 г. същата е оставена без разглеждане, а производството по настоящото ВНАХД № 344/2020 г. е прекратено в тази му част /подробни мотиви за това са изложени в цитираното определение на въззивната инстанция/.

Сезиращата въззивна жалба срещу решението е подадена от легитимирано лице с правен интерес от обжалване, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 320 НПК за допустимост.

Производството пред районния съд се е развило по реда на Глава XXVIII НПК, след като прокурорът е внесъл постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК спрямо обвиняемия Е. И. Д.. При разглеждане на делото контролираната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, в това число налице са били предпоставките на чл. 375 и следващите от НПК във връзка с чл. 78а НК за разглеждане на делото по този ред и правилно не са констатирани по реда на чл. 377 НПК допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване процесуалните права на обвиняемия в досъдебното производство, като подолу подробно ще бъде даден отговор на оплакванията на обвиняемия в тази връзка.

При установяване на фактическата обстановка по делото контролираната инстанция правилно и на основание чл. 378, ал. 2 НПК се е позовала на надлежно събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства и е изложила изводите си относно същата. Накратко, и след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на чл. 14 НПК, настоящият съдебен състав счита за установено следното от фактическа страна:

2

Обвиняемият Е. И. Д. е роден на 28.12.1977 г. в с. ***, обл. Враца, българин, български гражданин, жител и живеещ в с. ***, ул. „Дунав“ № 5, с основно образование, неженен, неосъждан, работи като „параджия“ в Детска ясла в гр. ***, притежава ЕГН **********.

От същото село бил и племенникът на обвиняемия Д. - И. Т. А., чиято майка - М.

Иванова Д.а от гр. Бяла Слатина, е сестра на обвиняемия.

На 26.08.2017 г. около 17:00 часа обвиняемият Д., заедно с майка си И. К., сестра си М. Д.а, зет си Ц. Ц. и другия си по-малък племенник Ц., се намирали в гр. ***, за да посетят и разберат какво е състоянието на лицето И. Т. А. /племенник на обвиняемия Д. и син на М.

Д.а и Ц. Ц./, който предходния ден бил задържан за срок от 24 часа от полицейските служители М. М. С. и Г. Ц. Г., в сградата на РУ - ***, на ***, тъй като предизвикал масов побой по време на провеждане на ежегодния събор в с. ***. За задържането на лицето И. А. обвиняемият Д. разбрал сутринта на 26.08.2017 г., когато го срещнал и разговарял с него при конвоирането му от полицейските служители М. И. и Д. Г. до ФСМП - *** поради влошаване на здравословното му състояние. В този разговор И. А. казал на обвиняемия Д., че е пребит от полицейските служители, единият от които бил полицейският служител М. М.

С., сина на полицейския служител М. С. И.. Тъй като по лицето и главата на задържаното лице имало видими следи, обвиняемият Д. възприел казаното за достоверно и се афектирал разкрещял се на органите на реда, че ще ги съди, и ги последвал. В кабинет при ФСМП задържаното лице било прегледано от дежурен лекар, като достъп на обвиняемия Д. по време на прегледа бил отказан. След освидетелстването бил издаден фиш за оказана неотложна медицинска помощ в два екземпляра, единият от които връчен на И. А., и при липса на сериозен здравословен проблем задържаното лице било отведено обратно в помещението за задържани лица в сградата на РУ - ***.

Именно на 26.08.2017 г. около 17:30 часа посочените по-горе лица, водени от обвиняемия Д., който управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***ВР, посетили ФСМП-***, за да се запознаят с издадената медицинска документация по повод на извършения преглед на задържаното лице, но достъп до нея им бил отказан. При този отказ последвало арогантно поведение от тези лица, в отговор на което било позвънено на тел. 112. На място дошли полицейските служители М. И. и Д. Г..

Двамата разговаряли с лицата и, след като ситуацията била изяснена, те напуснали лечебното заведение, а полицейските служители продължили смяната си. Напускайки лечебното заведение, обвиняемият и неговото семейство се качили в лекия автомобил, управляван отново от обвиняемия Д., до който на предната седалка била седнала майка му И. К., а на задната седалка се намирали сестра му М. Д.а, зет му Ц. Ц. и другия му племенник Ц., и потеглили към сградата на РУ-***, която се намирала на около 50 метра от лечебното заведение.

Междувременно за изпълнение на служебните си задължения в района на площад „1300 години България“ в гр.*** в продължение на смяната си били установени полицейските служители М. И. и Д. Г.. Забелязвайки приближаващия се от ул. „Иван Вазов“ лек автомобил на обвиняемия Д., полицейските служители го спрели за проверка. Сигнал със „стоп палка“ подал Д. Г. и спирайки установили, че водач е обвиняемия Д.. При поискване на документите за проверка от полицейските служители, обвиняемият Д. минал от другата страна на автомобила, извадил документите както на автомобила, така и своите, и ги разхвърлил на предния капак. Полицейският служител М. И. обяснил на обвиняемия, че на него ще бъде съставен акт, а на пътниците фиш за това, че управлява автомобила без, съответно останалите не са поставили, обезопасителен колан. Обвиняемият пред полицаите заявил, че бил с поставен обезопасителен колан, но го е свалил, за да може да извади документите от жабката. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение на обвиняемия. След като бил запознат със съдържанието му, обвиняемият отказал да го подпише. За да удостоверят този отказ, полицейските служители спрели преминаващ покрай тях лек автомобил „Рено Еспейс“, управляван от К. М. К., пред който обвиняемият също отказал да подпише акта, а К. удостоверил това с подписа си. По време на извършване на проверката обвиняемият се държал арогантно, говорил на висок тон, ръкомахал и отправял 3 обиди и заплахи към полицейските служители, казвайки им, че ще ги уволни, ще им свали униформата, че не са никакви полицаи, че те стават само за кравари и овчари.

Посочената по-горе фактическа обстановка бе приета за установена от настоящия съдебен състав, който се позова на събраните в хода на досъдебното производство по реда и правилата на НПК доказателства и доказателствени средства, и най-вече от обясненията на обвиняемия Д., включително и тези, дадени пред първоинстанционния съд /частично/, и показанията на свидетелите М. И., Д. Г., И. К. /частично/, В. Д., М. М., М. Д.а /частично/, Ц.

Ц. /частично/, К. К., А. М., Д. С. и В. М.; и на писмените доказателства.

Настоящият съдебен състав основа извода си относно фактическата обстановка по делото на обясненията на обвиняемия и на показанията на свидетелите И. К., М. Д.а и Ц. Ц. само в частта им, касаеща случилото се преди да бъдат спрени за проверка от полицейските органи, начина на извършване на проверката и несъгласието им да им съставят акт и фиш.

Обхванатите от тази част на изявленията им факти и обстоятелства са логически последователни, кореспондират и се допълват помежду си и се подкрепят от останалите доказателствени източници. Вън от приемане останаха сведенията на тези лица, касаещи поведението на обвиняемия Д. по време на проверката спрямо полицейските органи. За да се стигне до този извод, бе съобразен двойствения характер на обясненията на обвиняемия, произтичащ от правото му да ги депозира и да не бъде наказателно отговорен за изнесените от него факти, поради което последните представляват както доказателствено средство, така и средство за защита. Именно двойственият характер на тези обяснения и това, че не се подкрепят от останалите доказателствени източници, дава основание на съда да счита обясненията на обвиняемия Д. за средство за защита в посочената по-горе част. Направеното заключение не може да бъде опровергано от подкрепящите обясненията на обвиняемия Д. показания на свидетелите И. К., М. Д.а и Ц. Ц.. Между тези лица съществува близка роднинска връзка, която изисква критичен анализ на показанията им поотделно и в тяхната съвкупност. Изводът от анализа на изнесените от свидетелите факти и обстоятелства е, че роднинската връзка между тях е повлияла върху дадените показания до степен, че същите не могат да се вземат предвид от съда в цялост. Това е така, защото казаното от свидетелите в посочената по-горе част е съвсем кратко, свежда се до отричане на случилото се под формата на „не съм чул“, има данни по делото че тези лица не са били безучастни в назрелия конфликт, а в допълнение е и обстоятелството, че свидетелите М. Д.а и И. К. не отричат, че обвиняемият Д. е реагирал остро и е повишил тон. Изложеното дава основание да се заключи, че тези свидетели не излагат в пълна и обективна степен случило се пред тях, поради което няма как показанията им в посочената част да бъдат ценени от съда.