Решение № 12 от 01.07.2021, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Каварна , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Анастасия Г. Митева като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20213240200056 по описа за 2021 година Производството е образувано по повод жалба на К.С. Г*** с ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. „***” № 20, против Наказателно постановление /НП/ № 103 от 11.11.2020 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Добрич, с което за нарушение по чл.

209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. 4 от Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Сочат се допуснати нарушения в хода на административното производство довели до ограничаване правото на защита. Твърди се формално изпълнение задълженията от административно наказващия орган при налагане на наказанието, както и неправилно приложение на закона. Моли се за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради наличие на предвидените от закона предпоставки.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата. Не оспорва констатациите в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП, относно установеното формално извършване на нарушение. Пледира за отмяна на НП, 1 поради тежкото финансово положение обусловено от сезонния характер на трудовата й заетост.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган, застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването в НП, че същото е връчено на жалбоподателя на 16.02.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.02.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 14.08.2020 г. около 11.00 часа св. П. Ст. Г. – главен инспектор в Дирекция „Обществено здраве” отдел ДЗК, заедно със служителите на РЗИ Добрич – Д.Й.Т. Д.Д.Г. извършили насочена проверка във вила Алегра, в гр.

Каварна, ул. *** № 28, за спазване изискванията на Заповед № РД-01446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването. При пристигане в обекта св. Г. провела разговор със св. Р*** Х. – домоуправител и поискали да види къде са камериерките. Х. им се обадила по телефона и те й обяснили, че почистват апартамент Б14.

Отивайки към посочения апартамент свидетелките Г. и Х. установили, че жалбоподателката и колежката й ги изчаквали в коридора пред апартамента, като и двете били без защитни маски.

На зададеният им въпрос защо не носят маски двете отговорили, че преди да започнат почистването на апартамента са ходили да пият вода и да си починат в стаята за отдих, където са ги забравили на масата. Свидетелката Г. ги помолила да си вземат маските и след като ги сложат да слязат долу, за да им връчи покани за явяване в РЗИ Добрич, за съставяне на акт.

При разпита на свидетелката Х. същата заяви, че е била изненадана, че двете камериерки са без маски, т.к. били осигурени с такива и принципно ги 2 носели. Показанията на свидетелката бяха потвърдени и от св. Г., която също заяви, че домоуправителката е била изненадана, че са без маски, т.к. принципно ги носели. При проведения след проверката разговор двете служителки обяснили на св. Х., че поради характера на работата им и високите температури маските много ги запотявали и затова са ги свалили по време на почивката, а след това забравили да ги сложат. Свидетелката обясни, че и двете камериерки са много отговорни жени и са много изпълнителни.

Заяви също, че друг път не ги е виждала без маски, както и че не са имали оплаквания от туристи и почиващи, за неспазване на мерките. На етажа на който били установени двете камериерки имало само два апартамента.

На 20.08.2020 г. жалбоподателката се явила лично в РЗИ, където и бил съставен и връчен АУАН № Ф 407/2020 г. за извършено нарушение разпоредбата на чл. 63, ал. 4, вр. с т. 4 Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването. Актът бил предявен на жалбоподателката, която се запознала с неговото съдържане, подписала го и получила препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 4 от Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателката не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на работното си място във вила Алегра, без да има поставена маска, но уточнява, че в сградата е нямало туристи или други хора, поради което с поведението си по никакъв начин не е застрашила живота и здравето на други лица.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, 3 тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът счита, че в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава.

Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която въвеждат съответните изисквания.

Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като АНО е посочил, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Актосъставителят и АНО коректно са цитирали коя точно разпоредба, от коя точно заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена.

Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016 г. по к. а. н. д. № 1002/2015 г. на АдмС-Плевен). В този смисъл има и практика на ВАС, съгласно която: "възможността за съдебен 4 контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях. Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан" (Решение № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).

Съдът намира, че в процесния случай правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на "закрито обществено място" по смисъла на заповедта. В Закона за здравето не е разписана легална дефиниция на понятието „закрито обществено място”. В § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за здравето е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.

По пътя на тълкуването за изясняване смисъла на понятието за закрито обществено място в съответствие с целта на закона, се приема, че закрито обществено място е закрито помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна. Няма спор, че мястото, на което е бил установена жалбоподателката е било общодостъпно – място за настаняване на гости, поради което и забраната по т. I. 4 е важала. В случая жалбоподателката не е носила изискуемата маска или средство за покриване на устата и носа, като е била наясно със съществуването на забраната, поради което и правилно контролните органи са приели, че формално се касае за административно нарушение.

Въпреки това настоящият състав на съда намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а” от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице 5 предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

А според чл. 28 ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93,т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.