Определение № 2689 от 13.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2689 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20265300502236 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Стик Кредит“ АД, ЕИК:202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, чрез адвокатско дружество „***************** против определение № 9718/05.08.2026г., постановено по гр. д. № 14556/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 71569/14.07.2026г. от „Стик Кредит“ АД за изменение на постановеното по делото Решение № 3216/22.06.2026г., постановено по гр. дело № 14556/2025г. в частта му за разноските. Релевират се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт по подробно изложени съображения в частната жалба. Настоява се, че първоинстанционният съд е следвало да събере пълна информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото, поради оспорване на качеството му на материално затруднено лице. Моли за произнасяне по направени от частния жалбоподател доказателствени искания в тази връзка в първоинстанционното производство. Отделно от това твърди, че поведението на ищцата представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК предвид факта, че са заведени две искови молби против „Стик Кредит“ АД с цел да възложи на ответника заплащане на разноски в прекомерен размер. Моли да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби, с които са образувани гражданските дела. По отношение размера на присъденото възнаграждение, намира, че съгласно практиката на СЕС НМРАВ № 1/04г., няма задължителен характер и обвързваща сила, а единствено може да служи като ориентир.

Иска се отмяна на определението, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК и постановяване на друго, с което да се откаже присъждане на разноски, а при условия на евентуалност да се намали значително размера на адв.възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В законоустановения срок е постъпил отговор от П. В. Х. от гр. Пловдив, чрез адв. Д.

Б.. Излага съображения за неоснователност на частната жалба и моли определението да бъде потвърдено като правилно.

За да се произнесе, въззивният съдебен състав съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба от П. В. Х. против „Стик кредит“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 28.12.2022г. получила от ответното дружество паричен заем в размер на 485,73 евро (950.00 лева), но договор и/или погасителен план не й били връчени.

Върнала сумата от 1533.88 евро (3000 лева). Доколкото не било постигнато съгласие за връщане на друго, освен заема, разликата между общо платената сума и заемната подлежала на връщане, тъй като била получена при начална липса на основание. Съдът е приел, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Осъдил е на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Стик - кредит“ АД да заплати на П. В. Х., сумата в размер на 231,06 евро, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата и е присъдил разноски. Подадена е молба по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Съдът е направил извод, че изследването на въпроса, затова дали е налице материално затруднено лице по смисъла на чл. 38 ЗА, не може да води до възникване на „процес в процеса“, при което да се стигне до изясняване на факти и обстоятелства извън предмета на доказване и не е налице злоупотреба с право. Оставил е без уважение молбата на „Стик Кредит“ АД.

В случая адвокатско възнаграждение е присъдено за предоставена безплатна адвокатска защита, в която хипотеза възнаграждението се определя от съда.

С Решение на СЕС по дело С-438/2022г., по повод искането за тълкуване на член 101, § 2 ДФЕС, в аспекта на съответствие на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално-правна уредба, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

От горното следва, че съдът може да използва Наредба № 1/2004г. единствено като ориентир, а не да обвързва по абсолютен начин произнасянето си в частта за разноските с посочените в нея размери. С оглед тази констатация, включително в хипотезите на чл. 38 ЗА, съдът счита, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка, а именно – фактическа и правна сложност на делото, извършени процесуални действия, материален интерес.

Въззивният съдебен състав не намира основание за намаляване на присъденото в полза на адвоката на ищеца възнаграждение от първоинстанционния съд. Осъществена е безплатна адвокатска защита. Присъденото адвокатско възнаграждение е в размер, близък до минималния такъв по Наредба № 1/2004г. за един предявен иск.

Представени са пълномощно и договор за правна защита, в който е обективирана волята на ищцата и адвоката й за безплатно процесуално представителство по Закона за адвокатурата.

Липсва нормативно основание за изследване и събиране на доказателства за действителното материално състояние на ищцата, след като представляващият я адвокат е преценил да поеме процесуалното представителство безплатно, за което е представено съглашение между адвокат и клиент. При тези съображения съдът намира, че не следва да бъде уважавано искането на жалбоподателя за събиране на нови писмени доказателства пред въззивната инстанция.

2

Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател, да е налице злоупотреба с процесуални права. Страната по няколко недействителни договора, в случая договори за потребителски кредит, съдържащи нищожни клаузи, разполага с процесуалната възможност да иска прогласяването от съда на недействителността на всеки от тях и не е длъжна да стори това в едно исково производство. Следва да се вземе предвид и съдебната практика – Определение № 142/01.04.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 951/2019г., според която наличието на фактическия състав на злоупотреба с право следва да се изследва в отделен процес, в който пострадалото лице при условията на пълно и главно доказване следва да установи противоправността на поведението на ищеца, претърпените вреди и причинната връзка между тях.

Поради изложеното, обжалваното първоинстанционно определение следва да се потвърди.

Водим от горното, Окръжен съд – Пловдив,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9718//05.08.2026 г., постановено по гр.д. № 14556/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3