Решение № 279 от 27.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Велико Търново, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110102534 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски кредит ***, по който ответникът «КРЕДИСИМО»ЕАД е кредитор, а ищецъткредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 3500 лв., при ГЛП 40% и ГПР 48,21%. На следващо място ищецът твърди, че е сключил с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството в качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение, което се заплаща на вноски с различен размер за срока на действие на договора за кредит, да отговаря солидарно за задълженията му към „КРЕДИСИМО” ЕАД. Ищецът твърди, че е заплатил доброволно и извънсъдебно заема. Ищецът твърди ,че има качеството потребител и в исковата молба навежда доводи за неяснота при формиране на ГПР и невключването на допълнителните разходи за възнаграждение на поръчител, с които твърди,че се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изтъква се, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на разпоредби на ЗПК и ЗЗП, по съображения изложени в исковата молба. Ищецът счита за недействителен и договора за поръчителство, като заявява, че договарянето кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за потребителски кредит *** сключен между него и ответника «КРЕДИСИМО»ЕАД, поради нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условие на евентуалност да признае за установи, че клаузите на чл.7 от Приложение №1 относно ГЛП и чл.4 от договора за потребителски кредит са нищожни. На следващо място, отправя искане 1 съдът да прогласи за недействителен договор за поръчителство от 30.06.2020г., сключен между него и ответника „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с предмет обезпечаване на задълженията по договор за потребителски кредит *** Ищецът отправя искане за осъждане на ответника «КРЕДИСИМО»ЕАД да му заплати сумата 3693,61лв., представляваща недължимо платена сума по договора за кредит и договор за поръчителство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника«КРЕДИСИМО»ЕАД, който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочените от ищеца клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона. Не оспорва, че ищецът предсрочно е погасил сумите по договора за кредит, като заявява, че е постъпила сумата в общ размер 3693,61 лв.

Заявява ,че договорът за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че обезпечението в т.ч. предоставянето на поръчител в лицето на ответника „АЙ ТРЪСТ“ЕООД е единствено възможност, а не задължение на кредитополучателя и възнаграждението на поръчителя не следва да бъде включено в ГПР, тъй като не е задължително условие за получаване на кредита. Моли за отхвърляне и исковата претенция. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2020г. между ищеца М. А. С. и ответника „Кредисимо“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който кредитодателят „Кредисимо“ЕАД предоставя на ищеца кредит в размер на 3500 лв. Лихвеният процент на договора за кредит е 40% и ГПР 48,21%. Погасяването на кредита се извършва на 24 погасителни вноски.

По делото не е спорно, че на 30.06.2020г. между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД в качеството поръчител и ищцата М. А. С. в качеството потребител е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. В ал.2 на разпоредбата на чл.1 от договора за поръчителство е посочено, че за поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на поръчителя.

Съгласно Приложение №1 към договора за поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в размер на по 178,51 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, т.е. за 24 месеца.

Съгласно чл.4 от договора за кредит, в случай, ч е кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда 2 действие между страните, а в ал. 3 на чл. 4 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

По делото не е спорно, че ищецът е направил плащане по договора за кредит в общ размер 7193,61 лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 3500 лв., като последният се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 24 вноски, в размер по погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

От анализа на клаузите в него и съпоставката им с тези на договора за предоставяне на поръчителство се достига до извод, че с последния се въвеждат допълнителни разходи по кредита за възнаграждение на поръчител, които не са включени в годишния процент на разходите и с тях се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради обстоятелствата, че чл. 4 от договора за кредит въвежда обезпечение чрез одобрено от кредитора дружество - поръчител, че „КРЕДИСИМО” ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, извършващ дейност по сключване на гаранционни сделки и че заплащането на вноските за възнаграждение на поръчителя се извършва в полза на кредитора, се достига до извод, че с договора за предоставяне на поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за 3 кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

По иска по чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД срещу „АЙ ТРЪСТ“ЕООД По делото не е спорно, а и при направената служебна проверка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един и същ адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че макар да са сключени два отделни договора, те следва да се разглеждат като едно общо съглашение между свързани лица, по силата на което заемът се обезпечава с предварително посочено от заемодателя лице, което получава възнаграждение, платимо ведно с вноските по заема. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да „ускори“ разглеждането на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае и договорът за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД да породи действие, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че и сключеният между М. А. С. и „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2020 г.е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави.

С оглед изложеното съдът приема, че предявеният по делото от М. А. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на сключения между страните Договор за потребителски кредит ***, за нищожен, се явява основателен. Основателен е и предявения срещу „Ай Тръст“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

С оглед уважаването на главния иск не следва съдът да разглежда и да се произнася по евентуално предявения от ищцата иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и на т.7 от Приложение №1 от Условия на кредита, неразделна част от договора за кредит.

По иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В случая, предвид на това, че съдът приема, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита. По делото не е спорно, че ищецът е платил сумата в размер на 7193,61 лв. След като се приспадне сумата за дължимата главница от 3500 лв., сумата която е надвнесена от ищеца 4 възлиза на 3693,61 лв., която в евро възлиза на 1888,51 евро. Същата се явява платена без основание и като такава подлежи на връщане. Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана в пълния претендиран размер.